Разговорник

bg Минало време 3   »   ru Прошедшая форма 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемьдесят три]

83 [vosemʹdesyat tri]

Прошедшая форма 3

Proshedshaya forma 3

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Говорит---о-------ну Г_______ п_ т_______ Г-в-р-т- п- т-л-ф-н- -------------------- Говорить по телефону 0
P-----d---ya ---m--3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Аз звънях по телефона. Я -ов--и--/--ов--и-а----т---фон-. Я г______ / г_______ п_ т________ Я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. --------------------------------- Я говорил / говорила по телефону. 0
P-os--ds-a-- ---ma 3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Говорих по телефона през цялото време. Я--с---ре-- ---ори-------о--л- п--те-е-о--. Я в__ в____ г______ / г_______ п_ т________ Я в-е в-е-я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. ------------------------------------------- Я все время говорил / говорила по телефону. 0
G--orit- -- -e-efo-u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Питам С-ра----ть С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
G-v----ʹ-p- tel--onu G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз питах. Я --ро--л / с-р--ила. Я с______ / с________ Я с-р-с-л / с-р-с-л-. --------------------- Я спросил / спросила. 0
Gov-ri---p- tel--onu G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз постоянно питах. Я-в-е------ра-ив-- /--п-аши---а. Я в_____ с________ / с__________ Я в-е-д- с-р-ш-в-л / с-р-ш-в-л-. -------------------------------- Я всегда спрашивал / спрашивала. 0
Ya-gov-ri- --g-v-rila -- telefo-u. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Разказвам Р-ссказ-вать Р___________ Р-с-к-з-в-т- ------------ Рассказывать 0
Y---ov---- --gov---la -- ---efo-u. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказвах. Я-р-----з---/---сс----ла. Я р________ / р__________ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л-. ------------------------- Я рассказал / рассказала. 0
Ya-govor-l-/ g-v-rila------l--onu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказах цялата история. Я--ас---з-л-- р-сск-з-л- --ю --то---. Я р________ / р_________ в__ и_______ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л- в-ю и-т-р-ю- ------------------------------------- Я рассказал / рассказала всю историю. 0
Y- -se ---m-a --v---l - g----il---o te-e-on-. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Уча У---ь У____ У-и-ь ----- Учить 0
Ya-v-----emya-g-v-r-- --govo-il- -o -e--fonu. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих. Я-учи- --у--л-. Я у___ / у_____ Я у-и- / у-и-а- --------------- Я учил / учила. 0
Ya-vs- vr--y--go--r-l ----vor-l--po -e-e-o-u. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих цяла вечер. Я-ве-ь--ечер --и--- -ч--а. Я в___ в____ у___ / у_____ Я в-с- в-ч-р у-и- / у-и-а- -------------------------- Я весь вечер учил / учила. 0
Sprash-v-tʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Работя Работать Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
S-ra--i-a-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих. Я р---тал-/ -а-от---. Я р______ / р________ Я р-б-т-л / р-б-т-л-. --------------------- Я работал / работала. 0
S-rashiva-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих цял ден. Я весь д--ь-----та--/-раб-т-л-. Я в___ д___ р______ / р________ Я в-с- д-н- р-б-т-л / р-б-т-л-. ------------------------------- Я весь день работал / работала. 0
Ya ---o--- - --ro----. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Ям Е--ь Е___ Е-т- ---- Есть 0
Y----ro-il ----r-sila. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз ядох. Я--о-- /---е--. Я п___ / п_____ Я п-е- / п-е-а- --------------- Я поел / поела. 0
Ya--p--s---/--pros-la. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз изядох всичката храна. Я--ъ---- -ъел- --ю --р-и-. Я с___ / с____ в__ п______ Я с-е- / с-е-а в-ю п-р-и-. -------------------------- Я съел / съела всю порцию. 0
Y- v-e--a-s--a--iva--/--p-as---ala. Y_ v_____ s_________ / s___________ Y- v-e-d- s-r-s-i-a- / s-r-s-i-a-a- ----------------------------------- Ya vsegda sprashival / sprashivala.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!