Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ru Изъявлять желание

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семьдесят]

70 [semʹdesyat]

Изъявлять желание

Izʺyavlyatʹ zhelaniye

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х-тел--б-----зак--и--? Х_____ б_ В_ з________ Х-т-л- б- В- з-к-р-т-? ---------------------- Хотели бы Вы закурить? 0
I-ʺ-a-l-at----e---i-e I__________ z________ I-ʺ-a-l-a-ʹ z-e-a-i-e --------------------- Izʺyavlyatʹ zhelaniye
Искате ли да танцувате? Х---л- -ы-В- т-нц-ва-ь? Х_____ б_ В_ т_________ Х-т-л- б- В- т-н-е-а-ь- ----------------------- Хотели бы Вы танцевать? 0
I--y-v---tʹ z--lani-e I__________ z________ I-ʺ-a-l-a-ʹ z-e-a-i-e --------------------- Izʺyavlyatʹ zhelaniye
Искате ли да се разходите? Х-те------В--пой-и-гуля-ь? Х_____ б_ В_ п____ г______ Х-т-л- б- В- п-й-и г-л-т-? -------------------------- Хотели бы Вы пойти гулять? 0
Kh-te-- b- -- zakuri-ʹ? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искам да пуша. Я ----л-б--/ хо---а-бы-з-кури-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ з________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закурить. 0
Kh-teli-b- ---z--u-itʹ? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искате ли цигара? Не--о-ел бы-/--о---а -- -- с--а-е--? Н_ х____ б_ / х_____ б_ т_ с________ Н- х-т-л б- / х-т-л- б- т- с-г-р-т-? ------------------------------------ Не хотел бы / хотела бы ты сигарету? 0
Khot--i--y -y ---uri-ʹ? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Той иска огънче. О--хот-л-бы--р-кур-ть. О_ х____ б_ п_________ О- х-т-л б- п-и-у-и-ь- ---------------------- Он хотел бы прикурить. 0
K----l- b--------t-e--t-? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да пия нещо. Я-х--е--б--- ---ел-----ч---н-буд--попи--. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-п-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь попить. 0
Kho-eli-by Vy------evatʹ? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да ям нещо. Я х-тел-б- ---от-ла -ы--т---и-у-ь-п--с--. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-е-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь поесть. 0
K-o-el--by -y -an--evat-? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искам да си отдъхна малко. Я -------- /-хот-л- б- не--о-о отд---уть. Я х____ б_ / х_____ б_ н______ о_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- н-м-о-о о-д-х-у-ь- ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы немного отдохнуть. 0
Kh--e-i--y -y-po--i --ly-tʹ? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я х---- бы / х--ела-б- ------е--т---п---ит-. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к______ с________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-е-ч-о с-р-с-т-. -------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас кое-что спросить. 0
K------ -y-V- -oyt- ----a--? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я х-т-- бы---хо-ел---ы Вас ---е------о-р-си-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ о ч_____ п_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с о ч-м-т- п-п-о-и-ь- ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас о чем-то попросить. 0
Kh----- by-Vy-p-y-i--u--atʹ? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я-хо--л ---/--от-л--бы В-с куд---и-удь -р--ласи-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к__________ п__________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-д---и-у-ь п-и-л-с-т-. -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас куда-нибудь пригласить. 0
Ya----te- -y----h-te-a by--a-uri-ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Какво обичате / желаете, моля? Что -ы--ы х--ел-? Ч__ б_ В_ х______ Ч-о б- В- х-т-л-? ----------------- Что бы Вы хотели? 0
Y- ----e- b--- -ho-ela -y --kuri-ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Желаете ли кафе? В--х--ел- -ы-кофе? В_ х_____ б_ к____ В- х-т-л- б- к-ф-? ------------------ Вы хотели бы кофе? 0
Y--k-o----by-/----tel------a-u----. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Или предпочитате чай? Или Вы---т-ли--- --й? И__ В_ х_____ б_ ч___ И-и В- х-т-л- б- ч-й- --------------------- Или Вы хотели бы чай? 0
N- --------y ---h-te----y--y si------? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Мы-хо---- бы---е------ом--. М_ х_____ б_ п______ д_____ М- х-т-л- б- п-е-а-ь д-м-й- --------------------------- Мы хотели бы поехать домой. 0
Ne---o-el-b--/ ---te-a-by-t- si----tu? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Желаете ли такси? Хо-ел- бы вы--а--и? Х_____ б_ в_ т_____ Х-т-л- б- в- т-к-и- ------------------- Хотели бы вы такси? 0
N- kho--- -y / kh----- by-t- sigar---? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Те искат да се обадят по телефона. О---х-те-и-бы-п-з---и--. О__ х_____ б_ п_________ О-и х-т-л- б- п-з-о-и-ь- ------------------------ Они хотели бы позвонить. 0
On k--t-l-by p------tʹ. O_ k_____ b_ p_________ O- k-o-e- b- p-i-u-i-ʹ- ----------------------- On khotel by prikuritʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.