Разговорник

bg В таксито   »   sr У таксију

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [тридесет и осам]

38 [trideset i osam]

У таксију

U taksiju

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. М-л-м---а--п------- -а-си. М_____ В__ п_______ т_____ М-л-м- В-с п-з-в-т- т-к-и- -------------------------- Молимо Вас позовите такси. 0
U tak-iju U t______ U t-k-i-u --------- U taksiju
Колко струва до гарата? Ко--к- -ош-а-до----ез----- с-а-и-е? К_____ к____ д_ ж_________ с_______ К-л-к- к-ш-а д- ж-л-з-и-к- с-а-и-е- ----------------------------------- Колико кошта до железничке станице? 0
U --k---u U t______ U t-k-i-u --------- U taksiju
Колко струва до летището? К-л-к---о-та--о --р---ом-? К_____ к____ д_ а_________ К-л-к- к-ш-а д- а-р-д-о-а- -------------------------- Колико кошта до аеродрома? 0
Molimo--as--------e-t----. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, направо. Право, -ол-м. П_____ м_____ П-а-о- м-л-м- ------------- Право, молим. 0
Mol--- -as-poz--i-e-----i. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, тук надясно. Овд- десн-- -оли-. О___ д_____ м_____ О-д- д-с-о- м-л-м- ------------------ Овде десно, молим. 0
Moli---Va- --z-vit--t---i. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Моля, там на ъгъла наляво. Тамо на ---у-------мо-и-. Т___ н_ у___ л____ м_____ Т-м- н- у-л- л-в-, м-л-м- ------------------------- Тамо на углу лево, молим. 0
K---ko--o-ta--o ----znič-e s-a-i--? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Бързам. Мен- -- -ури. М___ с_ ж____ М-н- с- ж-р-. ------------- Мени се жури. 0
K----o k-š-- d- žel-zničke st--ic-? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Имам време. Ја--м-м в---е-а. Ј_ и___ в_______ Ј- и-а- в-е-е-а- ---------------- Ја имам времена. 0
K-------ošta--- že---n--ke sta-i-e? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Карайте по-бавно, моля. Молим----,-в-зи-е -по--ј-. М____ В___ в_____ с_______ М-л-м В-с- в-з-т- с-о-и-е- -------------------------- Молим Вас, возите спорије. 0
K----- --št---o-a-r-d--ma? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Спрете тук, моля. Ст--и-е-----------м. С______ о____ м_____ С-а-и-е о-д-, м-л-м- -------------------- Станите овде, молим. 0
K--ik--k-šta--o-aero--oma? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Изчакайте един момент, моля. Сачек--те м---н----м--им-В--. С________ м_______ м____ В___ С-ч-к-ј-е м-м-н-т- м-л-м В-с- ----------------------------- Сачекајте моменат, молим Вас. 0
Kol--o----t--d- ae-o-roma? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Веднага се връщам. О-мах се-в--ћ--. О____ с_ в______ О-м-х с- в-а-а-. ---------------- Одмах се враћам. 0
Pr--o, --l-m. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Моля, дайте ми квитанция. Д-ј-е-ми-----н ---им. Д____ м_ р____ м_____ Д-ј-е м- р-ч-н м-л-м- --------------------- Дајте ми рачун молим. 0
Pr--o, molim. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Нямам дребни пари. Немам-ситно. Н____ с_____ Н-м-м с-т-о- ------------ Немам ситно. 0
P-av-- -ol--. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Така е добре, рестото е за Вас. У--ед--ј-, -с-а----је -а -а-. У р___ ј__ о______ ј_ з_ В___ У р-д- ј-, о-т-т-к ј- з- В-с- ----------------------------- У реду је, остатак је за Вас. 0
Ovd- d-sno,-m--i-. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме на този адрес. О-вез-те--- до о-е--др-с-. О_______ м_ д_ о__ а______ О-в-з-т- м- д- о-е а-р-с-. -------------------------- Одвезите ме до ове адресе. 0
Ovd--de---- mo--m. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме до моя хотел. О----и-- ме до---г-х--ела. О_______ м_ д_ м__ х______ О-в-з-т- м- д- м-г х-т-л-. -------------------------- Одвезите ме до мог хотела. 0
Ovd--desn-, mo--m. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Закарайте ме на плажа. О----и----е--- п-аже. О_______ м_ д_ п_____ О-в-з-т- м- д- п-а-е- --------------------- Одвезите ме до плаже. 0
T--o na ugl- l-vo, --l--. T___ n_ u___ l____ m_____ T-m- n- u-l- l-v-, m-l-m- ------------------------- Tamo na uglu levo, molim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?