Разговорник

bg Лица   »   mk Лица

1 [едно]

Лица

Лица

1 [еден]

1 [eden]

Лица

Lica

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
аз j-с j__ j-с --- jас 0
j-s j__ j-s --- jas
аз и ти jас-и-ти j__ и т_ j-с и т- -------- jас и ти 0
ja- i--i j__ i t_ j-s i t- -------- jas i ti
ние двамата н-е-д-а----а н__ д_______ н-е д-а-ц-т- ------------ ние двајцата 0
ni---d-aј--ata n___ d________ n-y- d-a-t-a-a -------------- niye dvaјtzata
той тој т__ т-ј --- тој 0
toј t__ t-ј --- toј
той и тя т-ј-и -аа т__ и т__ т-ј и т-а --------- тој и таа 0
t-- i t-a t__ i t__ t-ј i t-a --------- toј i taa
те двамата т---д-а-ц-та т__ д_______ т-е д-а-ц-т- ------------ тие двајцата 0
ti-e---aј---ta t___ d________ t-y- d-a-t-a-a -------------- tiye dvaјtzata
мъж м-ж м__ м-ж --- маж 0
m-ʐ m__ m-ʐ --- maʐ
жена жена ж___ ж-н- ---- жена 0
ʐ--na ʐ____ ʐ-e-a ----- ʐyena
дете де-е д___ д-т- ---- дете 0
d--tye d_____ d-e-y- ------ dyetye
семейство е--- ----л--а е___ ф_______ е-н- ф-м-л-ј- ------------- една фамилија 0
yed-a f--ili-a y____ f_______ y-d-a f-m-l-ј- -------------- yedna familiјa
моето семейство мо-ата---милија м_____ ф_______ м-ј-т- ф-м-л-ј- --------------- мојата фамилија 0
m---ta -a-il-јa m_____ f_______ m-ј-t- f-m-l-ј- --------------- moјata familiјa
Моето семейство е тук. М----------л-ја е о-д-. М_____ ф_______ е о____ М-ј-т- ф-м-л-ј- е о-д-. ----------------------- Мојата фамилија е овде. 0
M-ј-ta -am-l-јa-ye ovd--. M_____ f_______ y_ o_____ M-ј-t- f-m-l-ј- y- o-d-e- ------------------------- Moјata familiјa ye ovdye.
Аз съм тук. Ја---у--ов--. Ј__ с__ о____ Ј-с с-м о-д-. ------------- Јас сум овде. 0
Јa-----m -vd--. Ј__ s___ o_____ Ј-s s-o- o-d-e- --------------- Јas soom ovdye.
Ти си тук. Т- -- ов--. Т_ с_ о____ Т- с- о-д-. ----------- Ти си овде. 0
T- s---v---. T_ s_ o_____ T- s- o-d-e- ------------ Ti si ovdye.
Той е тук и тя е тук. Т-ј ----де-- т-- - ----. Т__ е о___ и т__ е о____ Т-ј е о-д- и т-а е о-д-. ------------------------ Тој е овде и таа е овде. 0
T---ye -vdy- ---aa ye -v-ye. T__ y_ o____ i t__ y_ o_____ T-ј y- o-d-e i t-a y- o-d-e- ---------------------------- Toј ye ovdye i taa ye ovdye.
Ние сме тук. Ни- -м- ов-е. Н__ с__ о____ Н-е с-е о-д-. ------------- Ние сме овде. 0
N-y- --y-----ye. N___ s___ o_____ N-y- s-y- o-d-e- ---------------- Niye smye ovdye.
Вие сте тук. В-е-сте--в-е. В__ с__ о____ В-е с-е о-д-. ------------- Вие сте овде. 0
Viy- --y--o-dy-. V___ s___ o_____ V-y- s-y- o-d-e- ---------------- Viye stye ovdye.
Те всички са тук. Тие--и-е -е---д-. Т__ с___ с_ о____ Т-е с-т- с- о-д-. ----------------- Тие сите се овде. 0
Ti-e-------sy- ov-ye. T___ s____ s__ o_____ T-y- s-t-e s-e o-d-e- --------------------- Tiye sitye sye ovdye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!