Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   hy ակտիվ արձակուրդ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [քառասունութ]

48 [k’arrasunut’]

ակտիվ արձակուրդ

aktiv ardzakurd

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Լո-ափ- -ա--ւ---: Լ_____ մ_____ է_ Լ-ղ-փ- մ-ք-ւ- է- ---------------- Լողափը մաքուր է: 0
a--iv--r---kurd a____ a________ a-t-v a-d-a-u-d --------------- aktiv ardzakurd
Може ли да се къпем там? Կ-րո-ղ-ե-ք---նտ-- լ---լ: Կ_____ ե__ ա_____ լ_____ Կ-ր-՞- ե-ք ա-ն-ե- լ-ղ-լ- ------------------------ Կարո՞ղ ենք այնտեղ լողալ: 0
akti- -----k--d a____ a________ a-t-v a-d-a-u-d --------------- aktiv ardzakurd
Къпането там не е ли опасно? Վտ--գ--որ է----տ-ղ լո--լը: Վ________ է ա_____ լ______ Վ-ա-գ-վ-ր է ա-ն-ե- լ-ղ-լ-: -------------------------- Վտանգավոր է այնտեղ լողալը: 0
Lo----’- -----r-e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме плажен чадър? Կ-----՞ - ա---եղ հ-վ--ո--վ-ր-ե-: Կ______ է ա_____ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- հ-վ-ն-ց վ-ր-ե-: -------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ հովանոց վարձել: 0
Lo-------mak’-r e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме шезлонг? Կա------է-այս--ղ --ռ--լաթո- վ-ր--լ: Կ______ է ա_____ պ_________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- պ-ռ-ե-ա-ո- վ-ր-ե-: ----------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ պառկելաթոռ վարձել: 0
Log---’--m-k-u- e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се заеме лодка? Հնա--վ-՞ր - -------նա-ա- վա-ձ--: Հ________ է ա_____ ն____ վ______ Հ-ա-ա-ո-ր է ա-ս-ե- ն-վ-կ վ-ր-ե-: -------------------------------- Հնարավո՞ր է այստեղ նավակ վարձել: 0
Kar---h-y-n-’-aynteg---o-hal K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да карам сърф. Ես---անկա--յ--սե-ֆին--- զ---վել: Ե_ կ_________ ս________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ր-ի-գ-վ զ-ա-վ-լ- -------------------------------- Ես կցանկանայի սերֆինգով զբաղվել: 0
K--o՞-h-yenk- -y-t--h-log-al K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да се гмуркам. Ե----ան--ն--ի սուզվե-: Ե_ կ_________ ս_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ւ-վ-լ- ---------------------- Ես կցանկանայի սուզվել: 0
Karo--h-y-n-- --nteg----g--l K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Бих искал / искала да карам водни ски. Ե----ան-անայի-ջր-դ--ո-կն-ր---զբ--վ--: Ե_ կ_________ ջ_____________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ջ-ա-ա-ո-կ-ե-ո- զ-ա-վ-լ- ------------------------------------- Ես կցանկանայի ջրադահուկներով զբաղվել: 0
V--n---or-e aynteg- --gha-y V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наеме сърф? Կ---լի--է-սե--ի--- տ-խտա--վարձ-լ: Կ______ է ս_______ տ_____ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ս-ր-ի-գ- տ-խ-ա- վ-ր-ե-: --------------------------------- Կարելի՞ է սերֆինգի տախտակ վարձել: 0
Vta--avo----aynt-gh logh-ly V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Կա-ելի՞ - ջրաս-ւզ-կի --գո-----ար--լ: Կ______ է ջ_________ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ո-զ-կ- հ-գ-ւ-տ վ-ր-ե-: ------------------------------------ Կարելի՞ է ջրասուզակի հագուստ վարձել: 0
Vt---avor e-ay------l-gh--y V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се наемат водни ски? Կարե-ի- է-ջրադա---կ վ--ձ--: Կ______ է ջ________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ա-ո-կ վ-ր-ե-: --------------------------- Կարելի՞ է ջրադահուկ վարձել: 0
K-reli՞-e -ys-eg---o-an-ts’-va---el K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Аз съм начинаещ / начинаеща. Ե- սկ--ա- ե-: Ե_ ս_____ ե__ Ե- ս-ս-ա- ե-: ------------- Ես սկսնակ եմ: 0
Ka--l-՞-- a----g--ho-a-ots’ v--d--l K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Средно добър / добра съм. Ե--միջ-ն կարգի--նդ---ա---թյո--ներ--ւնեմ: Ե_ մ____ կ____ ը_________________ ո_____ Ե- մ-ջ-ն կ-ր-ի ը-դ-ւ-ա-ո-թ-ո-ն-ե- ո-ն-մ- ---------------------------------------- Ես միջին կարգի ընդունակություններ ունեմ: 0
Ka----՞-e a-s---h-ho-an-t---v-rd-el K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Това ми е познато вече. Ես--- -ավ գիտե-: Ե_ դ_ լ__ գ_____ Ե- դ- լ-վ գ-տ-մ- ---------------- Ես դա լավ գիտեմ: 0
Kar-l-՞ e-a--t-gh---rr-------or-----dz-l K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Къде е ски лифтът? Ո---՞ղ է--ահո--այի---ո-ա--ւղ--: Ո_____ է դ_________ ճ__________ Ո-տ-՞- է դ-հ-ւ-ա-ի- ճ-պ-ն-ւ-ի-: ------------------------------- Որտե՞ղ է դահուկային ճոպանուղին: 0
Kar---- e--ysteg- -arrk---t--o-r----dz-l K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Имаш ли ски? Դ--ուկն-ր---ո--դ --: Դ_________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ն-ր- մ-՞-դ ե-: -------------------- Դահուկները մո՞տդ են: 0
Ka-e--՞-e a---e-h pa--k-lat’-o-------zel K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Имаш ли ски обувки? Դահ-ւ-ի կո------ը-մո-տ--ե-: Դ______ կ________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ի կ-շ-կ-ե-ը մ-՞-դ ե-: --------------------------- Դահուկի կոշիկները մո՞տդ են: 0
H--r-v--r-e -y--egh n--ak v-r---l H________ e a______ n____ v______ H-a-a-o-r e a-s-e-h n-v-k v-r-z-l --------------------------------- Hnaravo՞r e aystegh navak vardzel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.