Разговорник

bg Минало време 3   »   ru Прошедшая форма 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемьдесят три]

83 [vosemʹdesyat tri]

Прошедшая форма 3

Proshedshaya forma 3

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Го---ит- п--те-еф-ну Г_______ п_ т_______ Г-в-р-т- п- т-л-ф-н- -------------------- Говорить по телефону 0
P---hedsh-y------- 3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Аз звънях по телефона. Я ---о-и--/ --в-р--а--о те--ф---. Я г______ / г_______ п_ т________ Я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. --------------------------------- Я говорил / говорила по телефону. 0
Pr-s--ds-ay- f-rma-3 P___________ f____ 3 P-o-h-d-h-y- f-r-a 3 -------------------- Proshedshaya forma 3
Говорих по телефона през цялото време. Я -се--р-м- го--р-- ---о--р--- -о --ле-о--. Я в__ в____ г______ / г_______ п_ т________ Я в-е в-е-я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. ------------------------------------------- Я все время говорил / говорила по телефону. 0
Govo-it- po t---fo-u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Питам Спраш-ва-ь С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
Govo--tʹ -- ---e-o-u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз питах. Я-с-рос-л----п--си-а. Я с______ / с________ Я с-р-с-л / с-р-с-л-. --------------------- Я спросил / спросила. 0
Govor-t--po---le-o-u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз постоянно питах. Я----гда -пр--ивал --спраш-в--а. Я в_____ с________ / с__________ Я в-е-д- с-р-ш-в-л / с-р-ш-в-л-. -------------------------------- Я всегда спрашивал / спрашивала. 0
Y---ovo--l / ---ori---po-t-l-f-nu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Разказвам Р-с-----ва-ь Р___________ Р-с-к-з-в-т- ------------ Рассказывать 0
Y- go--r-- - -o---ila ---t--ef-nu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказвах. Я-----к-за- /-ра--каз---. Я р________ / р__________ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л-. ------------------------- Я рассказал / рассказала. 0
Y--g-vo-i----go---il- -o te-e---u. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Аз разказах цялата история. Я --сск-зал --ра-с---ал--вс- -ст-р--. Я р________ / р_________ в__ и_______ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л- в-ю и-т-р-ю- ------------------------------------- Я рассказал / рассказала всю историю. 0
Ya --e -----a-g-v-ril----o--r----p- t-------. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Уча У--ть У____ У-и-ь ----- Учить 0
Ya v-- -r-mya-govo--- / gov--il--po tel--onu. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих. Я-у--л / у---а. Я у___ / у_____ Я у-и- / у-и-а- --------------- Я учил / учила. 0
Ya v-e----m-- -ovoril --g-v--il---o-te-ef-nu. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Аз учих цяла вечер. Я-в-------ер у-ил-/-уч---. Я в___ в____ у___ / у_____ Я в-с- в-ч-р у-и- / у-и-а- -------------------------- Я весь вечер учил / учила. 0
Spra-h--a-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Работя Раб--ать Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
Sp----i--tʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих. Я --бо-ал-/ р----ала. Я р______ / р________ Я р-б-т-л / р-б-т-л-. --------------------- Я работал / работала. 0
Sp-ash-v--ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз работих цял ден. Я----- ---- работ-- --раб--ала. Я в___ д___ р______ / р________ Я в-с- д-н- р-б-т-л / р-б-т-л-. ------------------------------- Я весь день работал / работала. 0
Ya--pr--i- /--p--si-a. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Ям Есть Е___ Е-т- ---- Есть 0
Ya -p-osi- /-s-ros---. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз ядох. Я---ел---по-л-. Я п___ / п_____ Я п-е- / п-е-а- --------------- Я поел / поела. 0
Ya sp---i- /--pro----. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз изядох всичката храна. Я-съе--/---е-а-всю-п-р-ию. Я с___ / с____ в__ п______ Я с-е- / с-е-а в-ю п-р-и-. -------------------------- Я съел / съела всю порцию. 0
Y- vs---a--p-ash-v---/ ----s-iv--a. Y_ v_____ s_________ / s___________ Y- v-e-d- s-r-s-i-a- / s-r-s-i-a-a- ----------------------------------- Ya vsegda sprashival / sprashivala.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!