Разговорник

bg Минало време 3   »   mr भूतकाळ ३

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

८३ [त्र्याऐंशी]

83 [Tryā'ainśī]

भूतकाळ ३

bhūtakāḷa 3

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ट-ल-फोन --णे टे___ क__ ट-ल-फ-न क-ण- ------------ टेलिफोन करणे 0
b-ū-a-ā-- 3 b________ 3 b-ū-a-ā-a 3 ----------- bhūtakāḷa 3
Аз звънях по телефона. म- -े--फ-- के--. मी टे___ के__ म- ट-ल-फ-न क-ल-. ---------------- मी टेलिफोन केला. 0
bh-takāḷ- 3 b________ 3 b-ū-a-ā-a 3 ----------- bhūtakāḷa 3
Говорих по телефона през цялото време. म--स--ू--- -े- --लि-ोनवर----त ---ो. /-ह---. मी सं___ वे_ टे_____ बो__ हो__ / हो__ म- स-प-र-ण व-ळ ट-ल-फ-न-र ब-ल- ह-त-. / ह-त-. ------------------------------------------- मी संपूर्ण वेळ टेलिफोनवर बोलत होतो. / होते. 0
ṭē--p-ōn-----a-ē ṭ________ k_____ ṭ-l-p-ō-a k-r-ṇ- ---------------- ṭēliphōna karaṇē
Питам व-चा--े वि___ व-च-र-े ------- विचारणे 0
ṭ--ip-ōna -a---ē ṭ________ k_____ ṭ-l-p-ō-a k-r-ṇ- ---------------- ṭēliphōna karaṇē
Аз питах. मी--िचारल-. मी वि____ म- व-च-र-े- ----------- मी विचारले. 0
ṭēlip-ō----araṇē ṭ________ k_____ ṭ-l-p-ō-a k-r-ṇ- ---------------- ṭēliphōna karaṇē
Аз постоянно питах. मी-न-हेमी--विच-र- -ल-. मी ने___ वि___ आ__ म- न-ह-म-च व-च-र- आ-ो- ---------------------- मी नेहेमीच विचारत आलो. 0
mī ṭēl-ph-na -ē-ā. m_ ṭ________ k____ m- ṭ-l-p-ō-a k-l-. ------------------ mī ṭēliphōna kēlā.
Разказвам न-व-द- --णे नि___ क__ न-व-द- क-ण- ----------- निवेदन करणे 0
mī --li--ō-- ----. m_ ṭ________ k____ m- ṭ-l-p-ō-a k-l-. ------------------ mī ṭēliphōna kēlā.
Аз разказвах. मी ---ेद------. मी नि___ के__ म- न-व-द- क-ल-. --------------- मी निवेदन केले. 0
mī -ē---hō-a-kē-ā. m_ ṭ________ k____ m- ṭ-l-p-ō-a k-l-. ------------------ mī ṭēliphōna kēlā.
Аз разказах цялата история. मी--ूर-ण--ह--ी -ि-ेद--केल-. मी पू__ क__ नि___ के__ म- प-र-ण क-ा-ी न-व-द- क-ल-. --------------------------- मी पूर्ण कहाणी निवेदन केली. 0
M--s---ū-ṇa --ḷa-ṭ---phōn--ar-------a--ō-ō--- Hō--. M_ s_______ v___ ṭ____________ b_____ h____ / H____ M- s-m-ū-ṇ- v-ḷ- ṭ-l-p-ō-a-a-a b-l-t- h-t-. / H-t-. --------------------------------------------------- Mī sampūrṇa vēḷa ṭēliphōnavara bōlata hōtō. / Hōtē.
Уча शिक-- - ----ा- ---े शि__ / अ___ क__ श-क-े / अ-्-ा- क-ण- ------------------- शिकणे / अभ्यास करणे 0
Mī sampūr-a vē-a-ṭēli--ōna-a-----l--a -ō-ō.-/ -ōt-. M_ s_______ v___ ṭ____________ b_____ h____ / H____ M- s-m-ū-ṇ- v-ḷ- ṭ-l-p-ō-a-a-a b-l-t- h-t-. / H-t-. --------------------------------------------------- Mī sampūrṇa vēḷa ṭēliphōnavara bōlata hōtō. / Hōtē.
Аз учих. म---ि-ले- - -िकलो. मी शि___ / शि___ म- श-क-े- / श-क-ो- ------------------ मी शिकले. / शिकलो. 0
M- -a-p-rṇa----- -ē-iphōnavara-bōlat- h-tō. ---ōt-. M_ s_______ v___ ṭ____________ b_____ h____ / H____ M- s-m-ū-ṇ- v-ḷ- ṭ-l-p-ō-a-a-a b-l-t- h-t-. / H-t-. --------------------------------------------------- Mī sampūrṇa vēḷa ṭēliphōnavara bōlata hōtō. / Hōtē.
Аз учих цяла вечер. मी-स----्-----्-ाक-ळभ- ---य-स के-ा. मी सं___ सं______ अ___ के__ म- स-प-र-ण स-ध-य-क-ळ-र अ-्-ा- क-ल-. ----------------------------------- मी संपूर्ण संध्याकाळभर अभ्यास केला. 0
Vicā-a-ē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Работя काम -र-े का_ क__ क-म क-ण- -------- काम करणे 0
Vic----ē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Аз работих. मी--ा---ेल-. मी का_ के__ म- क-म क-ल-. ------------ मी काम केले. 0
V---raṇē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Аз работих цял ден. मी-पूर्ण--िवस का--क-ले. मी पू__ दि__ का_ के__ म- प-र-ण द-व- क-म क-ल-. ----------------------- मी पूर्ण दिवस काम केले. 0
mī-v----a-ē. m_ v________ m- v-c-r-l-. ------------ mī vicāralē.
Ям ज-व-े जे__ ज-व-े ----- जेवणे 0
mī v-cāra-ē. m_ v________ m- v-c-r-l-. ------------ mī vicāralē.
Аз ядох. मी---वल-. - --व--. मी जे___ / जे___ म- ज-व-ो- / ज-व-े- ------------------ मी जेवलो. / जेवले. 0
mī -i---al-. m_ v________ m- v-c-r-l-. ------------ mī vicāralē.
Аз изядох всичката храна. मी --्- --व---े--ो. --ज----. मी स__ जे__ जे___ / जे___ म- स-्- ज-व- ज-व-ो- / ज-व-े- ---------------------------- मी सर्व जेवण जेवलो. / जेवले. 0
M---ēh-mī-a-v--āra-- ā--. M_ n_______ v_______ ā___ M- n-h-m-c- v-c-r-t- ā-ō- ------------------------- Mī nēhēmīca vicārata ālō.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!