Разговорник

bg Минало време 3   »   kn ಭೂತಕಾಲ – ೩

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

೮೩ [ಎಂಬತ್ತಮೂರು]

83 [Embattamūru]

ಭೂತಕಾಲ – ೩

bhūtakāla – 3.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ಟೆಲಿಫೋನ---ಾ-ು-ುದು. ಟೆ___ ಮಾ____ ಟ-ಲ-ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. ------------------ ಟೆಲಿಫೋನ್ ಮಾಡುವುದು. 0
bh--ak--a-– 3. b________ – 3_ b-ū-a-ā-a – 3- -------------- bhūtakāla – 3.
Аз звънях по телефона. ನ--ು-ಫ-ನ--ಮಾ-ಿದ-. ನಾ_ ಫೋ_ ಮಾ___ ನ-ನ- ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಫೋನ್ ಮಾಡಿದೆ. 0
bhūtak-l- --3. b________ – 3_ b-ū-a-ā-a – 3- -------------- bhūtakāla – 3.
Говорих по телефона през цялото време. ನ-ನ--ಪೂ-್-ಿ-ಮಯ -ೋ---ನ---ಿ-ಮ--ನ-ಡ-ತ--ಿದ-ದ-. ನಾ_ ಪೂ_____ ಫೋ_ ನ__ ಮಾ________ ನ-ನ- ಪ-ರ-ತ-ಸ-ಯ ಫ-ನ- ನ-್-ಿ ಮ-ತ-ಾ-ು-್-ಿ-್-ೆ- ------------------------------------------ ನಾನು ಪೂರ್ತಿಸಮಯ ಫೋನ್ ನಲ್ಲಿ ಮಾತನಾಡುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Ṭ-l---ōn--āḍuv--u. Ṭ_______ m________ Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Питам ಪ್-ಶ್-ಿ--ವ---. ಪ್_______ ಪ-ರ-್-ಿ-ು-ು-ು- -------------- ಪ್ರಶ್ನಿಸುವುದು. 0
Ṭeli-h-n ----v-du. Ṭ_______ m________ Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Аз питах. ನ-ನು ಪ್ರಶ-ನ- -ೇ-ಿದೆ. ನಾ_ ಪ್___ ಕೇ___ ನ-ನ- ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ದ-. -------------------- ನಾನು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳಿದೆ. 0
Ṭ--ip-ō- m---v--u. Ṭ_______ m________ Ṭ-l-p-ō- m-ḍ-v-d-. ------------------ Ṭeliphōn māḍuvudu.
Аз постоянно питах. ನಾ---ಯ-ವಾ-ಲ--ಪ್-ಶ್ನೆ --ಳ-ತ್ತಿ-್ದ-. ನಾ_ ಯಾ___ ಪ್___ ಕೇ______ ನ-ನ- ಯ-ವ-ಗ-ು ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ತ-ತ-ದ-ದ-. ---------------------------------- ನಾನು ಯಾವಾಗಲು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳುತ್ತಿದ್ದೆ. 0
Nā-u p--n māḍi--. N___ p___ m______ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Разказвам ಹ-ಳು---ು ಹೇ___ ಹ-ಳ-ವ-ದ- -------- ಹೇಳುವುದು 0
Nā----h-n -ā----. N___ p___ m______ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Аз разказвах. ನಾನು --ಳಿದೆ. ನಾ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಹ-ಳ-ದ-. ------------ ನಾನು ಹೇಳಿದೆ. 0
N-nu -hō- mā-i-e. N___ p___ m______ N-n- p-ō- m-ḍ-d-. ----------------- Nānu phōn māḍide.
Аз разказах цялата история. ನಾನ-------್----- ಹ-ಳಿದ-. ನಾ_ ಸಂ___ ಕ_ ಹೇ___ ನ-ನ- ಸ-ಪ-ರ-ಣ ಕ-ೆ ಹ-ಳ-ದ-. ------------------------ ನಾನು ಸಂಪೂರ್ಣ ಕಥೆ ಹೇಳಿದೆ. 0
N-----ū-ti--may---h-n--a-l- ---anā----i--e. N___ p__________ p___ n____ m______________ N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Уча ಕಲ--ು---ು ಕ____ ಕ-ಿ-ು-ು-ು --------- ಕಲಿಯುವುದು 0
N--- -ū-t--am-----hō--n-l-i mā-anāḍu-tidde. N___ p__________ p___ n____ m______________ N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Аз учих. ನ-------ತ-. ನಾ_ ಕ___ ನ-ನ- ಕ-ಿ-ೆ- ----------- ನಾನು ಕಲಿತೆ. 0
N-n- pū-t--a-aya ---n-n-lli --tanā-u-t--de. N___ p__________ p___ n____ m______________ N-n- p-r-i-a-a-a p-ō- n-l-i m-t-n-ḍ-t-i-d-. ------------------------------------------- Nānu pūrtisamaya phōn nalli mātanāḍuttidde.
Аз учих цяла вечер. ನ--ು-ಇ-- ಸಾ-ಂಕ-ಲ--ಲ---. ನಾ_ ಇ_ ಸಾ___ ಕ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ಸ-ಯ-ಕ-ಲ ಕ-ಿ-ೆ- ----------------------- ನಾನು ಇಡೀ ಸಾಯಂಕಾಲ ಕಲಿತೆ. 0
Pr-ś-isuv-du. P____________ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Работя ಕೆಲಸ -ಾ-ುವ--ು. ಕೆ__ ಮಾ____ ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-. -------------- ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು. 0
P---n-s-vudu. P____________ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Аз работих. ನಾ---ಕೆ----ಾಡ--ೆ. ನಾ_ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. ----------------- ನಾನು ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
Pr-ś-i-u-ud-. P____________ P-a-n-s-v-d-. ------------- Praśnisuvudu.
Аз работих цял ден. ನಾನು ಇ-ೀ----ಸ-ಕೆಲಸ ---ಿದ-. ನಾ_ ಇ_ ದಿ__ ಕೆ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಇ-ೀ ದ-ವ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ದ-. -------------------------- ನಾನು ಇಡೀ ದಿವಸ ಕೆಲಸ ಮಾಡಿದೆ. 0
Nānu-----ne k-----. N___ p_____ k______ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Ям ತ----ುವು-ು. ತಿ_____ ತ-ನ-ನ-ವ-ದ-. ----------- ತಿನ್ನುವುದು. 0
N-n--pr-śn- -ē----. N___ p_____ k______ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Аз ядох. ನ-ನು ----ೆ. ನಾ_ ತಿಂ__ ನ-ನ- ತ-ಂ-ೆ- ----------- ನಾನು ತಿಂದೆ. 0
Nānu ---śne--ē--d-. N___ p_____ k______ N-n- p-a-n- k-ḷ-d-. ------------------- Nānu praśne kēḷide.
Аз изядох всичката храна. ನಾನು--ಟವ-್---ಪೂ--ತ--ಾ-------ೆ. ನಾ_ ಊ____ ಪೂ____ ತಿಂ__ ನ-ನ- ಊ-ವ-್-ು ಪ-ರ-ತ-ಯ-ಗ- ತ-ಂ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಊಟವನ್ನು ಪೂರ್ತಿಯಾಗಿ ತಿಂದೆ. 0
N--u yāv-ga-u--r-śne k-ḷu----d-. N___ y_______ p_____ k__________ N-n- y-v-g-l- p-a-n- k-ḷ-t-i-d-. -------------------------------- Nānu yāvāgalu praśne kēḷuttidde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!