Разговорник

bg Във влака   »   hy գնացքում

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [երեսունչորս]

34 [yeresunch’vors]

գնացքում

gnats’k’um

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Սա-Բեռլ-- մ--ն----ն----- -: Ս_ Բ_____ մ_____ գ______ է_ Ս- Բ-ռ-ի- մ-կ-ո- գ-ա-ց-ն է- --------------------------- Սա Բեռլին մեկնող գնա՞ցքն է: 0
g-a-s’k-um g_________ g-a-s-k-u- ---------- gnats’k’um
Кога тръгва влакът? Ե-րբ է մ-կ---- ա-ս -նաց-ը: Ե___ է մ______ ա__ գ______ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ ա-ս գ-ա-ք-: -------------------------- Ե՞րբ է մեկնում այս գնացքը: 0
g---s--’-m g_________ g-a-s-k-u- ---------- gnats’k’um
Кога пристига влакът в Берлин? Ե՞-- է -ա--ն--մ գնա-ք- -եռ--ն: Ե___ է ժ_______ գ_____ Բ______ Ե-ր- է ժ-մ-ն-ւ- գ-ա-ք- Բ-ռ-ի-: ------------------------------ Ե՞րբ է ժամանում գնացքը Բեռլին: 0
S--B-r-li---e-n-------՞--’k-n-e S_ B______ m______ g_________ e S- B-r-l-n m-k-o-h g-a-t-’-’- e ------------------------------- Sa Berrlin meknogh gna՞ts’k’n e
Извинете, може ли да мина? Կներե- ---ե--՞ - -----լ: Կ_____ կ______ է ա______ Կ-ե-ե- կ-ր-լ-՞ է ա-ց-ե-: ------------------------ Կներեք կարելի՞ է անցնել: 0
Sa -er---- -ekn--- -na----k’n e S_ B______ m______ g_________ e S- B-r-l-n m-k-o-h g-a-t-’-’- e ------------------------------- Sa Berrlin meknogh gna՞ts’k’n e
Мисля, че това е моето място. Ես -ար--ւմ-----որ--- ի---ե-ն--: Ե_ կ______ ե__ ո_ ս_ ի_ տ___ է_ Ե- կ-ր-ո-մ ե-, ո- ս- ի- տ-ղ- է- ------------------------------- Ես կարծում եմ, որ սա իմ տեղն է: 0
S--Be-------e--o-------ts’-’--e S_ B______ m______ g_________ e S- B-r-l-n m-k-o-h g-a-t-’-’- e ------------------------------- Sa Berrlin meknogh gna՞ts’k’n e
Мисля, че седите на моето място. Ես---------եմ- -ր --ւք-ի- ---ն ե---բա-եցրե-: Ե_ կ______ ե__ ո_ Դ___ ի_ տ___ ե_ զ_________ Ե- կ-ր-ո-մ ե-, ո- Դ-ւ- ի- տ-ղ- ե- զ-ա-ե-ր-լ- -------------------------------------------- Ես կարծում եմ, որ Դուք իմ տեղն եք զբաղեցրել: 0
Y-՞-b-e---k-u- --s-gn-t-’--y Y____ e m_____ a__ g________ Y-՞-b e m-k-u- a-s g-a-s-k-y ---------------------------- Ye՞rb e meknum ays gnats’k’y
Къде е спалният вагон? Ո---ղ է-վ--ո---ն-արա-ը: Ո____ է վ______________ Ո-տ-ղ է վ-գ-ն-ն-ջ-ր-ն-: ----------------------- Որտեղ է վագոն-ննջարանը: 0
Ye՞-- e---kn-m ays-gnats-k-y Y____ e m_____ a__ g________ Y-՞-b e m-k-u- a-s g-a-s-k-y ---------------------------- Ye՞rb e meknum ays gnats’k’y
Спалният вагон е в края на влака. Վա----նն--րա-վա---ը--տ--ո-- --գնա--ի վե-ջ-ւ-: Վ__________________ գ______ է գ_____ վ_______ Վ-գ-ն-ն-ջ-ր-ն-ա-ո-ը գ-ն-ո-մ է գ-ա-ք- վ-ր-ո-մ- --------------------------------------------- Վագոն-ննջարանվագոնը գտնվում է գնացքի վերջում: 0
Ye՞------e-nu--a-s -n-t-’-’y Y____ e m_____ a__ g________ Y-՞-b e m-k-u- a-s g-a-s-k-y ---------------------------- Ye՞rb e meknum ays gnats’k’y
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. Իս----տ-՞ղ----ա-ոն-ռես--ր--ը----ռաջ-ա-աս---: Ի__ ո_____ է վ______________ - Ա____________ Ի-կ ո-տ-՞- է վ-գ-ն-ռ-ս-ո-ա-ը - Ա-ա-ն-մ-ս-ւ-: -------------------------------------------- Իսկ որտե՞ղ է վագոն-ռեստորանը - Առաջնամասում: 0
Y-՞rb --zham--um-g-a------ Be----n Y____ e z_______ g________ B______ Y-՞-b e z-a-a-u- g-a-s-k-y B-r-l-n ---------------------------------- Ye՞rb e zhamanum gnats’k’y Berrlin
