Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   mr प्रश्न विचारणे १

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

६२ [बासष्ट]

62 [Bāsaṣṭa]

प्रश्न विचारणे १

praśna vicāraṇē 1

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
уча श--णे शि__ श-क-े ----- शिकणे 0
p---na----ār-ṇ--1 p_____ v_______ 1 p-a-n- v-c-r-ṇ- 1 ----------------- praśna vicāraṇē 1
Учениците учат ли много? व-द्---्थ--ख---श-कत---े- क-? वि____ खू_ शि__ आ__ का_ व-द-य-र-थ- ख-प श-क- आ-े- क-? ---------------------------- विद्यार्थी खूप शिकत आहेत का? 0
praśn----c------1 p_____ v_______ 1 p-a-n- v-c-r-ṇ- 1 ----------------- praśna vicāraṇē 1
Не, те учат малко. न-ह-, त- क-ी श--त -हे-. ना__ ते क_ शि__ आ___ न-ह-, त- क-ी श-क- आ-े-. ----------------------- नाही, ते कमी शिकत आहेत. 0
śikaṇē ś_____ ś-k-ṇ- ------ śikaṇē
питам व-च-रणे वि___ व-च-र-े ------- विचारणे 0
śi---ē ś_____ ś-k-ṇ- ------ śikaṇē
Често ли питате учителя? आ-- प--्-ा-पुन्हा -पल----शिक्षकांन- ---श-- व-चार-ा-क-? आ__ पु__ पु__ आ___ शि____ प्___ वि___ का_ आ-ण प-न-ह- प-न-ह- आ-ल-य- श-क-ष-ा-न- प-र-्- व-च-र-ा क-? ------------------------------------------------------ आपण पुन्हा पुन्हा आपल्या शिक्षकांना प्रश्न विचारता का? 0
śik-ṇē ś_____ ś-k-ṇ- ------ śikaṇē
Не, аз не го питам често. न--ी,--- त-य-ंना प--्---प-न्ह- प्र--- विचार- न-ही. ना__ मी त्__ पु__ पु__ प्___ वि___ ना__ न-ह-, म- त-य-ं-ा प-न-ह- प-न-ह- प-र-्- व-च-र- न-ह-. -------------------------------------------------- नाही, मी त्यांना पुन्हा पुन्हा प्रश्न विचारत नाही. 0
v-d-ārt-- -h-pa---k--a ---t---ā? v________ k____ ś_____ ā____ k__ v-d-ā-t-ī k-ū-a ś-k-t- ā-ē-a k-? -------------------------------- vidyārthī khūpa śikata āhēta kā?
отговарям उत्तर-द--े उ___ दे_ उ-्-र द-ण- ---------- उत्तर देणे 0
vi--ār-hī---ū-- ś--ata--h--a k-? v________ k____ ś_____ ā____ k__ v-d-ā-t-ī k-ū-a ś-k-t- ā-ē-a k-? -------------------------------- vidyārthī khūpa śikata āhēta kā?
Отговорете, моля. कृपय- -त्-र-द्य-. कृ__ उ___ द्__ क-प-ा उ-्-र द-य-. ----------------- कृपया उत्तर द्या. 0
vid--r--- --ū---śi-------ē-- --? v________ k____ ś_____ ā____ k__ v-d-ā-t-ī k-ū-a ś-k-t- ā-ē-a k-? -------------------------------- vidyārthī khūpa śikata āhēta kā?
Аз отговарям. मी-उ--तर-द-त-- /-द--े. मी उ___ दे__ / दे__ म- उ-्-र द-त-. / द-त-. ---------------------- मी उत्तर देतो. / देते. 0
Nāh-- ---k-m- --kata ā----. N____ t_ k___ ś_____ ā_____ N-h-, t- k-m- ś-k-t- ā-ē-a- --------------------------- Nāhī, tē kamī śikata āhēta.
работя क-म-क-णे का_ क__ क-म क-ण- -------- काम करणे 0
