Разговорник

bg Запознанство   »   hy ծանոթանալ

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [երեք]

3 [yerek’]

ծանոթանալ

tsanot’anal

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! Ո--ու-ն! Ո_______ Ո-ջ-ւ-ն- -------- Ողջույն! 0
Vo--ju-n! V________ V-g-j-y-! --------- Voghjuyn!
Добър ден! Բ--ի --! Բ___ օ__ Բ-ր- օ-! -------- Բարի օր! 0
B--- or! B___ o__ B-r- o-! -------- Bari or!
Как си? Ո--ց---:-Ին-պե-- ես: Ո___ ե__ Ի______ ե__ Ո-ն- ե-: Ի-չ-ե-ս ե-: -------------------- Ո՞նց ես: Ինչպե՞ս ես: 0
V-՞-t-- -es ---h’pe----es V______ y__ I________ y__ V-՞-t-’ y-s I-c-’-e-s y-s ------------------------- VO՞nts’ yes Inch’pe՞s yes
От Европа ли сте? Դ--ք Ե--ոպա-ի- ---: Դ___ Ե________ ե___ Դ-ւ- Ե-ր-պ-յ-ց ե-ք- ------------------- Դուք Եվրոպայից ե՞ք: 0
Du------ro--yi--’ --՞-’ D___ Y___________ y____ D-k- Y-v-o-a-i-s- y-՞-’ ----------------------- Duk’ Yevropayits’ ye՞k’
От Америка ли сте? Դ-------ր-կ-----ե-ք: Դ___ Ա_________ ե___ Դ-ւ- Ա-ե-ի-ա-ի- ե-ք- -------------------- Դուք Ամերիկայից ե՞ք: 0
D--’ A-------its’--e--’ D___ A___________ y____ D-k- A-e-i-a-i-s- y-՞-’ ----------------------- Duk’ Amerikayits’ ye՞k’
От Азия ли сте? Դ-----սիայ-ց-ե-ք: Դ___ Ա______ ե___ Դ-ւ- Ա-ի-յ-ց ե-ք- ----------------- Դուք Ասիայից ե՞ք: 0
Du---Asi-yits--y-՞k’ D___ A________ y____ D-k- A-i-y-t-’ y-՞-’ -------------------- Duk’ Asiayits’ ye՞k’
В кой хотел сте отседнали? Ո----յո-րա-ո-ո-- -- Դո---ապր--մ: Ո__ հ___________ ե_ Դ___ ա______ Ո-ր հ-ո-ր-ն-ց-ւ- ե- Դ-ւ- ա-ր-ւ-: -------------------------------- Ո՞ր հյուրանոցում եք Դուք ապրում: 0
V-՞r -y-ra-o-s’u- -ek’---k’-a---m V___ h___________ y___ D___ a____ V-՞- h-u-a-o-s-u- y-k- D-k- a-r-m --------------------------------- VO՞r hyuranots’um yek’ Duk’ aprum
Колко дълго сте тук? Ի-----ն-ժ-մա-ա- -,-ո--ա---եղ--ք: Ի______ ժ______ է_ ո_ ա_____ ե__ Ի-չ-ա-ն ժ-մ-ն-կ է- ո- ա-ս-ե- ե-: -------------------------------- Ինչքա՞ն ժամանակ է, որ այստեղ եք: 0
I-ch-k---n-z-aman-k--, vor a-steg- yek’ I_________ z_______ e_ v__ a______ y___ I-c-’-’-՞- z-a-a-a- e- v-r a-s-e-h y-k- --------------------------------------- Inch’k’a՞n zhamanak e, vor aystegh yek’
Колко време ще останете? Ին----ն ժամա-ա- կմնաք--յստ--: Ի______ ժ______ կ____ ա______ Ի-չ-ա-ն ժ-մ-ն-կ կ-ն-ք ա-ս-ե-: ----------------------------- Ինչքա՞ն ժամանակ կմնաք այստեղ: 0
