Разговорник

bg Градски транспорт   »   ur ‫پبلک ٹرانسپورٹ‬

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

‫36 [چھتیس]‬

chhatees

‫پبلک ٹرانسپورٹ‬

public tansport

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? ‫ب--اس--- -ہ-- ہ--‬ ‫__ ا____ ک___ ہ___ ‫-س ا-ٹ-پ ک-ا- ہ-؟- ------------------- ‫بس اسٹاپ کہاں ہے؟‬ 0
pu-li- ta-sp--t p_____ t_______ p-b-i- t-n-p-r- --------------- public tansport
Кой автобус отива в центъра? ‫-----ونسی----جائ--گی-‬ ‫___ ک____ ب_ ج___ گ___ ‫-ہ- ک-ن-ی ب- ج-ئ- گ-؟- ----------------------- ‫شہر کونسی بس جائے گی؟‬ 0
public-t--sp-rt p_____ t_______ p-b-i- t-n-p-r- --------------- public tansport
Кой автобус трябва да взема? ‫مجھے کونسے ن-بر--- ----ینی--ے-‬ ‫____ ک____ ن___ ک_ ب_ ل___ ہ___ ‫-ج-ے ک-ن-ے ن-ب- ک- ب- ل-ن- ہ-؟- -------------------------------- ‫مجھے کونسے نمبر کی بس لینی ہے؟‬ 0
bas--to----ha- -a-? b__ s___ k____ h___ b-s s-o- k-h-n h-i- ------------------- bas stop kahan hai?
Трябва ли да се прекачвам? ‫ک-ا -جھ--ب--ت-----کرنی-ہوگ-؟‬ ‫___ م___ ب_ ت____ ک___ ہ_____ ‫-ی- م-ھ- ب- ت-د-ل ک-ن- ہ-گ-؟- ------------------------------ ‫کیا مجھے بس تبدیل کرنی ہوگی؟‬ 0
bas -t-- --h-- h-i? b__ s___ k____ h___ b-s s-o- k-h-n h-i- ------------------- bas stop kahan hai?
Къде трябва да се прекачвам? ‫مجھ- -ہ-ں-بس -ب--- --ن--ہوگی؟‬ ‫____ ک___ ب_ ت____ ک___ ہ_____ ‫-ج-ے ک-ا- ب- ت-د-ل ک-ن- ہ-گ-؟- ------------------------------- ‫مجھے کہاں بس تبدیل کرنی ہوگی؟‬ 0
b-s--t-- k--a-----? b__ s___ k____ h___ b-s s-o- k-h-n h-i- ------------------- bas stop kahan hai?
Колко струва един билет? ‫-ک- --ن------ے-‬ ‫___ ک___ ک_ ہ___ ‫-ک- ک-ن- ک- ہ-؟- ----------------- ‫ٹکٹ کتنے کا ہے؟‬ 0
s--har-ko-si ----j--- g-? s_____ k____ b__ j___ g__ s-e-a- k-n-i b-s j-y- g-? ------------------------- shehar konsi bas jaye gi?
Колко спирки има до центъра? ‫شہر--ک ج-تے -و-- ---ے ب- اس--- --نگ-؟‬ ‫___ ت_ ج___ ہ___ ک___ ب_ ا____ آ______ ‫-ہ- ت- ج-ت- ہ-ئ- ک-ن- ب- ا-ٹ-پ آ-ن-ے-‬ --------------------------------------- ‫شہر تک جاتے ہوئے کتنے بس اسٹاپ آئنگے؟‬ 0
s---ar-ko------- -aye gi? s_____ k____ b__ j___ g__ s-e-a- k-n-i b-s j-y- g-? ------------------------- shehar konsi bas jaye gi?
Трябва да слезете тук. ‫-------ہ-ں ---نا چ-ہئے‬ ‫__ ک_ ی___ ا____ چ_____ ‫-پ ک- ی-ا- ا-ر-ا چ-ہ-ے- ------------------------ ‫آپ کو یہاں اترنا چاہئے‬ 0
sh-h---k---i-b-- jaye --? s_____ k____ b__ j___ g__ s-e-a- k-n-i b-s j-y- g-? ------------------------- shehar konsi bas jaye gi?
Трябва да слезете отзад. ‫---کو -یچ-ے سے ----- چاہ-ے‬ ‫__ ک_ پ____ س_ ا____ چ_____ ‫-پ ک- پ-چ-ے س- ا-ر-ا چ-ہ-ے- ---------------------------- ‫آپ کو پیچھے سے اترنا چاہئے‬ 0
m--h--k---e-n--b-r-ki -a---e-- ha-? m____ k____ n_____ k_ b__ l___ h___ m-j-e k-n-e n-m-e- k- b-s l-n- h-i- ----------------------------------- mujhe konse number ki bas leni hai?
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. ‫-گ-ی--ب و- پا---منٹ-----آ-ے-گی‬ ‫____ س_ و_ پ___ م__ م__ آ__ گ__ ‫-گ-ی س- و- پ-ن- م-ٹ م-ں آ-ے گ-‬ -------------------------------- ‫اگلی سب وے پانچ منٹ میں آئے گی‬ 0
