Разговорник

bg Лица   »   hy անձեր (անձինք)

1 [едно]

Лица

Лица

1 [մեկ]

1 [mek]

անձեր (անձինք)

andzer (andzink’)

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
аз ե- ե_ ե- -- ես 0
yes y__ y-s --- yes
аз и ти ե--և-դ-ւ ե_ և դ__ ե- և դ-ւ -------- ես և դու 0
y----e- du y__ y__ d_ y-s y-v d- ---------- yes yev du
ние двамата Մեն- -րկու-ս Մ___ ե______ Մ-ն- ե-կ-ւ-ս ------------ Մենք երկուսս 0
M--k- --r---s M____ y______ M-n-’ y-r-u-s ------------- Menk’ yerkuss
той -ա ն_ ն- -- նա 0
-a n_ n- -- na
той и тя նա---նա ն_ և ն_ ն- և ն- ------- նա և նա 0
na yev--a n_ y__ n_ n- y-v n- --------- na yev na
те двамата նրա-- եր-ուսը ն____ ե______ ն-ա-ք ե-կ-ւ-ը ------------- նրանք երկուսը 0
n-a--’ yer---y n_____ y______ n-a-k- y-r-u-y -------------- nrank’ yerkusy
мъж տղ--ա-դ տ______ տ-ա-ա-դ ------- տղամարդ 0
tghamard t_______ t-h-m-r- -------- tghamard
жена կին կ__ կ-ն --- կին 0
k-n k__ k-n --- kin
дете ե---ա ե____ ե-ե-ա ----- երեխա 0
ye-e--a y______ y-r-k-a ------- yerekha
семейство մ- ը---ն-ք մ_ ը______ մ- ը-տ-ն-ք ---------- մի ընտանիք 0
mi-y------’ m_ y_______ m- y-t-n-k- ----------- mi yntanik’
моето семейство ի- ը-տ-նիքը ի_ ը_______ ի- ը-տ-ն-ք- ----------- իմ ընտանիքը 0
im-y-ta-ik’y i_ y________ i- y-t-n-k-y ------------ im yntanik’y
Моето семейство е тук. Ի----տ----- ա-ս--ղ -: Ի_ ը_______ ա_____ է_ Ի- ը-տ-ն-ք- ա-ս-ե- է- --------------------- Իմ ընտանիքը այստեղ է: 0
I- yn----k-y-a--teg--e I_ y________ a______ e I- y-t-n-k-y a-s-e-h e ---------------------- Im yntanik’y aystegh e
Аз съм тук. Ես-ա--տեղ --: Ե_ ա_____ ե__ Ե- ա-ս-ե- ե-: ------------- Ես այստեղ եմ: 0
Ye- ay--eg- -em Y__ a______ y__ Y-s a-s-e-h y-m --------------- Yes aystegh yem
Ти си тук. Դ---ա---ե- -ս: Դ__ ա_____ ե__ Դ-ւ ա-ս-ե- ե-: -------------- Դու այստեղ ես: 0
Du aysteg- -es D_ a______ y__ D- a-s-e-h y-s -------------- Du aystegh yes
Той е тук и тя е тук. Նա---ս--ղ-- ---- էլ է-ա-ս-ե-: Ն_ ա_____ է և ն_ է_ է ա______ Ն- ա-ս-ե- է և ն- է- է ա-ս-ե-: ----------------------------- Նա այստեղ է և նա էլ է այստեղ: 0
N--ays-egh-e--ev-----l-e--y--egh N_ a______ e y__ n_ e_ e a______ N- a-s-e-h e y-v n- e- e a-s-e-h -------------------------------- Na aystegh e yev na el e aystegh
Ние сме тук. Մ----այս-----ն-: Մ___ ա_____ ե___ Մ-ն- ա-ս-ե- ե-ք- ---------------- Մենք այստեղ ենք: 0
Men-’----t--h --n-’ M____ a______ y____ M-n-’ a-s-e-h y-n-’ ------------------- Menk’ aystegh yenk’
Вие сте тук. Դ--- այ-----ե-: Դ___ ա_____ ե__ Դ-ւ- ա-ս-ե- ե-: --------------- Դուք այստեղ եք: 0
D--- -y------y--’ D___ a______ y___ D-k- a-s-e-h y-k- ----------------- Duk’ aystegh yek’
Те всички са тук. Նր--ք-բոլ-րը----տ---են: Ն____ բ_____ ա_____ ե__ Ն-ա-ք բ-լ-ր- ա-ս-ե- ե-: ----------------------- Նրանք բոլորը այստեղ են: 0
N-a----bo-or- ays---- yen N_____ b_____ a______ y__ N-a-k- b-l-r- a-s-e-h y-n ------------------------- Nrank’ bolory aystegh yen

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!