Inch--’--n-zh-m---k k--a-’ a----gh I_________ z_______ k_____ a______ I-c-’-’-՞- z-a-a-a- k-n-k- a-s-e-h ---------------------------------- Inch’k’a՞n zhamanak kmnak’ aystegh
Харесва ли Ви тук? Ձե--դո--ր-- ---իս---ստ--: Ձ__ դ____ է գ____ ա______ Ձ-զ դ-ւ-ր է գ-լ-ս ա-ս-ե-: ------------------------- Ձեզ դու՞ր է գալիս այստեղ: 0
D--- du---e g--i- --stegh D___ d___ e g____ a______ D-e- d-՞- e g-l-s a-s-e-h ------------------------- Dzez du՞r e galis aystegh
Вие на почивка ли сте тук? Ձե- ա-ձ---ւ--- -յստ--- ---ա-ցկաց---մ Ձ__ ա_________ ա______ ե_ ա_________ Ձ-ր ա-ձ-կ-ւ-դ- ա-ս-ե-ղ ե- ա-ց-ա-ն-ւ- ------------------------------------ Ձեր արձակուրդն այստե՞ղ եք անցկացնում 0
Dz-----dza-u-d---yst--g--yek’-a--s--a-s-n-m D___ a_________ a_______ y___ a____________ D-e- a-d-a-u-d- a-s-e-g- y-k- a-t-’-a-s-n-m ------------------------------------------- Dzer ardzakurdn ayste՞gh yek’ ants’kats’num
Елате ми на гости! Այ---ե--ին-! Ա______ ի___ Ա-ց-լ-ք ի-ձ- ------------ Այցելեք ինձ! 0
A--s-y-le-- in--! A__________ i____ A-t-’-e-e-’ i-d-! ----------------- Ayts’yelek’ indz!
Ето адреса ми. Ս- ----ա------: Ս_ ի_ հ_____ է_ Ս- ի- հ-ս-ե- է- --------------- Սա իմ հասցեն է: 0
Sa i- -----’----e S_ i_ h________ e S- i- h-s-s-y-n e ----------------- Sa im hasts’yen e
Ще се видим ли утре? Կ-ե-նվ-՞-ք---ղը: Կ_________ վ____ Կ-ե-ն-ե-ն- վ-ղ-: ---------------- Կտեսնվե՞նք վաղը: 0
Kt-s-v--n-’ -aghy K__________ v____ K-e-n-e-n-’ v-g-y ----------------- Ktesnve՞nk’ vaghy
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Ցա-----եմ- ---ց--ա---ուր-- ---ններ ուն--: Ց_____ ե__ բ___ վ___ ո____ պ______ ո_____ Ց-վ-ւ- ե-, բ-յ- վ-ղ- ո-ր-շ պ-ա-ն-ր ո-ն-մ- ----------------------------------------- Ցավում եմ, բայց վաղը ուրիշ պլաններ ունեմ: 0
Ts’avum yem, bay--- ---h- uri-h p---n-r--nem T______ y___ b_____ v____ u____ p______ u___ T-’-v-m y-m- b-y-s- v-g-y u-i-h p-a-n-r u-e- -------------------------------------------- Ts’avum yem, bayts’ vaghy urish planner unem
Чао! Ց-եսո-թյ-ւն! Ց___________ Ց-ե-ո-թ-ո-ն- ------------ Ցտեսություն! 0
Ts’t----’-u-! T____________ T-’-e-u-’-u-! ------------- Ts’tesut’yun!
Довиждане! Ց-------ու-! Ց___________ Ց-ե-ո-թ-ո-ն- ------------ Ցտեսություն! 0
T-’-------u-! T____________ T-’-e-u-’-u-! ------------- Ts’tesut’yun!
До скоро! Ա--յժմ! Ա______ Ա-ա-ժ-! ------- Առայժմ! 0
Ar-ayzh-! A________ A-r-y-h-! --------- Arrayzhm!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!