Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   ru Спрашивать – прошедшая форма 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [восемьдесят шесть]

86 [vosemʹdesyat shestʹ]

Спрашивать – прошедшая форма 2

Sprashivatʹ – proshedshaya forma 2

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Ка----га----к-т- но-ил? К____ г______ т_ н_____ К-к-й г-л-т-к т- н-с-л- ----------------------- Какой галстук ты носил? 0
Spr-shiv------proshed--aya---r-a 2 S__________ – p___________ f____ 2 S-r-s-i-a-ʹ – p-o-h-d-h-y- f-r-a 2 ---------------------------------- Sprashivatʹ – proshedshaya forma 2
Ти каква кола си купи? Ка-----ашин- т--к-пил? К____ м_____ т_ к_____ К-к-ю м-ш-н- т- к-п-л- ---------------------- Какую машину ты купил? 0
S---s----t- –-p-o-hedsh-y--fo-m--2 S__________ – p___________ f____ 2 S-r-s-i-a-ʹ – p-o-h-d-h-y- f-r-a 2 ---------------------------------- Sprashivatʹ – proshedshaya forma 2
Ти за какъв вестник се абонира? Н--как-ю--азету-т- -------л--? Н_ к____ г_____ т_ п__________ Н- к-к-ю г-з-т- т- п-д-и-а-с-? ------------------------------ На какую газету ты подписался? 0
K-----gal-tu- -- no-il? K____ g______ t_ n_____ K-k-y g-l-t-k t- n-s-l- ----------------------- Kakoy galstuk ty nosil?
Кого видяхте? Ког- Вы вид-л-? К___ В_ в______ К-г- В- в-д-л-? --------------- Кого Вы видели? 0
K--oy -alst------nos-l? K____ g______ t_ n_____ K-k-y g-l-t-k t- n-s-l- ----------------------- Kakoy galstuk ty nosil?
Кого срещнахте? С к-м-В----тр-ти----? С к__ В_ в___________ С к-м В- в-т-е-и-и-ь- --------------------- С кем Вы встретились? 0
K-k-y -al-t-k ty-n-s--? K____ g______ t_ n_____ K-k-y g-l-t-k t- n-s-l- ----------------------- Kakoy galstuk ty nosil?
Кого разпознахте? К-го-В- у----и? К___ В_ у______ К-г- В- у-н-л-? --------------- Кого Вы узнали? 0
Ka-uy- m--h-n--t--k--il? K_____ m______ t_ k_____ K-k-y- m-s-i-u t- k-p-l- ------------------------ Kakuyu mashinu ty kupil?
Кога станахте? Ког-а Вы вста-и? К____ В_ в______ К-г-а В- в-т-л-? ---------------- Когда Вы встали? 0
Ka-uyu--a-hinu t- kupil? K_____ m______ t_ k_____ K-k-y- m-s-i-u t- k-p-l- ------------------------ Kakuyu mashinu ty kupil?
Кога започнахте? К-гд- -- н-ча-и? К____ В_ н______ К-г-а В- н-ч-л-? ---------------- Когда Вы начали? 0
Ka-u---m-shi-u--y ----l? K_____ m______ t_ k_____ K-k-y- m-s-i-u t- k-p-l- ------------------------ Kakuyu mashinu ty kupil?
Кога свършихте? К---а--ы ------и-и? К____ В_ з_________ К-г-а В- з-к-н-и-и- ------------------- Когда Вы закончили? 0
Na ---u-- g-z--u----p-d-isa-s--? N_ k_____ g_____ t_ p___________ N- k-k-y- g-z-t- t- p-d-i-a-s-a- -------------------------------- Na kakuyu gazetu ty podpisalsya?
Защо се събудихте? П-че-у--ы -р--н-л---? П_____ В_ п__________ П-ч-м- В- п-о-н-л-с-? --------------------- Почему Вы проснулись? 0
N- kak--u g---tu--y-po----a-s--? N_ k_____ g_____ t_ p___________ N- k-k-y- g-z-t- t- p-d-i-a-s-a- -------------------------------- Na kakuyu gazetu ty podpisalsya?
Защо станахте учител? П---м---ы-ст-л----и-е-е-? П_____ В_ с____ у________ П-ч-м- В- с-а-и у-и-е-е-? ------------------------- Почему Вы стали учителем? 0
Na --k----ga--tu -y---dp-salsy-? N_ k_____ g_____ t_ p___________ N- k-k-y- g-z-t- t- p-d-i-a-s-a- -------------------------------- Na kakuyu gazetu ty podpisalsya?
Защо взехте такси? П-чему -ы в--л---ак-и? П_____ В_ в____ т_____ П-ч-м- В- в-я-и т-к-и- ---------------------- Почему Вы взяли такси? 0
K-g--V- v-d---? K___ V_ v______ K-g- V- v-d-l-? --------------- Kogo Vy videli?
Откъде дойдохте? О--уд--В- -ри-ли? О_____ В_ п______ О-к-д- В- п-и-л-? ----------------- Откуда Вы пришли? 0
K-g--Vy vi-e--? K___ V_ v______ K-g- V- v-d-l-? --------------- Kogo Vy videli?
Къде отидохте? Куд- -ы---шли? К___ В_ п_____ К-д- В- п-ш-и- -------------- Куда Вы пошли? 0
K-g- -y-vi-e--? K___ V_ v______ K-g- V- v-d-l-? --------------- Kogo Vy videli?
Къде бяхте? Г-- Вы-б---? Г__ В_ б____ Г-е В- б-л-? ------------ Где Вы были? 0
S-k------v-tr-t--isʹ? S k__ V_ v___________ S k-m V- v-t-e-i-i-ʹ- --------------------- S kem Vy vstretilisʹ?
Ти на кого помогна? Ком--ты--ом-г? К___ т_ п_____ К-м- т- п-м-г- -------------- Кому ты помог? 0
S k-- -- vs-reti---ʹ? S k__ V_ v___________ S k-m V- v-t-e-i-i-ʹ- --------------------- S kem Vy vstretilisʹ?
Ти на кого писа? Кому-т--напис--? К___ т_ н_______ К-м- т- н-п-с-л- ---------------- Кому ты написал? 0
S -em -y-v--r-til-sʹ? S k__ V_ v___________ S k-m V- v-t-e-i-i-ʹ- --------------------- S kem Vy vstretilisʹ?
Ти на кого отговори? Ко-у--ы --в-ти-? К___ т_ о_______ К-м- т- о-в-т-л- ---------------- Кому ты ответил? 0
K-go -- --nal-? K___ V_ u______ K-g- V- u-n-l-? --------------- Kogo Vy uznali?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...