Разговорник

bg Покупки   »   ka საყიდლების გაკეთება

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [ორმოცდათერთმეთი]

51 [ormotsdatertmeti]

საყიდლების გაკეთება

saqidlebis gak'eteba

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. ბი-ლიოთე---ი-მინ--. ბ___________ მ_____ ბ-ბ-ი-თ-კ-შ- მ-ნ-ა- ------------------- ბიბლიოთეკაში მინდა. 0
b-b---tek'--h-----d-. b_____________ m_____ b-b-i-t-k-a-h- m-n-a- --------------------- bibliotek'ashi minda.
Искам да отида в книжарницата. წ-გნი- -აღ-ზ--ში--ინ--. წ_____ მ________ მ_____ წ-გ-ი- მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა- ----------------------- წიგნის მაღაზიაში მინდა. 0
t--ig--s -ag-a--a--i -i-d-. t_______ m__________ m_____ t-'-g-i- m-g-a-i-s-i m-n-a- --------------------------- ts'ignis maghaziashi minda.
Искам да отида до вестникарския павилион. კ-ო---ი მინ--. კ______ მ_____ კ-ო-კ-ი მ-ნ-ა- -------------- კიოსკში მინდა. 0
k'ios---hi-mi---. k_________ m_____ k-i-s-'-h- m-n-a- ----------------- k'iosk'shi minda.
Искам да заема една книга. წი-ნ- მი-და----ხოვო. წ____ მ____ ვ_______ წ-გ-ი მ-ნ-ა ვ-თ-ო-ო- -------------------- წიგნი მინდა ვითხოვო. 0
t-'ign----n-a---tkho-o. t______ m____ v________ t-'-g-i m-n-a v-t-h-v-. ----------------------- ts'igni minda vitkhovo.
Искам да купя една книга. წ--ნ- მი--ა ვიყ-დო. წ____ მ____ ვ______ წ-გ-ი მ-ნ-ა ვ-ყ-დ-. ------------------- წიგნი მინდა ვიყიდო. 0
ts'i-n- m-nda v-q-do. t______ m____ v______ t-'-g-i m-n-a v-q-d-. --------------------- ts'igni minda viqido.
Искам да купя един вестник. გ----ი მი-და ვი----. გ_____ მ____ ვ______ გ-ზ-თ- მ-ნ-ა ვ-ყ-დ-. -------------------- გაზეთი მინდა ვიყიდო. 0
ga------i-da v--id-. g_____ m____ v______ g-z-t- m-n-a v-q-d-. -------------------- gazeti minda viqido.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. ბ-----თე-ა-ი-მ--დ---ი--ლა----გნი -ომ ვ-----ო. ბ___________ მ____ მ______ წ____ რ__ ვ_______ ბ-ბ-ი-თ-კ-შ- მ-ნ-ა მ-ს-ლ-, წ-გ-ი რ-მ ვ-თ-ო-ო- --------------------------------------------- ბიბლიოთეკაში მინდა მისვლა, წიგნი რომ ვითხოვო. 0
ga-e-- -in-a-viqi-o. g_____ m____ v______ g-z-t- m-n-a v-q-d-. -------------------- gazeti minda viqido.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. წი--ი---აღა--აშ--მი-და-----ლ-, --გ----ომ --ყ---. წ_____ მ________ მ____ წ______ წ____ რ__ ვ______ წ-გ-ი- მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, წ-გ-ი რ-მ ვ-ყ-დ-. ------------------------------------------------ წიგნის მაღაზიაში მინდა წასვლა, წიგნი რომ ვიყიდო. 0
ga--ti min---v-qid-. g_____ m____ v______ g-z-t- m-n-a v-q-d-. -------------------- gazeti minda viqido.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. კიოს-ში-მინ-ა-წას-ლ-,---ზეთ--რომ ----დ-. კ______ მ____ წ______ გ_____ რ__ ვ______ კ-ო-კ-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, გ-ზ-თ- რ-მ ვ-ყ-დ-. ---------------------------------------- კიოსკში მინდა წასვლა, გაზეთი რომ ვიყიდო. 0
b-b-io-e--ash--m--da misv--- ts'-gni --m vi-k---o. b_____________ m____ m______ t______ r__ v________ b-b-i-t-k-a-h- m-n-a m-s-l-, t-'-g-i r-m v-t-h-v-. -------------------------------------------------- bibliotek'ashi minda misvla, ts'igni rom vitkhovo.
Искам да отида в оптичния магазин. ოკ--ი--თ---უ-დ- წ-ვ---. ო_________ უ___ წ______ ო-უ-ი-ტ-ა- უ-დ- წ-ვ-დ-. ----------------------- ოკულისტთან უნდა წავიდე. 0
