Разговорник

bg Градски транспорт   »   hy հանրային տրանսպորտ

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [երեսունվեց]

36 [yeresunvets’]

հանրային տրանսպորտ

hanrayin transport

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Որ---ղ-է-կան--ռ-: Ո_____ է կ_______ Ո-տ-՞- է կ-ն-ա-ը- ----------------- Որտե՞ղ է կանգառը: 0
hanr--in---an-port h_______ t________ h-n-a-i- t-a-s-o-t ------------------ hanrayin transport
Кой автобус отива в центъра? Ո-ր-ավտոբո-ս--է մե-նո-մ---պ--քաղա---կե-----: Ո__ ա________ է մ______ դ___ ք_____ կ_______ Ո-ր ա-տ-բ-ւ-ն է մ-կ-ո-մ դ-պ- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- -------------------------------------------- Ո՞ր ավտոբուսն է մեկնում դեպի քաղաքի կենտրոն: 0
hanr-----tra---o-t h_______ t________ h-n-a-i- t-a-s-o-t ------------------ hanrayin transport
Кой автобус трябва да взема? Ո՞ր հ-մ--ի -վտոբ---ն --հարկա----վ---ն--: Ո__ հ_____ ա________ է հ_______ վ_______ Ո-ր հ-մ-ր- ա-տ-բ-ւ-ն է հ-ր-ա-ո- վ-ր-ն-լ- ---------------------------------------- Ո՞ր համարի ավտոբուսն է հարկավոր վերցնել: 0
Vo-te՞---e --n-a-ry V_______ e k_______ V-r-e-g- e k-n-a-r- ------------------- Vorte՞gh e kangarry
Трябва ли да се прекачвам? Պ-՞-ք-է -ո-ել--վ------ը: Պ____ է փ____ ա_________ Պ-՞-ք է փ-խ-լ ա-տ-բ-ւ-ը- ------------------------ Պե՞տք է փոխել ավտոբուսը: 0
Vor--------k--garry V_______ e k_______ V-r-e-g- e k-n-a-r- ------------------- Vorte՞gh e kangarry
Къде трябва да се прекачвам? Ո-տե- - է ---- -վտոբ---ը ---ե-: Ո____ ղ է պ___ ա________ փ_____ Ո-տ-՞ ղ է պ-տ- ա-տ-բ-ւ-ը փ-խ-լ- ------------------------------- Որտե՞ ղ է պետք ավտոբուսը փոխել: 0
Vort---- e k-ngarry V_______ e k_______ V-r-e-g- e k-n-a-r- ------------------- Vorte՞gh e kangarry
Колко струва един билет? Ի՞-չ ա-ժե մ-- --մս-: Ի___ ա___ մ__ տ_____ Ի-ն- ա-ժ- մ-կ տ-մ-ը- -------------------- Ի՞նչ արժե մեկ տոմսը: 0
V--r--vt----n------nu- -e-- --a-h--’i -e-tr-n V___ a_______ e m_____ d___ k________ k______ V-՞- a-t-b-s- e m-k-u- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n --------------------------------------------- VO՞r avtobusn e meknum depi k’aghak’i kentron
Колко спирки има до центъра? Ք-նի------ա- ---ի-չև ք-ղ--ի կ--տ--ն: Ք____ կ_____ է մ____ ք_____ կ_______ Ք-ն-՞ կ-ն-ա- է մ-ն-և ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- ------------------------------------ Քանի՞ կանգառ է մինչև քաղաքի կենտրոն: 0
V----av-obus--e m--nu-----i k’agh-k’i-k--t-on V___ a_______ e m_____ d___ k________ k______ V-՞- a-t-b-s- e m-k-u- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n --------------------------------------------- VO՞r avtobusn e meknum depi k’aghak’i kentron
Трябва да слезете тук. Դ-ւ--պե---- այստե---ջ-ե-: Դ___ պ___ է ա_____ ի_____ Դ-ւ- պ-տ- է ա-ս-ե- ի-ն-ք- ------------------------- Դուք պետք է այստեղ իջնեք: 0
V-՞-----o--sn-e-m-k-u--de---k-a--a--i --ntr-n V___ a_______ e m_____ d___ k________ k______ V-՞- a-t-b-s- e m-k-u- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n --------------------------------------------- VO՞r avtobusn e meknum depi k’aghak’i kentron
Трябва да слезете отзад. Դ-ւ---ե-ք-է հ-տև--դռն-ց -ջն-ք: Դ___ պ___ է հ____ դ____ ի_____ Դ-ւ- պ-տ- է հ-տ-ի դ-ն-ց ի-ն-ք- ------------------------------ Դուք պետք է հետևի դռնից իջնեք: 0
V--r--am--i--vtob-------a-------ve-t-’nel V___ h_____ a_______ e h_______ v________ V-՞- h-m-r- a-t-b-s- e h-r-a-o- v-r-s-n-l ----------------------------------------- VO՞r hamari avtobusn e harkavor verts’nel
