Разговорник

bg В таксито   »   he ‫במונית‬

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

‫38 [שלושים ושמונה]‬

38 [shloshim ushmoneh]

‫במונית‬

bamonit

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Моля, извикайте такси. ‫ת--ין-/ -י-מו-י- ב-קשה.‬ ‫_____ / נ_ מ____ ב______ ‫-ז-י- / נ- מ-נ-ת ב-ק-ה-‬ ------------------------- ‫תזמין / ני מונית בבקשה.‬ 0
bamon-t b______ b-m-n-t ------- bamonit
Колко струва до гарата? ‫כמה ------נ-י-ה -ת--ת -----?‬ ‫___ ע___ ה_____ ל____ ה______ ‫-מ- ע-ל- ה-ס-ע- ל-ח-ת ה-כ-ת-‬ ------------------------------ ‫כמה עולה הנסיעה לתחנת הרכבת?‬ 0
b---nit b______ b-m-n-t ------- bamonit
Колко струва до летището? ‫--- עול--ה-ס-ע- ל--ה----ופ-?‬ ‫___ ע___ ה_____ ל___ ה_______ ‫-מ- ע-ל- ה-ס-ע- ל-ד- ה-ע-פ-?- ------------------------------ ‫כמה עולה הנסיעה לשדה התעופה?‬ 0
t-z-in---z-----m--it b'v-q-s-a-. t_____________ m____ b__________ t-z-i-/-a-m-n- m-n-t b-v-q-s-a-. -------------------------------- tazmin/tazmini monit b'vaqashah.
Моля, направо. ‫-שר-ב-קש-.‬ ‫___ ב______ ‫-ש- ב-ק-ה-‬ ------------ ‫ישר בבקשה.‬ 0
k---h--l-- -ane-i--h--'-a-a-at-h--a---e-? k____ o___ h________ l________ h_________ k-m-h o-a- h-n-s-'-h l-t-x-n-t h-r-k-v-t- ----------------------------------------- kamah olah hanesi'ah l'taxanat harakevet?
Моля, тук надясно. ‫-אן ימ--ה--בקשה.‬ ‫___ י____ ב______ ‫-א- י-י-ה ב-ק-ה-‬ ------------------ ‫כאן ימינה בבקשה.‬ 0
k---- ol---hanesi--h---shde--h--e'--a-? k____ o___ h________ l______ h_________ k-m-h o-a- h-n-s-'-h l-s-d-h h-t-'-f-h- --------------------------------------- kamah olah hanesi'ah lishdeh hate'ufah?
Моля, там на ъгъла наляво. ‫בפ-נ--שמ-לה בבק---‬ ‫_____ ש____ ב______ ‫-פ-נ- ש-א-ה ב-ק-ה-‬ -------------------- ‫בפינה שמאלה בבקשה.‬ 0
y---a- b'--qa-hah. y_____ b__________ y-s-a- b-v-q-s-a-. ------------------ yeshar b'vaqashah.
Бързам. ‫אני ממה--/ --‬ ‫___ מ___ / ת__ ‫-נ- מ-ה- / ת-‬ --------------- ‫אני ממהר / ת.‬ 0
ka-- ye-ina----va--shah. k___ y______ b__________ k-'- y-m-n-h b-v-q-s-a-. ------------------------ ka'n yeminah b'vaqashah.
Имам време. ‫אני -א-מ--- /------ש-ל--זמ--‬ ‫___ ל_ מ___ / ת / י_ ל_ ז____ ‫-נ- ל- מ-ה- / ת / י- ל- ז-ן-‬ ------------------------------ ‫אני לא ממהר / ת / יש לי זמן.‬ 0
b--i-a--ssm--l-- b'v-------. b______ s_______ b__________ b-p-n-h s-m-'-a- b-v-q-s-a-. ---------------------------- bapinah ssmo'lah b'vaqashah.
Карайте по-бавно, моля. ‫ס--/ י לא- י-ת--ב-קשה-‬ ‫__ / י ל__ י___ ב______ ‫-ע / י ל-ט י-ת- ב-ק-ה-‬ ------------------------ ‫סע / י לאט יותר בבקשה.‬ 0
an---em-he---em-h-re-. a__ m_________________ a-i m-m-h-r-m-m-h-r-t- ---------------------- ani memaher/memaheret.
Спрете тук, моля. ‫ע-ו- --ע-רי---ן --קשה-‬ ‫____ / ע___ כ__ ב______ ‫-צ-ר / ע-ר- כ-ן ב-ק-ה-‬ ------------------------ ‫עצור / עצרי כאן בבקשה.‬ 0
