Разговорник

bg Лица   »   zh 人称

1 [едно]

Лица

Лица

1[一]

1 [Yī]

人称

rénchēng

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
аз 我我 我 我 - 我 0
-ǒ w_ w- -- wǒ
аз и ти 我 和-你 我 和 你 我 和 你 ----- 我 和 你 0
wǒ ---nǐ w_ h_ n_ w- h- n- -------- wǒ hé nǐ
ние двамата 我--两-/俩 我_ 两___ 我- 两-/- ------- 我们 两人/俩 0
wǒ-en liǎng rén/ --ǎ w____ l____ r___ l__ w-m-n l-ǎ-g r-n- l-ǎ -------------------- wǒmen liǎng rén/ liǎ
той 他他 他 他 - 他 0
-ā t_ t- -- tā
той и тя 他---她 他 和 她 他 和 她 ----- 他 和 她 0
t--h---ā t_ h_ t_ t- h- t- -------- tā hé tā
те двамата 他- 两人/俩 他_ 两___ 他- 两-/- ------- 他们 两人/俩 0
t-m-n-liǎ-g-r-----iǎ t____ l____ r___ l__ t-m-n l-ǎ-g r-n- l-ǎ -------------------- tāmen liǎng rén/ liǎ
мъж 男- 男_ 男- -- 男人 0
ná-rén n_____ n-n-é- ------ nánrén
жена 女- 女_ 女- -- 女人 0
nǚr-n n____ n-r-n ----- nǚrén
дете 孩- 孩_ 孩- -- 孩子 0
há-zi h____ h-i-i ----- háizi
семейство 一个 -庭 一_ 家_ 一- 家- ----- 一个 家庭 0
y-g- j-ātíng y___ j______ y-g- j-ā-í-g ------------ yīgè jiātíng
моето семейство 我的-家--/-- 家人 我_ 家_ /__ 家_ 我- 家- /-的 家- ------------ 我的 家庭 /我的 家人 0
w- d--jiā--n-/-w- de jiā-én w_ d_ j_______ w_ d_ j_____ w- d- j-ā-í-g- w- d- j-ā-é- --------------------------- wǒ de jiātíng/ wǒ de jiārén
Моето семейство е тук. 我的 -庭-在-这--。 我_ 家_ 在 这_ 。 我- 家- 在 这- 。 ------------ 我的 家庭 在 这里 。 0
w---e ---tíng-zà-----l-. w_ d_ j______ z__ z_____ w- d- j-ā-í-g z-i z-è-ǐ- ------------------------ wǒ de jiātíng zài zhèlǐ.
Аз съм тук. 我 在--里 。 我 在 这_ 。 我 在 这- 。 -------- 我 在 这里 。 0
Wǒ -ài -h--ǐ. W_ z__ z_____ W- z-i z-è-ǐ- ------------- Wǒ zài zhèlǐ.
Ти си тук. 你-在----。 你 在 这_ 。 你 在 这- 。 -------- 你 在 这里 。 0
Nǐ-zài---è--. N_ z__ z_____ N- z-i z-è-ǐ- ------------- Nǐ zài zhèlǐ.
Той е тук и тя е тук. 他-在 这- 和---- -里-。 他 在 这_ 和 她 在 这_ 。 他 在 这- 和 她 在 这- 。 ----------------- 他 在 这里 和 她 在 这里 。 0
T---à- -h-lǐ-h- -- zài-zh--ǐ. T_ z__ z____ h_ t_ z__ z_____ T- z-i z-è-ǐ h- t- z-i z-è-ǐ- ----------------------------- Tā zài zhèlǐ hé tā zài zhèlǐ.
Ние сме тук. 我----这里-。 我_ 在 这_ 。 我- 在 这- 。 --------- 我们 在 这里 。 0
W--en-z-- z---ǐ. W____ z__ z_____ W-m-n z-i z-è-ǐ- ---------------- Wǒmen zài zhèlǐ.
Вие сте тук. 你们 在 ---。 你_ 在 这_ 。 你- 在 这- 。 --------- 你们 在 这里 。 0
Nǐmen -à- -h---. N____ z__ z_____ N-m-n z-i z-è-ǐ- ---------------- Nǐmen zài zhèlǐ.
Те всички са тук. 他--- 在-这里-。 他_ 都 在 这_ 。 他- 都 在 这- 。 ----------- 他们 都 在 这里 。 0
T-me- --- -à- z-è-ǐ. T____ d__ z__ z_____ T-m-n d-u z-i z-è-ǐ- -------------------- Tāmen dōu zài zhèlǐ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!