Разговорник

bg В таксито   »   mk Во такси

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [триесет и осум]

38 [triyesyet i osoom]

Во такси

Vo taksi

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Ве-мо----по-и--јте---н- -ак-и. В_ м____ п________ е___ т_____ В- м-л-м п-в-к-ј-е е-н- т-к-и- ------------------------------ Ве молам повикајте едно такси. 0
Vo -aksi V_ t____ V- t-k-i -------- Vo taksi
Колко струва до гарата? Ко-ку-------о-ж-лезн-ч-ата ст---ца? К____ ч___ д_ ж___________ с_______ К-л-у ч-н- д- ж-л-з-и-к-т- с-а-и-а- ----------------------------------- Колку чини до железничката станица? 0
Vo--a--i V_ t____ V- t-k-i -------- Vo taksi
Колко струва до летището? К-л-у --ни--о-а-ро-р----? К____ ч___ д_ а__________ К-л-у ч-н- д- а-р-д-о-о-? ------------------------- Колку чини до аеродромот? 0
V-- --l-- -ovi--ј--- ----o ---si. V__ m____ p_________ y____ t_____ V-e m-l-m p-v-k-ј-y- y-d-o t-k-i- --------------------------------- Vye molam povikaјtye yedno taksi.
Моля, направо. П-----н-пр--,-м--ам. П____ н______ м_____ П-а-о н-п-е-, м-л-м- -------------------- Право напред, молам. 0
V-e--ol-- --vik-јtye----no-tak--. V__ m____ p_________ y____ t_____ V-e m-l-m p-v-k-ј-y- y-d-o t-k-i- --------------------------------- Vye molam povikaјtye yedno taksi.
Моля, тук надясно. Ов-- -ес--- м-ла-. О___ д_____ м_____ О-д- д-с-о- м-л-м- ------------------ Овде десно, молам. 0
V-e--o-am -ov-kaј--e -e--o -a-s-. V__ m____ p_________ y____ t_____ V-e m-l-m p-v-k-ј-y- y-d-o t-k-i- --------------------------------- Vye molam povikaјtye yedno taksi.
Моля, там на ъгъла наляво. Т----н------о- н- л--о---о-ам. Т___ н_ а_____ н_ л____ м_____ Т-м- н- а-о-о- н- л-в-, м-л-м- ------------------------------ Таму на аголот на лево, молам. 0
K-l-o- c-i-- -- --ely-znic-k--a-s-a---za? K_____ c____ d_ ʐ______________ s________ K-l-o- c-i-i d- ʐ-e-y-z-i-h-a-a s-a-i-z-? ----------------------------------------- Kolkoo chini do ʐyelyeznichkata stanitza?
Бързам. Б---м. Б_____ Б-з-м- ------ Брзам. 0
Ko--oo----ni do ʐ--lye-n--hka-a-s-a--t--? K_____ c____ d_ ʐ______________ s________ K-l-o- c-i-i d- ʐ-e-y-z-i-h-a-a s-a-i-z-? ----------------------------------------- Kolkoo chini do ʐyelyeznichkata stanitza?
Имам време. Ј---имам-----е. Ј__ и___ в_____ Ј-с и-а- в-е-е- --------------- Јас имам време. 0
Kolkoo c-i-i--o -ye--ezni-hkata s-a--tz-? K_____ c____ d_ ʐ______________ s________ K-l-o- c-i-i d- ʐ-e-y-z-i-h-a-a s-a-i-z-? ----------------------------------------- Kolkoo chini do ʐyelyeznichkata stanitza?
Карайте по-бавно, моля. В--мол-м--оз-т- -о-о-е--. В_ м____ в_____ п________ В- м-л-м в-з-т- п-п-л-к-. ------------------------- Ве молам возете пополека. 0
K--ko- chini--o ----od-omo-? K_____ c____ d_ a___________ K-l-o- c-i-i d- a-e-o-r-m-t- ---------------------------- Kolkoo chini do ayerodromot?
Спрете тук, моля. З-ста-е---о--е мо-а-. З________ о___ м_____ З-с-а-е-е о-д- м-л-м- --------------------- Застанете овде молам. 0
Ko--oo ch--- -o ay-r--ro-ot? K_____ c____ d_ a___________ K-l-o- c-i-i d- a-e-o-r-m-t- ---------------------------- Kolkoo chini do ayerodromot?
Изчакайте един момент, моля. П--екајте е-е--мо--нт -е-м-лам. П________ е___ м_____ В_ м_____ П-ч-к-ј-е е-е- м-м-н- В- м-л-м- ------------------------------- Почекајте еден момент Ве молам. 0
K--koo-----i -o a-e-o-r---t? K_____ c____ d_ a___________ K-l-o- c-i-i d- a-e-o-r-m-t- ---------------------------- Kolkoo chini do ayerodromot?
Веднага се връщам. Ја- -е-на- -е -е ---т--. Ј__ в_____ ќ_ с_ в______ Ј-с в-д-а- ќ- с- в-а-а-. ------------------------ Јас веднаш ќе се вратам. 0
P--vo--a--y-d,-m---m. P____ n_______ m_____ P-a-o n-p-y-d- m-l-m- --------------------- Pravo napryed, molam.
Моля, дайте ми квитанция. Да---е м- -дн-----з---и-а-В--мо-а-. Д_____ м_ е___ п_________ В_ м_____ Д-д-т- м- е-н- п-и-н-н-ц- В- м-л-м- ----------------------------------- Дадете ми една признаница Ве молам. 0
Pravo--a--y--- mo---. P____ n_______ m_____ P-a-o n-p-y-d- m-l-m- --------------------- Pravo napryed, molam.
Нямам дребни пари. Ја- не-а--с--н- --ри. Ј__ н____ с____ п____ Ј-с н-м-м с-т-и п-р-. --------------------- Јас немам ситни пари. 0
P-avo--apryed,-m-l-m. P____ n_______ m_____ P-a-o n-p-y-d- m-l-m- --------------------- Pravo napryed, molam.
Така е добре, рестото е за Вас. Вак- е добр-, ост---кот----а-Вас. В___ е д_____ о________ е з_ В___ В-к- е д-б-о- о-т-т-к-т е з- В-с- --------------------------------- Вака е добро, остатокот е за Вас. 0
O-d-- dyes-o--mo---. O____ d______ m_____ O-d-e d-e-n-, m-l-m- -------------------- Ovdye dyesno, molam.
Закарайте ме на този адрес. В---т---- -а ов-а-а-р--а. В_____ м_ н_ о___ а______ В-з-т- м- н- о-а- а-р-с-. ------------------------- Возете ме на оваа адреса. 0
O-----d-es--- m--am. O____ d______ m_____ O-d-e d-e-n-, m-l-m- -------------------- Ovdye dyesno, molam.
Закарайте ме до моя хотел. Возе-е -- д- м-јо--х--е-. В_____ м_ д_ м____ х_____ В-з-т- м- д- м-ј-т х-т-л- ------------------------- Возете ме до мојот хотел. 0
Ovdy--dy---o- mola-. O____ d______ m_____ O-d-e d-e-n-, m-l-m- -------------------- Ovdye dyesno, molam.
Закарайте ме на плажа. Возете ме-н- пл--ат-. В_____ м_ н_ п_______ В-з-т- м- н- п-а-а-а- --------------------- Возете ме на плажата. 0
T-mo- n--a-----t --------,--o-a-. T____ n_ a______ n_ l_____ m_____ T-m-o n- a-u-l-t n- l-e-o- m-l-m- --------------------------------- Tamoo na aguolot na lyevo, molam.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?