Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   ru В отпуске

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [сорок восемь]

48 [sorok vosemʹ]

В отпуске

V otpuske

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Плажът чист ли е? П-яж чист--? П___ ч______ П-я- ч-с-ы-? ------------ Пляж чистый? 0
V -tp--ke V o______ V o-p-s-e --------- V otpuske
Може ли да се къпем там? Там м--н----патьс-? Т__ м____ к________ Т-м м-ж-о к-п-т-с-? ------------------- Там можно купаться? 0
V --p-ske V o______ V o-p-s-e --------- V otpuske
Къпането там не е ли опасно? Та--не -----о--------я? Т__ н_ о_____ к________ Т-м н- о-а-н- к-п-т-с-? ----------------------- Там не опасно купаться? 0
Pl-a-h -------? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме плажен чадър? Мо--о--д--ь--з--ь-н- -р-кат ---т-о- --л-ц-? М____ з____ в____ н_ п_____ з___ о_ с______ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- з-н- о- с-л-ц-? ------------------------------------------- Можно здесь взять на прокат зонт от солнца? 0
Plyaz- c--s-yy? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме шезлонг? Мо--- зд----в-ят--н- -ро-а--ше---нг? М____ з____ в____ н_ п_____ ш_______ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- ш-з-о-г- ------------------------------------ Можно здесь взять на прокат шезлонг? 0
P-yazh-c-i-ty-? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме лодка? М-ж-- -де-ь--з--ь -- п---а--лод-у? М____ з____ в____ н_ п_____ л_____ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- л-д-у- ---------------------------------- Можно здесь взять на прокат лодку? 0
Ta--m-zh-o kup------? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да карам сърф. Я---те--бы ---о---а б--з--я-ь-я --рф---о-. Я х____ б_ / х_____ б_ з_______ с_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-н-т-с- с-р-и-г-м- ------------------------------------------ Я хотел бы / хотела бы заняться сёрфингом. 0
Tam --z-n- -u-atʹ---? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да се гмуркам. Я-х---л -ы-/ х-т---------н--ять. Я х____ б_ / х_____ б_ п________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-н-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы понырять. 0
Ta- ---hno -up--ʹs--? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да карам водни ски. Я-хоте---ы---х-тел- бы -ок--ат-----------ы--л---х. Я х____ б_ / х_____ б_ п_________ н_ в_____ л_____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-к-т-т-с- н- в-д-ы- л-ж-х- -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы покататься на водных лыжах. 0
Ta- n--o--sn- k-patʹs-a? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наеме сърф? Мо--о--зять-на прока- д---у -ля-с--финг-? М____ в____ н_ п_____ д____ д__ с________ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- д-с-у д-я с-р-и-г-? ----------------------------------------- Можно взять на прокат доску для сёрфинга? 0
Tam-n--o-as-- -upat--y-? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Мо-но--зят- н--пр------н-р-же--е---- ---ви-га? М____ в____ н_ п_____ с_________ д__ д________ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- с-а-я-е-и- д-я д-й-и-г-? ---------------------------------------------- Можно взять на прокат снаряжение для дайвинга? 0
Ta- ne ----n- ku-a--sy-? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наемат водни ски? М-жно--з--- -----окат -о--ые-лыжи? М____ в____ н_ п_____ в_____ л____ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- в-д-ы- л-ж-? ---------------------------------- Можно взять на прокат водные лыжи? 0
Mo-----zd-sʹ --y-t--n--p---a--zo------sol---a? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Аз съм начинаещ / начинаеща. Я-----ко--ач-нающий - н-ч--аю--я. Я т_____ н_________ / н__________ Я т-л-к- н-ч-н-ю-и- / н-ч-н-ю-а-. --------------------------------- Я только начинающий / начинающая. 0
Mo-hn---des- v---tʹ n--p-oka---o-t ot -oln-s-? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Средно добър / добра съм. Я не ----е--н---чок. Я н_ с_____ н_______ Я н- с-в-е- н-в-ч-к- -------------------- Я не совсем новичок. 0
M-z--- --es- vz-atʹ-na--ro--t-zon- o--so--tsa? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Това ми е познато вече. Я----ти--х---шо-зн-к-- --зн-ко-а. Я с э___ х_____ з_____ / з_______ Я с э-и- х-р-ш- з-а-о- / з-а-о-а- --------------------------------- Я с этим хорошо знаком / знакома. 0
M-z-n--z-e---v-ya-- n- p-------hezlong? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Къде е ски лифтът? Г-- лыжны- ----ём---? Г__ л_____ п_________ Г-е л-ж-ы- п-д-ё-н-к- --------------------- Где лыжный подъёмник? 0
M-zh----d-sʹ---y----na-prokat --e---ng? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Имаш ли ски? А л----то---т-б--- со--й --ть? А л______ у т___ с с____ е____ А л-ж---о у т-б- с с-б-й е-т-? ------------------------------ А лыжи-то у тебя с собой есть? 0
Mo-----zdesʹ -zy--- n--p-o-at--hezlong? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Имаш ли ски обувки? А--ы--ы- ----нк------ те---- ---о---сть? А л_____ б_________ у т___ с с____ е____ А л-ж-ы- б-т-н-и-т- у т-б- с с-б-й е-т-? ---------------------------------------- А лыжные ботинки-то у тебя с собой есть? 0
Moz--o -d------yat- -a pr---t --d-u? M_____ z____ v_____ n_ p_____ l_____ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- l-d-u- ------------------------------------ Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat lodku?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.