Разговорник

bg Лица   »   ru Люди

1 [едно]

Лица

Лица

1 [один]

1 [odin]

Люди

Lyudi

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
аз яя я я - я 0
y- y_ y- -- ya
аз и ти я - -ы я и т_ я и т- ------ я и ты 0
y--i ty y_ i t_ y- i t- ------- ya i ty
ние двамата м- об- - -- --е м_ о__ / м_ о__ м- о-а / м- о-е --------------- мы оба / мы обе 0
my--ba-- my-obe m_ o__ / m_ o__ m- o-a / m- o-e --------------- my oba / my obe
той -н о_ о- -- он 0
-n o_ o- -- on
той и тя он и она о_ и о__ о- и о-а -------- он и она 0
o- --ona o_ i o__ o- i o-a -------- on i ona
те двамата он- оба о__ о__ о-и о-а ------- они оба 0
o---o-a o__ o__ o-i o-a ------- oni oba
мъж м--чина м______ м-ж-и-а ------- мужчина 0
m----h-na m________ m-z-c-i-a --------- muzhchina
жена же----а ж______ ж-н-и-а ------- женщина 0
zh--s-c-i-a z__________ z-e-s-c-i-a ----------- zhenshchina
дете ре---ок р______ р-б-н-к ------- ребёнок 0
rebë-ok r______ r-b-n-k ------- rebënok
семейство се--я с____ с-м-я ----- семья 0
se---a s_____ s-m-y- ------ semʹya
моето семейство мо---е-ья м__ с____ м-я с-м-я --------- моя семья 0
moy---emʹya m___ s_____ m-y- s-m-y- ----------- moya semʹya
Моето семейство е тук. Мо---е-ья з----. М__ с____ з_____ М-я с-м-я з-е-ь- ---------------- Моя семья здесь. 0
M-ya ---ʹy- z---ʹ. M___ s_____ z_____ M-y- s-m-y- z-e-ʹ- ------------------ Moya semʹya zdesʹ.
Аз съм тук. Я -д-сь. Я з_____ Я з-е-ь- -------- Я здесь. 0
Ya -d-s-. Y_ z_____ Y- z-e-ʹ- --------- Ya zdesʹ.
Ти си тук. Ты -де-ь. Т_ з_____ Т- з-е-ь- --------- Ты здесь. 0
Ty-zde-ʹ. T_ z_____ T- z-e-ʹ- --------- Ty zdesʹ.
Той е тук и тя е тук. О---д--- ---н- -де--. О_ з____ и о__ з_____ О- з-е-ь и о-а з-е-ь- --------------------- Он здесь и она здесь. 0
On z-e-- ---n-------. O_ z____ i o__ z_____ O- z-e-ʹ i o-a z-e-ʹ- --------------------- On zdesʹ i ona zdesʹ.
Ние сме тук. Мы зд--ь. М_ з_____ М- з-е-ь- --------- Мы здесь. 0
My -d---. M_ z_____ M- z-e-ʹ- --------- My zdesʹ.
Вие сте тук. В--з--сь. В_ з_____ В- з-е-ь- --------- Вы здесь. 0
Vy z---ʹ. V_ z_____ V- z-e-ʹ- --------- Vy zdesʹ.
Те всички са тук. Он---се-зде--. О__ в__ з_____ О-и в-е з-е-ь- -------------- Они все здесь. 0
O-- vse z----. O__ v__ z_____ O-i v-e z-e-ʹ- -------------- Oni vse zdesʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!