Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ur ‫کچھ پسند کرنا‬

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

‫70 [ستّر]‬

sattar

‫کچھ پسند کرنا‬

kuch pasand karna

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Искате ли да пушите? ‫ک-ا--پ--گ-یٹ----- -ا------- -‬ ‫___ آ_ س____ پ___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------- ‫کیا آپ سگریٹ پینا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k-ch-p-sand kar-a k___ p_____ k____ k-c- p-s-n- k-r-a ----------------- kuch pasand karna
Искате ли да танцувате? ‫-ی------اچ-ا -ا-تے--یں-؟‬ ‫___ آ_ ن____ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ن-چ-ا چ-ہ-ے ہ-ں ؟- -------------------------- ‫کیا آپ ناچنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k--- p---nd--arna k___ p_____ k____ k-c- p-s-n- k-r-a ----------------- kuch pasand karna
Искате ли да се разходите? ‫کیا--پ-چہ--ق--ی ---ا -اہ-ے ہیں-؟‬ ‫___ آ_ چ__ ق___ ک___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- چ-ل ق-م- ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ---------------------------------- ‫کیا آپ چہل قدمی کرنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
ky- -a----gre--- --i--a----h----h--n? k__ a__ c_______ p_____ c______ h____ k-a a-p c-g-e-t- p-i-a- c-a-t-y h-i-? ------------------------------------- kya aap cigrette piinaa chahtay hain?
Искам да пуша. ‫م-ں---ر-ٹ-پ-ن---اہ----و- -‬ ‫___ س____ پ___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------- ‫میں سگریٹ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
kya--a- c-g--t-e piinaa-chah-a- ha--? k__ a__ c_______ p_____ c______ h____ k-a a-p c-g-e-t- p-i-a- c-a-t-y h-i-? ------------------------------------- kya aap cigrette piinaa chahtay hain?
Искате ли цигара? ‫-یا-آ- -ی--س---ٹ --ہ--------‬ ‫___ آ_ ا__ س____ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ا-ک س-ر-ٹ چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------ ‫کیا آپ ایک سگریٹ چاہتے ہیں ؟‬ 0
kya aap--ig-ett- --inaa--ha-t-- --i-? k__ a__ c_______ p_____ c______ h____ k-a a-p c-g-e-t- p-i-a- c-a-t-y h-i-? ------------------------------------- kya aap cigrette piinaa chahtay hain?
Той иска огънче. ‫-- -اچس --ہ-ا-----‬ ‫__ م___ چ____ ہ_ -_ ‫-ہ م-چ- چ-ہ-ا ہ- -- -------------------- ‫وہ ماچس چاہتا ہے -‬ 0
ky- --- na-c-na --ahtay-h---? k__ a__ n______ c______ h____ k-a a-p n-a-h-a c-a-t-y h-i-? ----------------------------- kya aap naachna chahtay hain?
Искам да пия нещо. ‫م---ک-- -ی-ا-----ا-ہوں -‬ ‫___ ک__ پ___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- -------------------------- ‫میں کچھ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
k-a-aap na---n-----h--y -a--? k__ a__ n______ c______ h____ k-a a-p n-a-h-a c-a-t-y h-i-? ----------------------------- kya aap naachna chahtay hain?
Искам да ям нещо. ‫-ی- -چھ ک-ان--چ--ت---وں -‬ ‫___ ک__ ک____ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ ک-ا-ا چ-ہ-ا ہ-ں -- --------------------------- ‫میں کچھ کھانا چاہتا ہوں -‬ 0
ky- -a- n-ach-a c---t-y -a-n? k__ a__ n______ c______ h____ k-a a-p n-a-h-a c-a-t-y h-i-? ----------------------------- kya aap naachna chahtay hain?
Искам да си отдъхна малко. ‫----کچ--آر---ک-ن---اہ------ -‬ ‫___ ک__ آ___ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ آ-ا- ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------- ‫میں کچھ آرام کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
ky- ----cheh-- ---mi------ c----ay ----? k__ a__ c_____ q____ k____ c______ h____ k-a a-p c-e-a- q-d-i k-r-a c-a-t-y h-i-? ---------------------------------------- kya aap chehal qadmi karna chahtay hain?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ‫-یں -- -ے--چ- پ-چ------ہ-ا --ں -‬ ‫___ آ_ س_ ک__ پ_____ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- س- ک-ھ پ-چ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ پوچھنا چاہتا ہوں -‬ 0
