Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   zh 喜欢某事

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70[七十]

70 [Qīshí]

喜欢某事

xǐhuān mǒu shì

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Искате ли да пушите? 您 想--- 吗 ？ 您 想 抽_ 吗 ？ 您 想 抽- 吗 ？ ---------- 您 想 抽烟 吗 ？ 0
x-hu-- m-u --ì x_____ m__ s__ x-h-ā- m-u s-ì -------------- xǐhuān mǒu shì
Искате ли да танцувате? 您 想 跳- --？ 您 想 跳_ 吗 ？ 您 想 跳- 吗 ？ ---------- 您 想 跳舞 吗 ？ 0
x------mǒu --ì x_____ m__ s__ x-h-ā- m-u s-ì -------------- xǐhuān mǒu shì
Искате ли да се разходите? 您 - ---步---？ 您 想 去 散_ 吗 ？ 您 想 去 散- 吗 ？ ------------ 您 想 去 散步 吗 ？ 0
ní- --ǎng ch-u-----a? n__ x____ c______ m__ n-n x-ǎ-g c-ō-y-n m-? --------------------- nín xiǎng chōuyān ma?
Искам да пуша. 我----烟-。 我 想 抽_ 。 我 想 抽- 。 -------- 我 想 抽烟 。 0
ní- x-ǎn- chōuy-----? n__ x____ c______ m__ n-n x-ǎ-g c-ō-y-n m-? --------------------- nín xiǎng chōuyān ma?
Искате ли цигара? 你---要-一- - 吗 ？ 你 想 要 一_ 烟 吗 ？ 你 想 要 一- 烟 吗 ？ -------------- 你 想 要 一支 烟 吗 ？ 0
n-n --ǎ-- c--u-ān-m-? n__ x____ c______ m__ n-n x-ǎ-g c-ō-y-n m-? --------------------- nín xiǎng chōuyān ma?
Той иска огънче. 他-想 要-打火--。 他 想 要 打__ 。 他 想 要 打-机 。 ----------- 他 想 要 打火机 。 0
N---x-ǎ-- t-à-w- --? N__ x____ t_____ m__ N-n x-ǎ-g t-à-w- m-? -------------------- Nín xiǎng tiàowǔ ma?
Искам да пия нещо. 我-想-喝点儿 -西-。 我 想 喝__ 东_ 。 我 想 喝-儿 东- 。 ------------ 我 想 喝点儿 东西 。 0
Ní- ---ng------- --? N__ x____ t_____ m__ N-n x-ǎ-g t-à-w- m-? -------------------- Nín xiǎng tiàowǔ ma?
Искам да ям нещо. 我 --吃点儿 -西-。 我 想 吃__ 东_ 。 我 想 吃-儿 东- 。 ------------ 我 想 吃点儿 东西 。 0
N-- ---n--t-àow---a? N__ x____ t_____ m__ N-n x-ǎ-g t-à-w- m-? -------------------- Nín xiǎng tiàowǔ ma?
Искам да си отдъхна малко. 我----息-一--。 我 想 休_ 一_ 。 我 想 休- 一- 。 ----------- 我 想 休息 一下 。 0
N-----ǎng--- sà-b---a? N__ x____ q_ s____ m__ N-n x-ǎ-g q- s-n-ù m-? ---------------------- Nín xiǎng qù sànbù ma?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. 我 想-问 您--- ---。 我 想 问 您 一_ 事_ 。 我 想 问 您 一- 事- 。 --------------- 我 想 问 您 一些 事情 。 0
N-n------ q---------a? N__ x____ q_ s____ m__ N-n x-ǎ-g q- s-n-ù m-? ---------------------- Nín xiǎng qù sànbù ma?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. 我-想 求 您--儿--- 。 我 想 求 您 点_ 事_ 。 我 想 求 您 点- 事- 。 --------------- 我 想 求 您 点儿 事情 。 0
Nín --ǎn--------b- --? N__ x____ q_ s____ m__ N-n x-ǎ-g q- s-n-ù m-? ---------------------- Nín xiǎng qù sànbù ma?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. 我----请-- 。 我 想 邀_ 您 。 我 想 邀- 您 。 ---------- 我 想 邀请 您 。 0
Wǒ-x-ǎn- -hō-yān. W_ x____ c_______ W- x-ǎ-g c-ō-y-n- ----------------- Wǒ xiǎng chōuyān.
Какво обичате / желаете, моля? 请--您-要-点- 什--？ 请_ 您 要 点_ 什_ ？ 请- 您 要 点- 什- ？ -------------- 请问 您 要 点儿 什么 ？ 0
Wǒ-x---- c-ōu---. W_ x____ c_______ W- x-ǎ-g c-ō-y-n- ----------------- Wǒ xiǎng chōuyān.
Желаете ли кафе? 您 - 咖- --？ 您 要 咖_ 吗 ？ 您 要 咖- 吗 ？ ---------- 您 要 咖啡 吗 ？ 0
Wǒ x---g --ōuy-n. W_ x____ c_______ W- x-ǎ-g c-ō-y-n- ----------------- Wǒ xiǎng chōuyān.
Или предпочитате чай? 或- - 更-欢 -茶-？ 或_ 您 更__ 喝_ ？ 或- 您 更-欢 喝- ？ ------------- 或者 您 更喜欢 喝茶 ？ 0
Nǐ -i-ng---o--ī zhī-yā- ma? N_ x____ y__ y_ z__ y__ m__ N- x-ǎ-g y-o y- z-ī y-n m-? --------------------------- Nǐ xiǎng yào yī zhī yān ma?
Ние искаме да се приберем вкъщи. 我- 想 回--。 我_ 想 回_ 。 我- 想 回- 。 --------- 我们 想 回家 。 0
N--x-ǎ-g-yà- -ī -----ān--a? N_ x____ y__ y_ z__ y__ m__ N- x-ǎ-g y-o y- z-ī y-n m-? --------------------------- Nǐ xiǎng yào yī zhī yān ma?
Желаете ли такси? 你- 要----车-吗 ？ 你_ 要 打___ 吗 ？ 你- 要 打-租- 吗 ？ ------------- 你们 要 打出租车 吗 ？ 0
Nǐ -i--g-y-o yī zhī yā- --? N_ x____ y__ y_ z__ y__ m__ N- x-ǎ-g y-o y- z-ī y-n m-? --------------------------- Nǐ xiǎng yào yī zhī yān ma?
Те искат да се обадят по телефона. 他--- - -话 。 他_ 想 打 电_ 。 他- 想 打 电- 。 ----------- 他们 想 打 电话 。 0
T--x---- -ào----uǒ--. T_ x____ y__ d_______ T- x-ǎ-g y-o d-h-ǒ-ī- --------------------- Tā xiǎng yào dǎhuǒjī.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.