Nāh-- t- ka-ī ---a-- ā-ē-a. N____ t_ k___ ś_____ ā_____ N-h-, t- k-m- ś-k-t- ā-ē-a- --------------------------- Nāhī, tē kamī śikata āhēta.
Той работи ли сега? आ-ा ---काम-क-- -----ा? आ_ तो का_ क__ आ_ का_ आ-ा त- क-म क-त आ-े क-? ---------------------- आता तो काम करत आहे का? 0
N--ī, -ē -am--ś--at--ā-ē--. N____ t_ k___ ś_____ ā_____ N-h-, t- k-m- ś-k-t- ā-ē-a- --------------------------- Nāhī, tē kamī śikata āhēta.
Да, той работи сега. ह-- आ---त- --म क-- आ--. हो_ आ_ तो का_ क__ आ__ ह-, आ-ा त- क-म क-त आ-े- ----------------------- हो, आता तो काम करत आहे. 0
V--ā--ṇē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
идвам य-णे ये_ य-ण- ---- येणे 0
Vicā--ṇē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Идвате ли? आ-- --ता क-? आ__ ये_ का_ आ-ण य-त- क-? ------------ आपण येता का? 0
Vi----ṇē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Да, веднага идваме. हो- -म्-- -वक---येतो. हो_ आ__ ल____ ये__ ह-, आ-्-ी ल-क-च य-त-. --------------------- हो, आम्ही लवकरच येतो. 0
ā--ṇa-p-n-ā--un-- āp------i-ṣak--nā -ra-na-vic--a-ā kā? ā____ p____ p____ ā_____ ś_________ p_____ v_______ k__ ā-a-a p-n-ā p-n-ā ā-a-y- ś-k-a-ā-n- p-a-n- v-c-r-t- k-? ------------------------------------------------------- āpaṇa punhā punhā āpalyā śikṣakānnā praśna vicāratā kā?
живея र-ह-े रा__ र-ह-े ----- राहणे 0
āpa-- -u--- p---ā---a-y----k--kā-------ś-a-v-c-ratā--ā? ā____ p____ p____ ā_____ ś_________ p_____ v_______ k__ ā-a-a p-n-ā p-n-ā ā-a-y- ś-k-a-ā-n- p-a-n- v-c-r-t- k-? ------------------------------------------------------- āpaṇa punhā punhā āpalyā śikṣakānnā praśna vicāratā kā?
В Берлин ли живеете? आ-- ब--लि-मध्---र---ा क-? आ__ ब______ रा__ का_ आ-ण ब-्-ि-म-्-े र-ह-ा क-? ------------------------- आपण बर्लिनमध्ये राहता का? 0
ā-aṇa --nhā pu--- -p--yā--i-ṣakānnā--ra-n---i------ kā? ā____ p____ p____ ā_____ ś_________ p_____ v_______ k__ ā-a-a p-n-ā p-n-ā ā-a-y- ś-k-a-ā-n- p-a-n- v-c-r-t- k-? ------------------------------------------------------- āpaṇa punhā punhā āpalyā śikṣakānnā praśna vicāratā kā?
Да, аз живея в Берлин. हो,--- -र-लि----ये-राह----- -ाहत-. हो_ मी ब______ रा___ / रा___ ह-, म- ब-्-ि-म-्-े र-ह-ो- / र-ह-े- ---------------------------------- हो, मी बर्लिनमध्ये राहतो. / राहते. 0
N-h-- mī-tyānnā--u--ā pu-h- pr-ś-a v----at- n--ī. N____ m_ t_____ p____ p____ p_____ v_______ n____ N-h-, m- t-ā-n- p-n-ā p-n-ā p-a-n- v-c-r-t- n-h-. ------------------------------------------------- Nāhī, mī tyānnā punhā punhā praśna vicārata nāhī.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!