ts------ --g-aziashi-m-nd--ts'as--a, -s--g-i---- v-qid-. t_______ m__________ m____ t________ t______ r__ v______ t-'-g-i- m-g-a-i-s-i m-n-a t-'-s-l-, t-'-g-i r-m v-q-d-. -------------------------------------------------------- ts'ignis maghaziashi minda ts'asvla, ts'igni rom viqido.
Искам да отида в супермаркета. მა-ა-ი-ში ----- ---ი-ე. მ________ მ____ წ______ მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ვ-დ-. ----------------------- მაღაზიაში მინდა წავიდე. 0
k--os-'-h--m--d---s-as-la, gazet- -om-v-qi-o. k_________ m____ t________ g_____ r__ v______ k-i-s-'-h- m-n-a t-'-s-l-, g-z-t- r-m v-q-d-. --------------------------------------------- k'iosk'shi minda ts'asvla, gazeti rom viqido.
Искам да отида до хлебарницата. სა--ო--ი მი--ა--ა--დ-. ს_______ მ____ წ______ ს-ც-ო-შ- მ-ნ-ა წ-ვ-დ-. ---------------------- საცხობში მინდა წავიდე. 0
ok-----t-t-n-un-a -s'av-d-. o___________ u___ t________ o-'-l-s-'-a- u-d- t-'-v-d-. --------------------------- ok'ulist'tan unda ts'avide.
Искам да купя очила. ს--ვალ-ს--იდვა-მინ--. ს_______ ყ____ მ_____ ს-თ-ა-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- --------------------- სათვალის ყიდვა მინდა. 0
mag-a--as-i mi-d- t---vid-. m__________ m____ t________ m-g-a-i-s-i m-n-a t-'-v-d-. --------------------------- maghaziashi minda ts'avide.
Искам да купя плодове и зеленчуци. ხ-ლი--დ--ბო-ტ--უ------დვ--მი-და. ხ____ დ_ ბ_________ ყ____ მ_____ ხ-ლ-ს დ- ბ-ს-ნ-უ-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- -------------------------------- ხილის და ბოსტნეულის ყიდვა მინდა. 0
s---k-o---i--i--- ts-----e. s__________ m____ t________ s-t-k-o-s-i m-n-a t-'-v-d-. --------------------------- satskhobshi minda ts'avide.
Искам да купя хлебчета и хляб. ფუ-თ-შის-დ--პურის ყ-დ---მინ--. ფ_______ დ_ პ____ ყ____ მ_____ ფ-ნ-უ-ი- დ- პ-რ-ს ყ-დ-ა მ-ნ-ა- ------------------------------ ფუნთუშის და პურის ყიდვა მინდა. 0
s-tva--- q---a------. s_______ q____ m_____ s-t-a-i- q-d-a m-n-a- --------------------- satvalis qidva minda.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. ო-ულისტთან-მ-ნ----ა-ი-ე- სათ-ალ- -ო---იყ--ო. ო_________ მ____ წ______ ს______ რ__ ვ______ ო-უ-ი-ტ-ა- მ-ნ-ა წ-ვ-დ-, ს-თ-ა-ე რ-მ ვ-ყ-დ-. -------------------------------------------- ოკულისტთან მინდა წავიდე, სათვალე რომ ვიყიდო. 0
s-tvali- q---a -in-a. s_______ q____ m_____ s-t-a-i- q-d-a m-n-a- --------------------- satvalis qidva minda.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. მ-ღაზ---- -ი-და-წ-სვ-ა--ხ------ -ო--ნეულ----- ვ----ო. მ________ მ____ წ______ ხ___ დ_ ბ________ რ__ ვ______ მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, ხ-ლ- დ- ბ-ს-ნ-უ-ი რ-მ ვ-ყ-დ-. ----------------------------------------------------- მაღაზიაში მინდა წასვლა, ხილი და ბოსტნეული რომ ვიყიდო. 0
s-tval-- -i-va-minda. s_______ q____ m_____ s-t-a-i- q-d-a m-n-a- --------------------- satvalis qidva minda.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. საც-ობ------დ- წას-----ფ-ნთუ-- დ-----ი-რო- ვ-ყიდო. ს_______ მ____ წ______ ფ______ დ_ პ___ რ__ ვ______ ს-ც-ო-შ- მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, ფ-ნ-უ-ა დ- პ-რ- რ-მ ვ-ყ-დ-. -------------------------------------------------- საცხობში მინდა წასვლა, ფუნთუშა და პური რომ ვიყიდო. 0
kh-l-s d--b-s--neulis qi-va---nda. k_____ d_ b__________ q____ m_____ k-i-i- d- b-s-'-e-l-s q-d-a m-n-a- ---------------------------------- khilis da bost'neulis qidva minda.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!