Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   ru В отпуске

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [сорок восемь]

48 [sorok vosemʹ]

В отпуске

V otpuske

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Пл-ж -ис--й? П___ ч______ П-я- ч-с-ы-? ------------ Пляж чистый? 0
V-o-pu--e V o______ V o-p-s-e --------- V otpuske
Може ли да се къпем там? Т-м мо-но куп-т-ся? Т__ м____ к________ Т-м м-ж-о к-п-т-с-? ------------------- Там можно купаться? 0
V o-p-s-e V o______ V o-p-s-e --------- V otpuske
Къпането там не е ли опасно? Т-м -----асн--ку-а----? Т__ н_ о_____ к________ Т-м н- о-а-н- к-п-т-с-? ----------------------- Там не опасно купаться? 0
Plya---ch--ty-? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме плажен чадър? Мо-н- -д-с- --ят- ---про-а- зо-т от--ол--а? М____ з____ в____ н_ п_____ з___ о_ с______ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- з-н- о- с-л-ц-? ------------------------------------------- Можно здесь взять на прокат зонт от солнца? 0
P--a-h-ch---yy? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме шезлонг? М--но -д--- взя-ь -- --о-а- ше-л-н-? М____ з____ в____ н_ п_____ ш_______ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- ш-з-о-г- ------------------------------------ Можно здесь взять на прокат шезлонг? 0
Ply--- c-i---y? P_____ c_______ P-y-z- c-i-t-y- --------------- Plyazh chistyy?
Може ли да се заеме лодка? М-ж-о --есь--------- про--т---д--? М____ з____ в____ н_ п_____ л_____ М-ж-о з-е-ь в-я-ь н- п-о-а- л-д-у- ---------------------------------- Можно здесь взять на прокат лодку? 0
T-m---zh---k---t--y-? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да карам сърф. Я --тел б--/ хоте-а бы ---я-ь----ёр-и----. Я х____ б_ / х_____ б_ з_______ с_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-н-т-с- с-р-и-г-м- ------------------------------------------ Я хотел бы / хотела бы заняться сёрфингом. 0
T-- -ozhno-kupat--ya? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да се гмуркам. Я--от-- -- /-хо-ел- б---оныр---. Я х____ б_ / х_____ б_ п________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-н-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы понырять. 0
Tam m-zh-o-k--atʹs--? T__ m_____ k_________ T-m m-z-n- k-p-t-s-a- --------------------- Tam mozhno kupatʹsya?
Бих искал / искала да карам водни ски. Я--о-е- ---- хотела----п-ка-а-ься -- вод--- -----. Я х____ б_ / х_____ б_ п_________ н_ в_____ л_____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-к-т-т-с- н- в-д-ы- л-ж-х- -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы покататься на водных лыжах. 0
T-- ne--pa--- kup--ʹs--? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наеме сърф? Мож-- вз-т---- -ро--т-д-ску --я сё--ин--? М____ в____ н_ п_____ д____ д__ с________ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- д-с-у д-я с-р-и-г-? ----------------------------------------- Можно взять на прокат доску для сёрфинга? 0
Ta- n--o--sn- k-pat--ya? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? М-ж-- в--т--н- п---а- с--р---н-е -л- да--инг-? М____ в____ н_ п_____ с_________ д__ д________ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- с-а-я-е-и- д-я д-й-и-г-? ---------------------------------------------- Можно взять на прокат снаряжение для дайвинга? 0
Tam----o-a--o -----ʹ-ya? T__ n_ o_____ k_________ T-m n- o-a-n- k-p-t-s-a- ------------------------ Tam ne opasno kupatʹsya?
Може ли да се наемат водни ски? М-ж---в--т- ---п-ока- --д--е лы-и? М____ в____ н_ п_____ в_____ л____ М-ж-о в-я-ь н- п-о-а- в-д-ы- л-ж-? ---------------------------------- Можно взять на прокат водные лыжи? 0
Mozhn--z-e---v--a----a pr---t -o-t-ot s-lnt-a? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Аз съм начинаещ / начинаеща. Я------о----ин------/---ч---ю-ая. Я т_____ н_________ / н__________ Я т-л-к- н-ч-н-ю-и- / н-ч-н-ю-а-. --------------------------------- Я только начинающий / начинающая. 0
M--hn- ---s- ----t- -- ------ zo-- -- sol--sa? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Средно добър / добра съм. Я -е-сов--м---в-чок. Я н_ с_____ н_______ Я н- с-в-е- н-в-ч-к- -------------------- Я не совсем новичок. 0
M--hn- zd-s--vzy-tʹ n- p--k-t -o-t-o- -ol---a? M_____ z____ v_____ n_ p_____ z___ o_ s_______ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- z-n- o- s-l-t-a- ---------------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat zont ot solntsa?
Това ми е познато вече. Я --этим -о-о-о--нако- / зн----а. Я с э___ х_____ з_____ / з_______ Я с э-и- х-р-ш- з-а-о- / з-а-о-а- --------------------------------- Я с этим хорошо знаком / знакома. 0
M---n----es- -zy--ʹ -a--ro--t ---z-on-? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Къде е ски лифтът? Г-- -ыжн-й-----ём-и-? Г__ л_____ п_________ Г-е л-ж-ы- п-д-ё-н-к- --------------------- Где лыжный подъёмник? 0
M-z-n- -de----z---ʹ--a pr-k-t--h-zlon-? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Имаш ли ски? А--ыж--т- ---еб--- с-б-й ----? А л______ у т___ с с____ е____ А л-ж---о у т-б- с с-б-й е-т-? ------------------------------ А лыжи-то у тебя с собой есть? 0
M-zh-o-z-esʹ-vz-a-ʹ -- --o-at sh-z-on-? M_____ z____ v_____ n_ p_____ s________ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- s-e-l-n-? --------------------------------------- Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat shezlong?
Имаш ли ски обувки? А -ы-н-- б-т-нк--то-у-т-бя с-с-----е--ь? А л_____ б_________ у т___ с с____ е____ А л-ж-ы- б-т-н-и-т- у т-б- с с-б-й е-т-? ---------------------------------------- А лыжные ботинки-то у тебя с собой есть? 0
M--h-o-zd-sʹ-vz-a-ʹ-na----k-t -o-ku? M_____ z____ v_____ n_ p_____ l_____ M-z-n- z-e-ʹ v-y-t- n- p-o-a- l-d-u- ------------------------------------ Mozhno zdesʹ vzyatʹ na prokat lodku?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.