Разговорник

bg Покупки   »   mr रोजची कामे, खरेदी इत्यादी

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

५१ [एकावन्न]

51 [Ēkāvanna]

रोजची कामे, खरेदी इत्यादी

rōjacī kāmē, kharēdī ityādī

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. मला -ाचनाल-ा- -ा--े--ह-. म_ वा_____ जा__ आ__ म-ा व-च-ा-य-त ज-य-े आ-े- ------------------------ मला वाचनालयात जायचे आहे. 0
r-j--ī k--ē- --ar-dī i----ī r_____ k____ k______ i_____ r-j-c- k-m-, k-a-ē-ī i-y-d- --------------------------- rōjacī kāmē, kharēdī ityādī
Искам да отида в книжарницата. म-- --स-----च्य---ु--नात जा--े-आह-. म_ पु_____ दु___ जा__ आ__ म-ा प-स-त-ा-च-य- द-क-न-त ज-य-े आ-े- ----------------------------------- मला पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे. 0
rō-ac---ā-ē, kha--dī -----ī r_____ k____ k______ i_____ r-j-c- k-m-, k-a-ē-ī i-y-d- --------------------------- rōjacī kāmē, kharēdī ityādī
Искам да отида до вестникарския павилион. म--------ा-र-्-- व-त----्------ेत्-ा-्या स्--लवर-जा-च- आह-. म_ को_______ वृ____________ स्____ जा__ आ__ म-ा क-प-य-व-च-य- व-त-त-त-र-ि-्-े-्-ा-्-ा स-ट-ल-र ज-य-े आ-े- ----------------------------------------------------------- मला कोप-यावरच्या वृत्तपत्रविक्रेत्याच्या स्टॉलवर जायचे आहे. 0
mal- vā----l---ta--āy-cē---ē. m___ v___________ j_____ ā___ m-l- v-c-n-l-y-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------- malā vācanālayāta jāyacē āhē.
Искам да заема една книга. मला एक--ुस्तक--्या--े आ--. म_ ए_ पु___ घ्___ आ__ म-ा ए- प-स-त- घ-य-य-े आ-े- -------------------------- मला एक पुस्तक घ्यायचे आहे. 0
m--ā--ācan-la--ta-jāy--- ā--. m___ v___________ j_____ ā___ m-l- v-c-n-l-y-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------- malā vācanālayāta jāyacē āhē.
Искам да купя една книга. म-ा-एक प-स-त- -र-द- -रायचे---े. म_ ए_ पु___ ख__ क___ आ__ म-ा ए- प-स-त- ख-े-ी क-ा-च- आ-े- ------------------------------- मला एक पुस्तक खरेदी करायचे आहे. 0
m-lā vāc------ā-a -āya-----ē. m___ v___________ j_____ ā___ m-l- v-c-n-l-y-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------- malā vācanālayāta jāyacē āhē.
Искам да купя един вестник. म-ा-एक व---त-त्- -र--- कर-यचे-आहे. म_ ए_ वृ_____ ख__ क___ आ__ म-ा ए- व-त-त-त-र ख-े-ी क-ा-च- आ-े- ---------------------------------- मला एक वृत्तपत्र खरेदी करायचे आहे. 0
M-l- pus-a-ān̄cy- ----n----j-ya---āhē. M___ p__________ d_______ j_____ ā___ M-l- p-s-a-ā-̄-y- d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. मला--क ---्----े---ासाठी-वा----य-त ---चे-आ--. म_ ए_ पु___ घे____ वा_____ जा__ आ__ म-ा ए- प-स-त- घ-ण-य-स-ठ- व-च-ा-य-त ज-य-े आ-े- --------------------------------------------- मला एक पुस्तक घेण्यासाठी वाचनालयात जायचे आहे. 0
Malā---stakā-̄cy- du-ā-ā-a -āyacē-ā-ē. M___ p__________ d_______ j_____ ā___ M-l- p-s-a-ā-̄-y- d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. म-ा -क -ु-्-क--रे-ी-करण्यासाठ--प-स-तक--च्या-दुकाना- -ायचे----. म_ ए_ पु___ ख__ क_____ पु_____ दु___ जा__ आ__ म-ा ए- प-स-त- ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- प-स-त-ा-च-य- द-क-न-त ज-य-े आ-े- -------------------------------------------------------------- मला एक पुस्तक खरेदी करण्यासाठी पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे. 0
Mal- -ust-k---cyā------ā-a-jāya-ē ā--. M___ p__________ d_______ j_____ ā___ M-l- p-s-a-ā-̄-y- d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. म----क--ृत्---्------------य-सा-ी --प-य-व-च-या -्--ल-र-जा--े --े. म_ ए_ वृ_____ ख__ क_____ को_______ स्____ जा__ आ__ म-ा ए- व-त-त-त-र ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- क-प-य-व-च-य- स-ट-ल-र ज-य-े आ-े- ----------------------------------------------------------------- मला एक वृत्तपत्र खरेदी करण्यासाठी कोप-यावरच्या स्टॉलवर जायचे आहे. 0
M--- ---a---va----- vr--t--------krētyā--- sṭ-l-v-r- j--a-ē--hē. M___ k_____________ v____________________ s________ j_____ ā___ M-l- k-p---ā-a-a-y- v-̥-t-p-t-a-i-r-t-ā-y- s-ŏ-a-a-a j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------------------------- Malā kōpa-yāvaracyā vr̥ttapatravikrētyācyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
Искам да отида в оптичния магазин. मला-चष--्--च--ा ----नात----च----े. म_ च_____ दु___ जा__ आ__ म-ा च-्-्-ा-्-ा द-क-न-त ज-य-े आ-े- ---------------------------------- मला चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे. 0