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. Հաջ-րդ --տ-ո- -գա -ին- ր-պեից: Հ_____ մ_____ կ__ հ___ ր______ Հ-ջ-ր- մ-տ-ո- կ-ա հ-ն- ր-պ-ի-: ------------------------------ Հաջորդ մետրոն կգա հինգ րոպեից: 0
VO-- ha-ari -v-o-us- ----rka-o- -e--s’nel V___ h_____ a_______ e h_______ v________ V-՞- h-m-r- a-t-b-s- e h-r-a-o- v-r-s-n-l ----------------------------------------- VO՞r hamari avtobusn e harkavor verts’nel
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Հաջ------ա-վա-ը կ-- տ-սը-րոպ-ի-: Հ_____ տ_______ կ__ տ___ ր______ Հ-ջ-ր- տ-ա-վ-յ- կ-ա տ-ս- ր-պ-ի-: -------------------------------- Հաջորդ տրամվայը կգա տասը րոպեից: 0
V-՞----m--i-av-o--s- -----k-v-- -e-t--nel V___ h_____ a_______ e h_______ v________ V-՞- h-m-r- a-t-b-s- e h-r-a-o- v-r-s-n-l ----------------------------------------- VO՞r hamari avtobusn e harkavor verts’nel
Следващият автобус пристига след 15 минути. Հաջ--------բո-սը-կ-ա------ի-գ -ո--ից: Հ_____ ա________ կ__ տ_______ ր______ Հ-ջ-ր- ա-տ-բ-ւ-ը կ-ա տ-ս-հ-ն- ր-պ-ի-: ------------------------------------- Հաջորդ ավտոբուսը կգա տասնհինգ րոպեից: 0
Pe-t-’-e--------l--v--b-sy P_____ e p_______ a_______ P-՞-k- e p-v-k-e- a-t-b-s- -------------------------- Pe՞tk’ e p’vokhel avtobusy
Кога е последният влак на метрото? Ե՞րբ է մեկ-ում-վ---ի- -ե----ի----ց-ը: Ե___ է մ______ վ_____ մ______ գ______ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- մ-տ-ո-ի գ-ա-ք-: ------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին մետրոյի գնացքը: 0
P----’ e--’----el---tobu-y P_____ e p_______ a_______ P-՞-k- e p-v-k-e- a-t-b-s- -------------------------- Pe՞tk’ e p’vokhel avtobusy
Кога е последният трамвай? Ե----է----ն-ւմ վե-ջ-ն տրամվա--: Ե___ է մ______ վ_____ տ________ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- տ-ա-վ-յ-: ------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին տրամվայը: 0
Pe՞t--------o-h-l--vt--u-y P_____ e p_______ a_______ P-՞-k- e p-v-k-e- a-t-b-s- -------------------------- Pe՞tk’ e p’vokhel avtobusy
Кога е последният автобус? Ե-ր- է-մ--նո-մ-վեր--ն --տ-բուս-: Ե___ է մ______ վ_____ ա_________ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ վ-ր-ի- ա-տ-բ-ւ-ը- -------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում վերջին ավտոբուսը: 0
V--t------e-pe--’---tobu-y -’--k-el V_____ g_ e p____ a_______ p_______ V-r-e- g- e p-t-’ a-t-b-s- p-v-k-e- ----------------------------------- Vorte՞ gh e petk’ avtobusy p’vokhel
Имате ли билет? Վ-րո--ա-ա- --ավու-- -ւ-ե՞-: Վ_________ ի_______ ո______ Վ-ր-ր-ա-ա- ի-ա-ո-ն- ո-ն-՞-: --------------------------- Վարորդական իրավունք ունե՞ք: 0
V--t------e ----’ av-ob-sy--’-ok--l V_____ g_ e p____ a_______ p_______ V-r-e- g- e p-t-’ a-t-b-s- p-v-k-e- ----------------------------------- Vorte՞ gh e petk’ avtobusy p’vokhel
Билет? – Не, нямам. Տո---, ոչ-չո--ե-: Տ_____ ո_ չ______ Տ-՞-ս- ո- չ-ւ-ե-: ----------------- Տո՞մս, ոչ չունեմ: 0
V-r-e--g- e-----’-av-ob--y -’--k-el V_____ g_ e p____ a_______ p_______ V-r-e- g- e p-t-’ a-t-b-s- p-v-k-e- ----------------------------------- Vorte՞ gh e petk’ avtobusy p’vokhel
Тогава трябва да платите глоба. Ա---դ--քում տուգանք եք --ա--լ--: Ա__ դ______ տ______ ե_ վ________ Ա-դ դ-պ-ո-մ տ-ւ-ա-ք ե- վ-ա-ե-ո-: -------------------------------- Այդ դեպքում տուգանք եք վճարելու: 0
I---h’ ----- -ek t--sy I_____ a____ m__ t____ I-n-h- a-z-e m-k t-m-y ---------------------- I՞nch’ arzhe mek tomsy

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!