Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ka სურვილი

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [სამოცდაათი]

70 [samotsdaati]

სურვილი

survili

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Искате ли да пушите? მ-წევა-გნებ--თ? მ_____ გ_______ მ-წ-ვ- გ-ე-ა-თ- --------------- მოწევა გნებავთ? 0
s-rv-li s______ s-r-i-i ------- survili
Искате ли да танцувате? ცეკ-----ებ---? ც____ გ_______ ც-კ-ა გ-ე-ა-თ- -------------- ცეკვა გნებავთ? 0
s---ili s______ s-r-i-i ------- survili
Искате ли да се разходите? გ--ეი-ნე-- --ე--ვთ? გ_________ გ_______ გ-ს-ი-ნ-ბ- გ-ე-ა-თ- ------------------- გასეირნება გნებავთ? 0
mo-s-ev--g-eba-t? m_______ g_______ m-t-'-v- g-e-a-t- ----------------- mots'eva gnebavt?
Искам да пуша. მოწ--- მ-ნ--. მ_____ მ_____ მ-წ-ვ- მ-ნ-ა- ------------- მოწევა მინდა. 0
t------ g-e-av-? t______ g_______ t-e-'-a g-e-a-t- ---------------- tsek'va gnebavt?
Искате ли цигара? გ--დ- --გარეტი? გ____ ს________ გ-ნ-ა ს-გ-რ-ტ-? --------------- გინდა სიგარეტი? 0
g-seirneba--n-ba-t? g_________ g_______ g-s-i-n-b- g-e-a-t- ------------------- gaseirneba gnebavt?
Той иска огънче. მას --ც--ი-უ--ა. მ__ ც_____ უ____ მ-ს ც-ც-ლ- უ-დ-. ---------------- მას ცეცხლი უნდა. 0
g---i-ne-a -neb-v-? g_________ g_______ g-s-i-n-b- g-e-a-t- ------------------- gaseirneba gnebavt?
Искам да пия нещо. რამ-- -ა-ევ- --ნ--. რ____ დ_____ მ_____ რ-მ-ს დ-ლ-ვ- მ-ნ-ა- ------------------- რამის დალევა მინდა. 0
g---ir-eb--g----vt? g_________ g_______ g-s-i-n-b- g-e-a-t- ------------------- gaseirneba gnebavt?
Искам да ям нещо. რ---- -ამა მინ--. რ____ ჭ___ მ_____ რ-მ-ს ჭ-მ- მ-ნ-ა- ----------------- რამის ჭამა მინდა. 0
m---'e-a------. m_______ m_____ m-t-'-v- m-n-a- --------------- mots'eva minda.
Искам да си отдъхна малко. მი-და ც-ტა-დ--ის--ნ-. მ____ ც___ დ_________ მ-ნ-ა ც-ტ- დ-ვ-ს-ე-ო- --------------------- მინდა ცოტა დავისვენო. 0
gi-da ---------? g____ s_________ g-n-a s-g-r-t-i- ---------------- ginda sigaret'i?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. რა--ც მ-ნ-ა--კ-თხო-. რ____ მ____ გ_______ რ-ღ-ც მ-ნ-ა გ-ი-ხ-თ- -------------------- რაღაც მინდა გკითხოთ. 0
mas tse--k--i-und-. m__ t________ u____ m-s t-e-s-h-i u-d-. ------------------- mas tsetskhli unda.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. რაღაც-მინდა გ-ხ-ვ--. რ____ მ____ გ_______ რ-ღ-ც მ-ნ-ა გ-ხ-ვ-თ- -------------------- რაღაც მინდა გთხოვოთ. 0
mas ts---k--i---d-. m__ t________ u____ m-s t-e-s-h-i u-d-. ------------------- mas tsetskhli unda.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. რ-მ-----ი--ა დაგ-ატ---თ. რ_____ მ____ დ__________ რ-მ-ზ- მ-ნ-ა დ-გ-ა-ი-ო-. ------------------------ რამეზე მინდა დაგპატიჟოთ. 0
mas-t--t-k-li--nd-. m__ t________ u____ m-s t-e-s-h-i u-d-. ------------------- mas tsetskhli unda.
Какво обичате / желаете, моля? რ- გნე----? რ_ გ_______ რ- გ-ე-ა-თ- ----------- რა გნებავთ? 0
r--is ------ m-nda. r____ d_____ m_____ r-m-s d-l-v- m-n-a- ------------------- ramis daleva minda.
Желаете ли кафе? გ-ე-ავთ --თ--ჭიქ- ყ--ა? გ______ ე___ ჭ___ ყ____ გ-ე-ა-თ ე-თ- ჭ-ქ- ყ-ვ-? ----------------------- გნებავთ ერთი ჭიქა ყავა? 0
r-mis da---a--i-d-. r____ d_____ m_____ r-m-s d-l-v- m-n-a- ------------------- ramis daleva minda.
Или предпочитате чай? თ-----ი-ჭიქა -----ი-ჩე-----? თ_ ე___ ჭ___ ჩ__ გ__________ თ- ე-თ- ჭ-ქ- ჩ-ი გ-რ-ე-ნ-ა-? ---------------------------- თუ ერთი ჭიქა ჩაი გირჩევნიათ? 0
ram-----le-- m--d-. r____ d_____ m_____ r-m-s d-l-v- m-n-a- ------------------- ramis daleva minda.
Ние искаме да се приберем вкъщи. ჩ-------ლ---წასვ-- გ--ნდა. ჩ___ ს_____ წ_____ გ______ ჩ-ე- ს-ხ-შ- წ-ს-ლ- გ-ი-დ-. -------------------------- ჩვენ სახლში წასვლა გვინდა. 0
r-mi- -h--ma---nd-. r____ c_____ m_____ r-m-s c-'-m- m-n-a- ------------------- ramis ch'ama minda.
Желаете ли такси? ტაქ-----ე--ვთ? ტ____ გ_______ ტ-ქ-ი გ-ე-ა-თ- -------------- ტაქსი გნებავთ? 0
min---ts-t----a-i-v---. m____ t_____ d_________ m-n-a t-o-'- d-v-s-e-o- ----------------------- minda tsot'a davisveno.
Те искат да се обадят по телефона. თ-ვ-ნ -ა-ეკ-- ---ბ-ვთ. თ____ დ______ გ_______ თ-ვ-ნ დ-რ-კ-ა გ-ე-ა-თ- ---------------------- თქვენ დარეკვა გნებავთ. 0
ra-ha-- m-nd--g-'--k--t. r______ m____ g_________ r-g-a-s m-n-a g-'-t-h-t- ------------------------ raghats minda gk'itkhot.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.