mu-h- ---se-n-mb-r k- bas----i -ai? m____ k____ n_____ k_ b__ l___ h___ m-j-e k-n-e n-m-e- k- b-s l-n- h-i- ----------------------------------- mujhe konse number ki bas leni hai?
Следващият трамвай пристига след 10 минути. ‫ا----ٹرا- دس-م-ٹ --ں -ئ- -ی‬ ‫____ ٹ___ د_ م__ م__ آ__ گ__ ‫-گ-ی ٹ-ا- د- م-ٹ م-ں آ-ے گ-‬ ----------------------------- ‫اگلی ٹرام دس منٹ میں آئے گی‬ 0
mu-h----n-e----ber-k----s -e-i-hai? m____ k____ n_____ k_ b__ l___ h___ m-j-e k-n-e n-m-e- k- b-s l-n- h-i- ----------------------------------- mujhe konse number ki bas leni hai?
Следващият автобус пристига след 15 минути. ‫-گلی-بس-پ-درہ-من- -ی--آ-ے---‬ ‫____ ب_ پ____ م__ م__ آ__ گ__ ‫-گ-ی ب- پ-د-ہ م-ٹ م-ں آ-ے گ-‬ ------------------------------ ‫اگلی بس پندرہ منٹ میں آئے گی‬ 0
kya ---he --s ta-deel -a--i h---? k__ m____ b__ t______ k____ h____ k-a m-j-e b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? --------------------------------- kya mujhe bas tabdeel karni hogi?
Кога е последният влак на метрото? ‫آ-ر---ب و--کب--ا-ے گ-؟‬ ‫____ س_ و_ ک_ ج___ گ___ ‫-خ-ی س- و- ک- ج-ئ- گ-؟- ------------------------ ‫آخری سب وے کب جائے گی؟‬ 0
kya m-jh--bas t--de-l k---i--ogi? k__ m____ b__ t______ k____ h____ k-a m-j-e b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? --------------------------------- kya mujhe bas tabdeel karni hogi?
Кога е последният трамвай? ‫آخ---ٹ-ام--ب-ج-ئ- گی؟‬ ‫____ ٹ___ ک_ ج___ گ___ ‫-خ-ی ٹ-ا- ک- ج-ئ- گ-؟- ----------------------- ‫آخری ٹرام کب جائے گی؟‬ 0
k-a -uj---ba---a----l--a--- h-gi? k__ m____ b__ t______ k____ h____ k-a m-j-e b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? --------------------------------- kya mujhe bas tabdeel karni hogi?
Кога е последният автобус? ‫-خ-ی -س-ک- ج--ے----‬ ‫____ ب_ ک_ ج___ گ___ ‫-خ-ی ب- ک- ج-ئ- گ-؟- --------------------- ‫آخری بس کب جائے گی؟‬ 0
m---- --h-- ba- -a--eel --rni --g-? m____ k____ b__ t______ k____ h____ m-j-e k-h-n b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? ----------------------------------- mujhe kahan bas tabdeel karni hogi?
Имате ли билет? ‫----آ- -ے --س-ٹ-ٹ-ہ--‬ ‫___ آ_ ک_ پ__ ٹ__ ہ___ ‫-ی- آ- ک- پ-س ٹ-ٹ ہ-؟- ----------------------- ‫کیا آپ کے پاس ٹکٹ ہے؟‬ 0
m-jh- k---n b---ta-deel-ka-n- h-gi? m____ k____ b__ t______ k____ h____ m-j-e k-h-n b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? ----------------------------------- mujhe kahan bas tabdeel karni hogi?
Билет? – Не, нямам. ‫ٹکٹ؟ --ن--ں ---ے--ا--ٹ-- -----ہ-‬ ‫____ – ن___ م___ پ__ ٹ__ ن___ ہ__ ‫-ک-؟ – ن-ی- م-ر- پ-س ٹ-ٹ ن-ی- ہ-‬ ---------------------------------- ‫ٹکٹ؟ – نہیں میرے پاس ٹکٹ نہیں ہے‬ 0
mu-h--k-----bas ---de-l k---i-h---? m____ k____ b__ t______ k____ h____ m-j-e k-h-n b-s t-b-e-l k-r-i h-g-? ----------------------------------- mujhe kahan bas tabdeel karni hogi?
Тогава трябва да платите глоба. ‫-----پ ک---رما---د-ن--ہو --‬ ‫___ آ_ ک_ ج_____ د___ ہ_ گ__ ‫-ھ- آ- ک- ج-م-ن- د-ن- ہ- گ-‬ ----------------------------- ‫پھر آپ کو جرمانہ دینا ہو گا‬ 0
t---et -i--ey-k----i? t_____ k_____ k_ h___ t-c-e- k-t-e- k- h-i- --------------------- ticket kitney ka hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!