a-i -e--her/---aheret. a__ m_________________ a-i m-m-h-r-m-m-h-r-t- ---------------------- ani memaher/memaheret.
Изчакайте един момент, моля. ‫-מ-ן-/ המתי-- --- -חד ---ש-.‬ ‫____ / ה_____ ר__ א__ ב______ ‫-מ-ן / ה-ת-נ- ר-ע א-ד ב-ק-ה-‬ ------------------------------ ‫המתן / המתיני רגע אחד בבקשה.‬ 0
ani-m-ma--r-m---he-e-. a__ m_________________ a-i m-m-h-r-m-m-h-r-t- ---------------------- ani memaher/memaheret.
Веднага се връщам. ‫-נ--מייד--וזר-/ ת.‬ ‫___ מ___ ח___ / ת__ ‫-נ- מ-י- ח-ז- / ת-‬ -------------------- ‫אני מייד חוזר / ת.‬ 0
a-- -o -e---e-/--ma--ret-y-sh-l- -ma-. a__ l_ m_____________________ l_ z____ a-i l- m-m-h-r-m-m-h-r-t-y-s- l- z-a-. -------------------------------------- ani lo memaher/memaheret/yesh li zman.
Моля, дайте ми квитанция. ‫--לה-בבקש-.‬ ‫____ ב______ ‫-ב-ה ב-ק-ה-‬ ------------- ‫קבלה בבקשה.‬ 0
a-i lo-me-a-er-memahe-e--y--- l- --a-. a__ l_ m_____________________ l_ z____ a-i l- m-m-h-r-m-m-h-r-t-y-s- l- z-a-. -------------------------------------- ani lo memaher/memaheret/yesh li zman.
Нямам дребни пари. ‫--ן--- עו--.‬ ‫___ ל_ ע_____ ‫-י- ל- ע-ד-.- -------------- ‫אין לי עודף.‬ 0
an--lo -e-ah-r/----he--t--e-- -- zm-n. a__ l_ m_____________________ l_ z____ a-i l- m-m-h-r-m-m-h-r-t-y-s- l- z-a-. -------------------------------------- ani lo memaher/memaheret/yesh li zman.
Така е добре, рестото е за Вас. ‫---ב-דר, --ו---ש-ך‬ ‫__ ב____ ה____ ש___ ‫-ה ב-ד-, ה-ו-ף ש-ך- -------------------- ‫זה בסדר, העודף שלך‬ 0
sa-----l'at-y--e- -'-aqa-hah. s_____ l___ y____ b__________ s-/-'- l-a- y-t-r b-v-q-s-a-. ----------------------------- sa/s'i l'at yoter b'vaqashah.
Закарайте ме на този адрес. ‫-- / --א--י ל-תו-ת -ז-ת ב-ק--.‬ ‫__ / י א___ ל_____ ה___ ב______ ‫-ח / י א-ת- ל-ת-ב- ה-א- ב-ק-ה-‬ -------------------------------- ‫קח / י אותי לכתובת הזאת בבקשה.‬ 0
a--o-/-t--i -a-n b--a-as-ah. a__________ k___ b__________ a-s-r-i-s-i k-'- b-v-q-s-a-. ---------------------------- atsor/itsri ka'n b'vaqashah.
Закарайте ме до моя хотел. ‫ק--- ---ו-י-למלון של- -ב-שה-‬ ‫__ / י א___ ל____ ש__ ב______ ‫-ח / י א-ת- ל-ל-ן ש-י ב-ק-ה-‬ ------------------------------ ‫קח / י אותי למלון שלי בבקשה.‬ 0
ha--e-/hamt-ni-r-ga-ex-d--'---a---h. h_____________ r___ e___ b__________ h-m-e-/-a-t-n- r-g- e-a- b-v-q-s-a-. ------------------------------------ hamten/hamtini rega exad b'vaqashah.
Закарайте ме на плажа. ‫---- י---ת--לח-----ם -בק-ה-‬ ‫__ / י א___ ל___ ה__ ב______ ‫-ח / י א-ת- ל-ו- ה-ם ב-ק-ה-‬ ----------------------------- ‫קח / י אותי לחוף הים בבקשה.‬ 0
ani ---d x----/-o--r--. a__ m___ x_____________ a-i m-a- x-z-r-x-z-r-t- ----------------------- ani miad xozer/xozeret.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?