Разговорник

bg Покупки   »   af Boodskappe dra

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [een en vyftig]

Boodskappe dra

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Ek-wi- na --- -i-l----e- -oe ---n. E_ w__ n_ d__ b_________ t__ g____ E- w-l n- d-e b-b-i-t-e- t-e g-a-. ---------------------------------- Ek wil na die biblioteek toe gaan. 0
Искам да отида в книжарницата. Ek-wil--- --e -o-k-i-k-l--o- gaan. E_ w__ n_ d__ b_________ t__ g____ E- w-l n- d-e b-e-w-n-e- t-e g-a-. ---------------------------------- Ek wil na die boekwinkel toe gaan. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Ek w-l -- -i- ki-sk---e-----. E_ w__ n_ d__ k____ t__ g____ E- w-l n- d-e k-o-k t-e g-a-. ----------------------------- Ek wil na die kiosk toe gaan. 0
Искам да заема една книга. Ek --l ’- -o-k -e-n. E_ w__ ’_ b___ l____ E- w-l ’- b-e- l-e-. -------------------- Ek wil ’n boek leen. 0
Искам да купя една книга. Ek-----’- -oek---op. E_ w__ ’_ b___ k____ E- w-l ’- b-e- k-o-. -------------------- Ek wil ’n boek koop. 0
Искам да купя един вестник. E---i--’- -o-rant-koo-. E_ w__ ’_ k______ k____ E- w-l ’- k-e-a-t k-o-. ----------------------- Ek wil ’n koerant koop. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ek wil-na -----i---o-e-- -o--g-an-o--’---oek-t- leen. E_ w__ n_ d__ b_________ t__ g___ o_ ’_ b___ t_ l____ E- w-l n- d-e b-b-i-t-e- t-e g-a- o- ’- b-e- t- l-e-. ----------------------------------------------------- Ek wil na die biblioteek toe gaan om ’n boek te leen. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ek-wil-----ie b-e-wi---l--oe g--n o- ’n--oe--te koo-. E_ w__ n_ d__ b_________ t__ g___ o_ ’_ b___ t_ k____ E- w-l n- d-e b-e-w-n-e- t-e g-a- o- ’- b-e- t- k-o-. ----------------------------------------------------- Ek wil na die boekwinkel toe gaan om ’n boek te koop. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ek-wi- -a--ie -i-s---o-----n--- ’n--oe--nt-te--o-p. E_ w__ n_ d__ k____ t__ g___ o_ ’_ k______ t_ k____ E- w-l n- d-e k-o-k t-e g-a- o- ’- k-e-a-t t- k-o-. --------------------------------------------------- Ek wil na die kiosk toe gaan om ’n koerant te koop. 0
Искам да отида в оптичния магазин. E--wil n- --e-o-g-un--ge -oe g-a-. E_ w__ n_ d__ o_________ t__ g____ E- w-l n- d-e o-g-u-d-g- t-e g-a-. ---------------------------------- Ek wil na die oogkundige toe gaan. 0
Искам да отида в супермаркета. E--wil ---d----u-e-ma-k---e -aa-. E_ w__ n_ d__ s________ t__ g____ E- w-l n- d-e s-p-r-a-k t-e g-a-. --------------------------------- Ek wil na die supermark toe gaan. 0
Искам да отида до хлебарницата. Ek---l na --- b--ker t-e-g--n. E_ w__ n_ d__ b_____ t__ g____ E- w-l n- d-e b-k-e- t-e g-a-. ------------------------------ Ek wil na die bakker toe gaan. 0
Искам да купя очила. E- w-l ’n-bril k---. E_ w__ ’_ b___ k____ E- w-l ’- b-i- k-o-. -------------------- Ek wil ’n bril koop. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. E- -il v--g-e--n-g------ k-o-. E_ w__ v_____ e_ g______ k____ E- w-l v-u-t- e- g-o-n-e k-o-. ------------------------------ Ek wil vrugte en groente koop. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Ek-w-l-----et-i-- -n br-o--koop. E_ w__ r_________ e_ b____ k____ E- w-l r-l-e-j-e- e- b-o-d k-o-. -------------------------------- Ek wil rolletjies en brood koop. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ek -i- na-di---og-u----e-to--g--n--m--n bril -e-ko--. E_ w__ n_ d__ o_________ t__ g___ o_ ’_ b___ t_ k____ E- w-l n- d-e o-g-u-d-g- t-e g-a- o- ’- b-i- t- k-o-. ----------------------------------------------------- Ek wil na die oogkundige toe gaan om ’n bril te koop. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. E- --l--a die-----rm--k-t-e gaa---m -r---- en -roen-e t---o-p. E_ w__ n_ d__ s________ t__ g___ o_ v_____ e_ g______ t_ k____ E- w-l n- d-e s-p-r-a-k t-e g-a- o- v-u-t- e- g-o-n-e t- k-o-. -------------------------------------------------------------- Ek wil na die supermark toe gaan om vrugte en groente te koop. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ek --l n---ie-bakker-toe -aan -m--ol-et---s--n b---d--e-k-op. E_ w__ n_ d__ b_____ t__ g___ o_ r_________ e_ b____ t_ k____ E- w-l n- d-e b-k-e- t-e g-a- o- r-l-e-j-e- e- b-o-d t- k-o-. ------------------------------------------------------------- Ek wil na die bakker toe gaan om rolletjies en brood te koop. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + африкаанс (бурски) (1-100) MP3 африкаанс (бурски) (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!