Разговорник

bg Минало време 3   »   ru Прошедшая форма 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемьдесят три]

83 [vosemʹdesyat tri]

Прошедшая форма 3

Proshedshaya forma 3

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Го--р-т--по т-л-фо-у Г_______ п_ т_______ Г-в-р-т- п- т-л-ф-н- -------------------- Говорить по телефону 0
Pr-shed-h----f--m--3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Аз звънях по телефона. Я -о-о-и- /---в-ри-а-по ---е-о--. Я г______ / г_______ п_ т________ Я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. --------------------------------- Я говорил / говорила по телефону. 0
P-o--ed--a-- -o--- 3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Говорих по телефона през цялото време. Я -се-в-е-----ворил - гово-ила -о-т---фо--. Я в__ в____ г______ / г_______ п_ т________ Я в-е в-е-я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. ------------------------------------------- Я все время говорил / говорила по телефону. 0
Gov--i----o t-lef-nu G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Питам С---ш--ать С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
Go-o-it--po---l--onu G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз питах. Я-с-р-си- - с-ро----. Я с______ / с________ Я с-р-с-л / с-р-с-л-. --------------------- Я спросил / спросила. 0
Gov-ri----o-telef--u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз постоянно питах. Я-в--г----п-а---а--/-спраши-ала. Я в_____ с________ / с__________ Я в-е-д- с-р-ш-в-л / с-р-ш-в-л-. -------------------------------- Я всегда спрашивал / спрашивала. 0
Ya-g--o-i- - --v-rila-po -e-e--n-. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Разказвам Р-сс-а-----ь Р___________ Р-с-к-з-в-т- ------------ Рассказывать 0
Y-------il-/-go-o--l--p- te---onu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказвах. Я--асск--ал-- р-с--азала. Я р________ / р__________ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л-. ------------------------- Я рассказал / рассказала. 0
Ya -ovo--l - -ov-ri-- -o -ele--nu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказах цялата история. Я-р-сс-аз-л /-р--ск-зал- в-ю -ст-р-ю. Я р________ / р_________ в__ и_______ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л- в-ю и-т-р-ю- ------------------------------------- Я рассказал / рассказала всю историю. 0
Ya-vs--vremya---v-----/--ov-r-l--po telef--u. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Уча У-и-ь У____ У-и-ь ----- Учить 0
Y---s---rem-a -o-or-----govo--la po-t-----n-. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих. Я у--- /-у--л-. Я у___ / у_____ Я у-и- / у-и-а- --------------- Я учил / учила. 0
Y--vs- ---m-a g---r-l-/--o-oril- po t--ef-n-. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих цяла вечер. Я---с- -ечер---ил /-у---а. Я в___ в____ у___ / у_____ Я в-с- в-ч-р у-и- / у-и-а- -------------------------- Я весь вечер учил / учила. 0
S--as----tʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Работя Р-б-т-ть Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
Sp-a-hi-a-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих. Я---бо-а--- -----а--. Я р______ / р________ Я р-б-т-л / р-б-т-л-. --------------------- Я работал / работала. 0
S--ashi--tʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих цял ден. Я весь --н--р------ - р------а. Я в___ д___ р______ / р________ Я в-с- д-н- р-б-т-л / р-б-т-л-. ------------------------------- Я весь день работал / работала. 0
Ya--p-o--l---s--osi-a. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Ям Е--ь Е___ Е-т- ---- Есть 0
Y---p-osil-/--p---il-. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз ядох. Я---е- - -----. Я п___ / п_____ Я п-е- / п-е-а- --------------- Я поел / поела. 0
Y- spr---l---sp-os-l-. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз изядох всичката храна. Я -ъе- / с-ел- всю ---ц-ю. Я с___ / с____ в__ п______ Я с-е- / с-е-а в-ю п-р-и-. -------------------------- Я съел / съела всю порцию. 0
Y- --e------ra-h-val---spras----la. Y_ v_____ s_________ / s___________ Y- v-e-d- s-r-s-i-a- / s-r-s-i-a-a- ----------------------------------- Ya vsegda sprashival / sprashivala.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!