M-lā--ōpa-yāvarac-ā--r̥tta------ik-ēty--y- --ŏ--v-r--jāyac- --ē. M___ k_____________ v____________________ s________ j_____ ā___ M-l- k-p---ā-a-a-y- v-̥-t-p-t-a-i-r-t-ā-y- s-ŏ-a-a-a j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------------------------- Malā kōpa-yāvaracyā vr̥ttapatravikrētyācyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
Искам да отида в супермаркета. मल- -ु--मार्-ेटा- ज--चे -हे. म_ सु_______ जा__ आ__ म-ा स-प-म-र-क-ट-त ज-य-े आ-े- ---------------------------- मला सुपरमार्केटात जायचे आहे. 0
M--- -ōp-------acy--v-̥tta-atr-------y--yā-s-ŏl---ra-j--acē ā--. M___ k_____________ v____________________ s________ j_____ ā___ M-l- k-p---ā-a-a-y- v-̥-t-p-t-a-i-r-t-ā-y- s-ŏ-a-a-a j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------------------------- Malā kōpa-yāvaracyā vr̥ttapatravikrētyācyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
Искам да отида до хлебарницата. म-ा -ेकरी- ज---े आहे. म_ बे___ जा__ आ__ म-ा ब-क-ी- ज-य-े आ-े- --------------------- मला बेकरीत जायचे आहे. 0
M--ā-ēk- --s---- ghy--a---ā--. M___ ē__ p______ g_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a g-y-y-c- ā-ē- ------------------------------ Malā ēka pustaka ghyāyacē āhē.
Искам да купя очила. म----ाही --्------द- करा--े-आ-ेत. म_ का_ च__ ख__ क___ आ___ म-ा क-ह- च-्-े ख-े-ी क-ा-च- आ-े-. --------------------------------- मला काही चष्मे खरेदी करायचे आहेत. 0
Ma-ā -ka--us-a----hyāy-cē--h-. M___ ē__ p______ g_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a g-y-y-c- ā-ē- ------------------------------ Malā ēka pustaka ghyāyacē āhē.
Искам да купя плодове и зеленчуци. म-ा --े -णि --ज्या -र--ी कराय-्य- ----. म_ फ_ आ_ भा__ ख__ क____ आ___ म-ा फ-े आ-ि भ-ज-य- ख-े-ी क-ा-च-य- आ-े-. --------------------------------------- मला फळे आणि भाज्या खरेदी करायच्या आहेत. 0
Ma-- --- -ust-ka-gh--------h-. M___ ē__ p______ g_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a g-y-y-c- ā-ē- ------------------------------ Malā ēka pustaka ghyāyacē āhē.
Искам да купя хлебчета и хляб. मल- रो--आणि -ाव-खरे-ी-क--य-- ----. म_ रो_ आ_ पा_ ख__ क___ आ___ म-ा र-ल आ-ि प-व ख-े-ी क-ा-च- आ-े-. ---------------------------------- मला रोल आणि पाव खरेदी करायचे आहेत. 0
M-l- --a -ustaka--har--- --r-yacē-āh-. M___ ē__ p______ k______ k_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā ēka pustaka kharēdī karāyacē āhē.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. मल--चष्मे -रेद- क-ण्या--ठी-चष्--य-च--- -ुका-ा----य-े---े. म_ च__ ख__ क_____ च_____ दु___ जा__ आ__ म-ा च-्-े ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- च-्-्-ा-्-ा द-क-न-त ज-य-े आ-े- --------------------------------------------------------- मला चष्मे खरेदी करण्यासाठी चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे. 0
Mal- -----u-tak-----r----k-rā-ac- ā-ē. M___ ē__ p______ k______ k_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā ēka pustaka kharēdī karāyacē āhē.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. मल- --े आणि-भाज-य- खर-दी करण-या-ाठी-स--------ेटा- जायच---ह-. म_ फ_ आ_ भा__ ख__ क_____ सु_______ जा__ आ__ म-ा फ-े आ-ि भ-ज-य- ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- स-प-म-र-क-ट-त ज-य-े आ-े- ------------------------------------------------------------ मला फळे आणि भाज्या खरेदी करण्यासाठी सुपरमार्केटात जायचे आहे. 0
Ma-- -ka pu--a-----arēdī-karā-ac- āhē. M___ ē__ p______ k______ k_______ ā___ M-l- ē-a p-s-a-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā ēka pustaka kharēdī karāyacē āhē.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. मला र-ल--ण- प-व खरेद- क-ण-य-साठी ब--र-त -ाय------. म_ रो_ आ_ पा_ ख__ क_____ बे___ जा__ आ__ म-ा र-ल आ-ि प-व ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- ब-क-ी- ज-य-े आ-े- -------------------------------------------------- मला रोल आणि पाव खरेदी करण्यासाठी बेकरीत जायचे आहे. 0
M-lā-ēka -r̥tt---tra-k---ēdī -ar-ya-- ā--. M___ ē__ v_________ k______ k_______ ā___ M-l- ē-a v-̥-t-p-t-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- ------------------------------------------ Malā ēka vr̥ttapatra kharēdī karāyacē āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!