Може ли да спя долу? Կարե----է----ն--ք-ո-- -ն--: Կ______ է ե_ ն_______ ք____ Կ-ր-լ-՞ է ե- ն-ր-և-ւ- ք-ե-: --------------------------- Կարելի՞ է ես ներքևում քնեմ: 0
Ye՞rb-e-z---an-m --a-s’--y-Ber-l-n Y____ e z_______ g________ B______ Y-՞-b e z-a-a-u- g-a-s-k-y B-r-l-n ---------------------------------- Ye՞rb e zhamanum gnats’k’y Berrlin
Може ли да спя в средата? Կ-րե-ի՞ --ե- ----- հ---ո-- -նեմ: Կ______ է ե_ մ____ հ______ ք____ Կ-ր-լ-՞ է ե- մ-ջ-ն հ-ր-ո-մ ք-ե-: -------------------------------- Կարելի՞ է ես միջին հարկում քնեմ: 0
Ye----e zh--a-um gnats’-’- B---lin Y____ e z_______ g________ B______ Y-՞-b e z-a-a-u- g-a-s-k-y B-r-l-n ---------------------------------- Ye՞rb e zhamanum gnats’k’y Berrlin
Може ли да спя горе? Կա-ե--՞-է--ս-վ-ր-ո-մ քն--: Կ______ է ե_ վ______ ք____ Կ-ր-լ-՞ է ե- վ-ր-ո-մ ք-ե-: -------------------------- Կարելի՞ է ես վերևում քնեմ: 0
K-erek- --rel-՞-- a-t-’n-l K______ k______ e a_______ K-e-e-’ k-r-l-՞ e a-t-’-e- -------------------------- Knerek’ kareli՞ e ants’nel
Кога ще стигнем границата? Ե------- հ----ւ- --հմա-ին: Ե___ ե__ հ______ ս________ Ե-ր- ե-ք հ-ս-ո-մ ս-հ-ա-ի-: -------------------------- Ե՞րբ ենք հասնում սահմանին: 0
Kne-ek’-k-r-----e ---s-nel K______ k______ e a_______ K-e-e-’ k-r-l-՞ e a-t-’-e- -------------------------- Knerek’ kareli՞ e ants’nel
Колко трае пътуването до Берлин? Ո--ա՞ն է -ևում-ճ-նապարհ----պ--Բ--լ--: Ո_____ է տ____ ճ________ դ___ Բ______ Ո-ք-՞- է տ-ո-մ ճ-ն-պ-ր-ը դ-պ- Բ-ռ-ի-: ------------------------------------- Որքա՞ն է տևում ճանապարհը դեպի Բեռլին: 0
Knere-’ -a---i- - --t--n-l K______ k______ e a_______ K-e-e-’ k-r-l-՞ e a-t-’-e- -------------------------- Knerek’ kareli՞ e ants’nel
Влакът има ли закъснение? Գն---ը ու-ան-ւ----: Գ_____ ո________ է_ Գ-ա-ք- ո-շ-ն-ւ-մ է- ------------------- Գնացքը ուշանու՞մ է: 0
Y-- -----u- yem, -or s- im--e-h--e Y__ k______ y___ v__ s_ i_ t____ e Y-s k-r-s-m y-m- v-r s- i- t-g-n e ---------------------------------- Yes kartsum yem, vor sa im teghn e
Имате ли нещо за четене? Կ---ա--ւ-ի-չ-որ -ա- -ւ-ե--: Կ_______ ի__ ո_ բ__ ո______ Կ-ր-ա-ո- ի-չ ո- բ-ն ո-ն-՞-: --------------------------- Կարդալու ինչ որ բան ունե՞ք: 0
Ye- -a-ts-m -em--v-- sa-i- te--- e Y__ k______ y___ v__ s_ i_ t____ e Y-s k-r-s-m y-m- v-r s- i- t-g-n e ---------------------------------- Yes kartsum yem, vor sa im teghn e
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Կա-ելի՞-է-----եղ--ն---- ո-տելո--և -մելո----- ս-ա-ալ: Կ______ է ա_____ ի_____ ո______ և խ_____ բ__ ս______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- ի-չ-ո- ո-տ-լ-ւ և խ-ե-ո- բ-ն ս-ա-ա-: ---------------------------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ ինչ-որ ուտելու և խմելու բան ստանալ: 0
Yes ka---um-y-m--vo- sa -m t--hn e Y__ k______ y___ v__ s_ i_ t____ e Y-s k-r-s-m y-m- v-r s- i- t-g-n e ---------------------------------- Yes kartsum yem, vor sa im teghn e
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Կա-ո՞ղ -- ի---ժա-- --ի- ա--նա-նե-: Կ_____ ե_ ի__ ժ___ 7___ ա_________ Կ-ր-՞- ե- ի-ձ ժ-մ- 7-ի- ա-թ-ա-ն-լ- ---------------------------------- Կարո՞ղ եք ինձ ժամը 7-ին արթնացնել: 0
Y-s k-rts-m-y-m, v-----k------e--n yek’ z-----t-’-el Y__ k______ y___ v__ D___ i_ t____ y___ z___________ Y-s k-r-s-m y-m- v-r D-k- i- t-g-n y-k- z-a-h-t-’-e- ---------------------------------------------------- Yes kartsum yem, vor Duk’ im teghn yek’ zbaghets’rel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!