Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   hy ակտիվ արձակուրդ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [քառասունութ]

48 [k’arrasunut’]

ակտիվ արձակուրդ

aktiv ardzakurd

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Լո-ա-- ---ո---է: Լ_____ մ_____ է_ Լ-ղ-փ- մ-ք-ւ- է- ---------------- Լողափը մաքուր է: 0
akti- ar--a-urd a____ a________ a-t-v a-d-a-u-d --------------- aktiv ardzakurd
Може ли да се къпем там? Կ--ո՞ղ-----այնտ-ղ-լ-ղ--: Կ_____ ե__ ա_____ լ_____ Կ-ր-՞- ե-ք ա-ն-ե- լ-ղ-լ- ------------------------ Կարո՞ղ ենք այնտեղ լողալ: 0
a--i- ar-z--urd a____ a________ a-t-v a-d-a-u-d --------------- aktiv ardzakurd
Къпането там не е ли опасно? Վ-անգ---ր---այ-տե- ----լը: Վ________ է ա_____ լ______ Վ-ա-գ-վ-ր է ա-ն-ե- լ-ղ-լ-: -------------------------- Վտանգավոր է այնտեղ լողալը: 0
L-gha-’y----’ur-e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме плажен чадър? Կ-ր---՞ - ա-ստ-ղ -ովա-ոց-վ-րձել: Կ______ է ա_____ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- հ-վ-ն-ց վ-ր-ե-: -------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ հովանոց վարձել: 0
L-gh-p’---a-’-r e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме шезлонг? Կ-րե--- է---ս------ռ---ա-ո- վ--ձել: Կ______ է ա_____ պ_________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- պ-ռ-ե-ա-ո- վ-ր-ե-: ----------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ պառկելաթոռ վարձել: 0
L--hap-y m-k--- e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме лодка? Հ--րավ-՞ր է այստ-ղ -ավ-կ---ր-ե-: Հ________ է ա_____ ն____ վ______ Հ-ա-ա-ո-ր է ա-ս-ե- ն-վ-կ վ-ր-ե-: -------------------------------- Հնարավո՞ր է այստեղ նավակ վարձել: 0
K-ro--h-y---- ayn-e-----ghal K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да карам сърф. Ե--կ--նկա-այի-ս---ի-գ-վ -բա---լ: Ե_ կ_________ ս________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ր-ի-գ-վ զ-ա-վ-լ- -------------------------------- Ես կցանկանայի սերֆինգով զբաղվել: 0
Ka-o----ye----ay--e-h-l----l K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да се гмуркам. Ե- կ--ն---ա-ի ս---վե-: Ե_ կ_________ ս_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ւ-վ-լ- ---------------------- Ես կցանկանայի սուզվել: 0
Kar--gh y---’--yn---- -----l K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да карам водни ски. Ե- կ---կա-ա---ջրադ-հու-ն--ո- զբ--վել: Ե_ կ_________ ջ_____________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ջ-ա-ա-ո-կ-ե-ո- զ-ա-վ-լ- ------------------------------------- Ես կցանկանայի ջրադահուկներով զբաղվել: 0
Vt---a--r - ------- -----ly V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наеме сърф? Կա-ել-՞ - --ր----ի-տախ-ակ-վարձ-լ: Կ______ է ս_______ տ_____ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ս-ր-ի-գ- տ-խ-ա- վ-ր-ե-: --------------------------------- Կարելի՞ է սերֆինգի տախտակ վարձել: 0
Vta--av---e -yn---h-l-gh-ly V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Կա--լի----ջ----ւզ-կ----գո-ստ-վարձ--: Կ______ է ջ_________ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ո-զ-կ- հ-գ-ւ-տ վ-ր-ե-: ------------------------------------ Կարելի՞ է ջրասուզակի հագուստ վարձել: 0
V-an--vo- - -ynt-gh lo-h--y V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наемат водни ски? Կ----ի՞-է -րա--հ-ւ- վա-ձ-լ: Կ______ է ջ________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ա-ո-կ վ-ր-ե-: --------------------------- Կարելի՞ է ջրադահուկ վարձել: 0
K-rel-՞ e -y-te-- h-vano-s----r-zel K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Аз съм начинаещ / начинаеща. Ե- -կս--կ --: Ե_ ս_____ ե__ Ե- ս-ս-ա- ե-: ------------- Ես սկսնակ եմ: 0
K--e-i- e ayste-- --v--ot-’--ardz-l K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Средно добър / добра съм. Ե----ջի--կ-րգի-----ւ---ությու-ն---ո-նեմ: Ե_ մ____ կ____ ը_________________ ո_____ Ե- մ-ջ-ն կ-ր-ի ը-դ-ւ-ա-ո-թ-ո-ն-ե- ո-ն-մ- ---------------------------------------- Ես միջին կարգի ընդունակություններ ունեմ: 0
Kar--i--e-a--teg- -ov-nots’ -a----l K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Това ми е познато вече. Ե- -ա լ-վ-գիտ--: Ե_ դ_ լ__ գ_____ Ե- դ- լ-վ գ-տ-մ- ---------------- Ես դա լավ գիտեմ: 0
K----i՞-e ay-------arr-e--t-------ard-el K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Къде е ски лифтът? Ո--ե-ղ-- դ-հ----յ-- ճ-պ-ն-ւղ-ն: Ո_____ է դ_________ ճ__________ Ո-տ-՞- է դ-հ-ւ-ա-ի- ճ-պ-ն-ւ-ի-: ------------------------------- Որտե՞ղ է դահուկային ճոպանուղին: 0
Ka--l---e ays-e---p---ke-at--orr-v---zel K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Имаш ли ски? Դ----կ--ր--մ--տդ-ե-: Դ_________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ն-ր- մ-՞-դ ե-: -------------------- Դահուկները մո՞տդ են: 0
K-r---՞-- ----eg- par-k-la-’vor- v-r-zel K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Имаш ли ски обувки? Դ----կի կոշ-կ-ե-ը-մո-տդ-են: Դ______ կ________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ի կ-շ-կ-ե-ը մ-՞-դ ե-: --------------------------- Դահուկի կոշիկները մո՞տդ են: 0
H--ra-o՞--- a-st------v---v--dz-l H________ e a______ n____ v______ H-a-a-o-r e a-s-e-h n-v-k v-r-z-l --------------------------------- Hnaravo՞r e aystegh navak vardzel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.