ky----- c--h-- -ad-- ----a--h--t-y-ha--? k__ a__ c_____ q____ k____ c______ h____ k-a a-p c-e-a- q-d-i k-r-a c-a-t-y h-i-? ---------------------------------------- kya aap chehal qadmi karna chahtay hain?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ‫میں -- -- ----در-وا-ت -رنا --ہ-- -وں -‬ ‫___ آ_ س_ ک__ د______ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- س- ک-ھ د-خ-ا-ت ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ درخواست کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
ky---ap---e----q------arna-c-a---- ----? k__ a__ c_____ q____ k____ c______ h____ k-a a-p c-e-a- q-d-i k-r-a c-a-t-y h-i-? ---------------------------------------- kya aap chehal qadmi karna chahtay hain?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ‫می- آ--ک- کچھ ک-ن- ---ل---دع-ت-د--- چ---ا-ہوں -‬ ‫___ آ_ ک_ ک__ ک___ ک_ ل__ د___ د___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- ک- ک-ھ ک-ن- ک- ل-ے د-و- د-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------------------------- ‫میں آپ کو کچھ کرنے کے لئے دعوت دینا چاہتا ہوں -‬ 0
m-i--cigret-e pi--aa-ch--ta -o- - m___ c_______ p_____ c_____ h__ - m-i- c-g-e-t- p-i-a- c-a-t- h-n - --------------------------------- mein cigrette piinaa chahta hon -
Какво обичате / желаете, моля? ‫آ-----کیا چ--ئ-- ؟‬ ‫__ ک_ ک__ چ_____ ؟_ ‫-پ ک- ک-ا چ-ہ-ی- ؟- -------------------- ‫آپ کو کیا چاہئیے ؟‬ 0
m--n c-gret-e -i--a--ch--ta ho- - m___ c_______ p_____ c_____ h__ - m-i- c-g-e-t- p-i-a- c-a-t- h-n - --------------------------------- mein cigrette piinaa chahta hon -
Желаете ли кафе? ‫ک-- -پ کافی-چاہتے ہیں -‬ ‫___ آ_ ک___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ک-ف- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------- ‫کیا آپ کافی چاہتے ہیں ؟‬ 0
m-i- --gre-te---in---c----a ----- m___ c_______ p_____ c_____ h__ - m-i- c-g-e-t- p-i-a- c-a-t- h-n - --------------------------------- mein cigrette piinaa chahta hon -
Или предпочитате чай? ‫ی- چائ--پسن--کر-- گے--‬ ‫__ چ___ پ___ ک___ گ_ ؟_ ‫-ا چ-ئ- پ-ن- ک-ی- گ- ؟- ------------------------ ‫یا چائے پسند کریں گے ؟‬ 0
kya -----ik cig----- -h--tay-h--n? k__ a__ a__ c_______ c______ h____ k-a a-p a-k c-g-e-t- c-a-t-y h-i-? ---------------------------------- kya aap aik cigrette chahtay hain?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ‫-- --ر-ج--- چ-ہت- -ی- -‬ ‫__ گ__ ج___ چ____ ہ__ -_ ‫-م گ-ر ج-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ------------------------- ‫ہم گھر جانا چاہتے ہیں -‬ 0
kya --p -i- c-g-e-t- c-a--a--ha--? k__ a__ a__ c_______ c______ h____ k-a a-p a-k c-g-e-t- c-a-t-y h-i-? ---------------------------------- kya aap aik cigrette chahtay hain?
Желаете ли такси? ‫ک---ت- ----- کو---ک-ٹی--ی -ا---ے ؟‬ ‫___ ت_ ل____ ک_ ا__ ٹ____ چ_____ ؟_ ‫-ی- ت- ل-گ-ں ک- ا-ک ٹ-ک-ی چ-ہ-ی- ؟- ------------------------------------ ‫کیا تم لوگوں کو ایک ٹیکسی چاہئیے ؟‬ 0
kya aa----- c-gr-tte--ha--a- ha--? k__ a__ a__ c_______ c______ h____ k-a a-p a-k c-g-e-t- c-a-t-y h-i-? ---------------------------------- kya aap aik cigrette chahtay hain?
Те искат да се обадят по телефона. ‫آ--ٹی-یف-----نا چ-ہ-- ہ-ں -‬ ‫__ ٹ______ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-پ ٹ-ل-ف-ن ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ----------------------------- ‫آپ ٹیلیفون کرنا چاہتے ہیں -‬ 0
w-h-ma---is -hah-a--a- - w__ m______ c_____ h__ - w-h m-a-h-s c-a-t- h-i - ------------------------ woh maachis chahta hai -

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.