Разговорник

bg Лица   »   ar ‫الأشخاص‬

1 [едно]

Лица

Лица

‫1 [واحد]‬

1 [wahd]

‫الأشخاص‬

al-ashkhāṣ

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
аз ‫أ-ا ‫___ ‫-ن- ---- ‫أنا 0
anā a__ a-ā --- anā
аз и ти ‫------نت ‫___ و___ ‫-ن- و-ن- --------- ‫أنا وأنت 0
a-- wa-a--a a__ w_ a___ a-ā w- a-t- ----------- anā wa anta
ние двамата ك--نا ك____ ك-ا-ا ----- كلانا 0
kilānā k_____ k-l-n- ------ kilānā
той ‫هو ‫__ ‫-و --- ‫هو 0
h-wa h___ h-w- ---- huwa
той и тя ‫---وهي ‫__ و__ ‫-و و-ي ------- ‫هو وهي 0
h-w---- -iya h___ w_ h___ h-w- w- h-y- ------------ huwa wa hiya
те двамата ك-ا-ما ك_____ ك-ا-م- ------ كلاهما 0
kil----ā k_______ k-l-h-m- -------- kilāhumā
мъж ‫-ل-جل ‫_____ ‫-ل-ج- ------ ‫الرجل 0
a--raj-l a_______ a---a-u- -------- al-rajul
жена الم-أة ا_____ ا-م-أ- ------ المرأة 0
a----r-a a_______ a---a-ʾ- -------- al-marʾa
дете ا--فل ا____ ا-ط-ل ----- الطفل 0
aṭ---fl a______ a---i-l ------- aṭ-ṭifl
семейство عا-لة ع____ ع-ئ-ة ----- عائلة 0
ʿā-ila ʿ_____ ʿ-ʾ-l- ------ ʿāʾila
моето семейство عا-لتي ع_____ ع-ئ-ت- ------ عائلتي 0
ʿ-ʾ----ī ʿ_______ ʿ-ʾ-l-t- -------- ʿāʾilatī
Моето семейство е тук. ‫--ئل-ي-هن-. ‫______ ه___ ‫-ا-ل-ي ه-ا- ------------ ‫عائلتي هنا. 0
ʿā-il--ī-hun-. ʿ_______ h____ ʿ-ʾ-l-t- h-n-. -------------- ʿāʾilatī hunā.
Аз съм тук. ‫-----نا. ‫___ ه___ ‫-ن- ه-ا- --------- ‫أنا هنا. 0
an--h-nā. a__ h____ a-ā h-n-. --------- anā hunā.
Ти си тук. ‫-نت هن-. ‫___ ه___ ‫-ن- ه-ا- --------- ‫أنت هنا. 0
an-a-h-nā. a___ h____ a-t- h-n-. ---------- anta hunā.
Той е тук и тя е тук. هو-ه-ا --ي --ا. ه_ ه__ و__ ه___ ه- ه-ا و-ي ه-ا- --------------- هو هنا وهي هنا. 0
hu---hu-- -a---ya--un-. h___ h___ w_ h___ h____ h-w- h-n- w- h-y- h-n-. ----------------------- huwa hunā wa hiya hunā.
Ние сме тук. ‫ن-- ه-ا. ‫___ ه___ ‫-ح- ه-ا- --------- ‫نحن هنا. 0
n---- h-nā. n____ h____ n-ḥ-u h-n-. ----------- naḥnu hunā.
Вие сте тук. ‫--تم ه-ا. ‫____ ه___ ‫-ن-م ه-ا- ---------- ‫أنتم هنا. 0
ant-m h-nā. a____ h____ a-t-m h-n-. ----------- antum hunā.
Те всички са тук. كلهم ه-ا. ك___ ه___ ك-ه- ه-ا- --------- كلهم هنا. 0
k-l-----hunā. k______ h____ k-l-h-m h-n-. ------------- kuluhum hunā.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арабски (1-100) MP3 арабски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!