Разговорник

bg Лица   »   te వ్యక్తులు

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ఒకటి]

1 [Okaṭi]

వ్యక్తులు

Vyaktulu

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
аз న--ు నే_ న-న- ---- నేను 0
Vy--t-lu V_______ V-a-t-l- -------- Vyaktulu
аз и ти నే-- మరి-ు ---్-ు నే_ మ__ ను__ న-న- మ-ి-ు న-వ-వ- ----------------- నేను మరియు నువ్వు 0
V-a----u V_______ V-a-t-l- -------- Vyaktulu
ние двамата మ--ఇద్దరం మ_ ఇ___ మ- ఇ-్-ర- --------- మన ఇద్దరం 0
Nēnu N___ N-n- ---- Nēnu
той అతను అ__ అ-న- ---- అతను 0
Nēnu N___ N-n- ---- Nēnu
той и тя అతన- మ-ియు -మె అ__ మ__ ఆ_ అ-న- మ-ి-ు ఆ-ె -------------- అతను మరియు ఆమె 0
Nēnu N___ N-n- ---- Nēnu
те двамата వ-ర-ద్దరూ వా____ వ-ర-ద-ద-ూ --------- వారిద్దరూ 0
N-nu-ma-i---nuvvu N___ m_____ n____ N-n- m-r-y- n-v-u ----------------- Nēnu mariyu nuvvu
мъж పు-ుష-డు పు___ ప-ర-ష-డ- -------- పురుషుడు 0
Nēn- mar-yu nuvvu N___ m_____ n____ N-n- m-r-y- n-v-u ----------------- Nēnu mariyu nuvvu
жена స-త--ీ స్__ స-త-ర- ------ స్త్రీ 0
N--u-mari-- --vvu N___ m_____ n____ N-n- m-r-y- n-v-u ----------------- Nēnu mariyu nuvvu
дете పిల---ాడు పి____ ప-ల-ల-ా-ు --------- పిల్లవాడు 0
M----i---r-ṁ M___ i______ M-n- i-d-r-ṁ ------------ Mana iddaraṁ
семейство క-ట-ంబం కు__ క-ట-ం-ం ------- కుటుంబం 0
M-n- -dda--ṁ M___ i______ M-n- i-d-r-ṁ ------------ Mana iddaraṁ
моето семейство నా --ట-ం-ం నా కు__ న- క-ట-ం-ం ---------- నా కుటుంబం 0
M--a -dd-raṁ M___ i______ M-n- i-d-r-ṁ ------------ Mana iddaraṁ
Моето семейство е тук. నా క---ంబం ---క- ఉం-ి నా కు__ ఇ___ ఉం_ న- క-ట-ం-ం ఇ-్-డ ఉ-ద- --------------------- నా కుటుంబం ఇక్కడ ఉంది 0
A---u A____ A-a-u ----- Atanu
Аз съм тук. న----ఇక్క---న్న--ు నే_ ఇ___ ఉ___ న-న- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ నేను ఇక్కడ ఉన్నాను 0
A-anu A____ A-a-u ----- Atanu
Ти си тук. న-వ్వ- ఇక--డ ఉ-్నా-ు ను__ ఇ___ ఉ___ న-వ-వ- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు -------------------- నువ్వు ఇక్కడ ఉన్నావు 0
A---u A____ A-a-u ----- Atanu
Той е тук и тя е тук. అతన-, --ె--క్-డ -న్---ు అ___ ఆ_ ఇ___ ఉ___ అ-న-, ఆ-ె ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ----------------------- అతను, ఆమె ఇక్కడ ఉన్నారు 0
A-anu---riy- -me A____ m_____ ā__ A-a-u m-r-y- ā-e ---------------- Atanu mariyu āme
Ние сме тук. మే------క---న-న--ు మే_ ఇ___ ఉ___ మ-మ- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ మేము ఇక్కడ ఉన్నాము 0
At-nu -a-i-u-ā-e A____ m_____ ā__ A-a-u m-r-y- ā-e ---------------- Atanu mariyu āme
Вие сте тук. మీరు --్క- ఉన్న--ు మీ_ ఇ___ ఉ___ మ-ర- ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ------------------ మీరు ఇక్కడ ఉన్నారు 0
A---- ---i-u-āme A____ m_____ ā__ A-a-u m-r-y- ā-e ---------------- Atanu mariyu āme
Те всички са тук. వా-్-ంద-ూ--క-కడ--న్---ు వా____ ఇ___ ఉ___ వ-ళ-ల-ద-ూ ఇ-్-డ ఉ-్-ా-ు ----------------------- వాళ్లందరూ ఇక్కడ ఉన్నారు 0
Vā-i-d-rū V________ V-r-d-a-ū --------- Vāriddarū

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!