Разговорник

bg Покупки   »   es Haciendo diligencias

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cincuenta y uno]

Haciendo diligencias

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Quie-o-i- a l--b-bl-ot-c-. Q_____ i_ a l_ b__________ Q-i-r- i- a l- b-b-i-t-c-. -------------------------- Quiero ir a la biblioteca.
Искам да отида в книжарницата. Qu-e-o ir----a ---r-rí-. Q_____ i_ a l_ l________ Q-i-r- i- a l- l-b-e-í-. ------------------------ Quiero ir a la librería.
Искам да отида до вестникарския павилион. Quier- ir-a- --i-sc-. Q_____ i_ a_ q_______ Q-i-r- i- a- q-i-s-o- --------------------- Quiero ir al quiosco.
Искам да заема една книга. Q----- lle----- -n l-----p-e-t-d-. Q_____ l_______ u_ l____ p________ Q-i-r- l-e-a-m- u- l-b-o p-e-t-d-. ---------------------------------- Quiero llevarme un libro prestado.
Искам да купя една книга. Q--e-o -o---ar u- lib--. Q_____ c______ u_ l_____ Q-i-r- c-m-r-r u- l-b-o- ------------------------ Quiero comprar un libro.
Искам да купя един вестник. Qu-e----om--a---- -e-iódi--. Q_____ c______ u_ p_________ Q-i-r- c-m-r-r u- p-r-ó-i-o- ---------------------------- Quiero comprar un periódico.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Q----- i- - ---b--li----- p--- tom-r-pr--tad---------o. Q_____ i_ a l_ b_________ p___ t____ p_______ u_ l_____ Q-i-r- i- a l- b-b-i-t-c- p-r- t-m-r p-e-t-d- u- l-b-o- ------------------------------------------------------- Quiero ir a la biblioteca para tomar prestado un libro.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Q-ie---ir---l- -ibrerí--p-ra co-p-ar -n----ro. Q_____ i_ a l_ l_______ p___ c______ u_ l_____ Q-i-r- i- a l- l-b-e-í- p-r- c-m-r-r u- l-b-o- ---------------------------------------------- Quiero ir a la librería para comprar un libro.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Qu--ro-ir--- ---o-c--par- --mpr-r u- p-r-ó--c-. Q_____ i_ a_ q______ p___ c______ u_ p_________ Q-i-r- i- a- q-i-s-o p-r- c-m-r-r u- p-r-ó-i-o- ----------------------------------------------- Quiero ir al quiosco para comprar un periódico.
Искам да отида в оптичния магазин. Q-i-----r-a-la--ptica. Q_____ i_ a l_ ó______ Q-i-r- i- a l- ó-t-c-. ---------------------- Quiero ir a la óptica.
Искам да отида в супермаркета. Qu-ero--- a- -up----rcad-. Q_____ i_ a_ s____________ Q-i-r- i- a- s-p-r-e-c-d-. -------------------------- Quiero ir al supermercado.
Искам да отида до хлебарницата. Q--er---r-a ----a-ade-ía. Q_____ i_ a l_ p_________ Q-i-r- i- a l- p-n-d-r-a- ------------------------- Quiero ir a la panadería.
Искам да купя очила. Q-i-----om-ra--e ---- ---as. Q_____ c________ u___ g_____ Q-i-r- c-m-r-r-e u-a- g-f-s- ---------------------------- Quiero comprarme unas gafas.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Qu-e---c-m-----f-utas-y--e--u-as. Q_____ c______ f_____ y v________ Q-i-r- c-m-r-r f-u-a- y v-r-u-a-. --------------------------------- Quiero comprar frutas y verduras.
Искам да купя хлебчета и хляб. Q-i-ro--omprar--a- y --nec---os. Q_____ c______ p__ y p__________ Q-i-r- c-m-r-r p-n y p-n-c-l-o-. -------------------------------- Quiero comprar pan y panecillos.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Q-i-ro i- - l- -p---- p--a-c--pra--e --a- -afas. Q_____ i_ a l_ ó_____ p___ c________ u___ g_____ Q-i-r- i- a l- ó-t-c- p-r- c-m-r-r-e u-a- g-f-s- ------------------------------------------------ Quiero ir a la óptica para comprarme unas gafas.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Qui--- i- -l-s-pe--e-c-d--par--comp--r--r---s----e-du---. Q_____ i_ a_ s___________ p___ c______ f_____ y v________ Q-i-r- i- a- s-p-r-e-c-d- p-r- c-m-r-r f-u-a- y v-r-u-a-. --------------------------------------------------------- Quiero ir al supermercado para comprar frutas y verduras.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Qu---o-ir-- -a -a-ad-r---p-----om--a- pa--- -a-ec-llo-. Q_____ i_ a l_ p________ p___ c______ p__ y p__________ Q-i-r- i- a l- p-n-d-r-a p-r- c-m-r-r p-n y p-n-c-l-o-. ------------------------------------------------------- Quiero ir a la panadería para comprar pan y panecillos.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + испански (1-100) MP3 испански (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!