Разговорник

bg На път   »   he ‫בדרכים‬

37 [трийсет и седем]

На път

На път

‫37 [שלושים ושבע]‬

37 [shlossim w'sheva]

‫בדרכים‬

badrakhim

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Той пътува с мотор. ‫--א-ר-כב--ל -ופ--ע-‬ ‫___ ר___ ע_ א_______ ‫-ו- ר-כ- ע- א-פ-ו-.- --------------------- ‫הוא רוכב על אופנוע.‬ 0
b--r--him b________ b-d-a-h-m --------- badrakhim
Тъй пътува с велосипед / колело. ‫-ו---וכב-על--ו-נ-י--‬ ‫___ ר___ ע_ א________ ‫-ו- ר-כ- ע- א-פ-י-ם-‬ ---------------------- ‫הוא רוכב על אופניים.‬ 0
ba-rakh-m b________ b-d-a-h-m --------- badrakhim
Той върви пеш. ‫-ו- הו---ברג--‬ ‫___ ה___ ב_____ ‫-ו- ה-ל- ב-ג-.- ---------------- ‫הוא הולך ברגל.‬ 0
hu-rok-e- a- o-ano--. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-o-a- --------------------- hu rokhev al ofano'a.
Той пътува с кораб. ‫ה-א --ליג----נ-ה-‬ ‫___ מ____ ב_______ ‫-ו- מ-ל-ג ב-ו-י-.- ------------------- ‫הוא מפליג באוניה.‬ 0
h---o--ev-a--o------. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-a-m- --------------------- hu rokhev al ofanaim.
Той пътува с лодка. ‫ה-א--ט בסי-ה.‬ ‫___ ש_ ב______ ‫-ו- ש- ב-י-ה-‬ --------------- ‫הוא שט בסירה.‬ 0
hu---khe---l o---ai-. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-a-m- --------------------- hu rokhev al ofanaim.
Той плува. ‫--- -ו--.‬ ‫___ ש_____ ‫-ו- ש-ח-.- ----------- ‫הוא שוחה.‬ 0
h-----he- -- o--nai-. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-a-m- --------------------- hu rokhev al ofanaim.
Опасно ли е тук? ‫מסוכן כאן-‬ ‫_____ כ____ ‫-ס-כ- כ-ן-‬ ------------ ‫מסוכן כאן?‬ 0
h----lekh----egel. h_ h_____ b_______ h- h-l-k- b-r-g-l- ------------------ hu holekh baregel.
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? ‫מסו---ל-ס-ע ל-ד ב--מפי--‬ ‫_____ ל____ ל__ ב________ ‫-ס-כ- ל-ס-ע ל-ד ב-ר-פ-ם-‬ -------------------------- ‫מסוכן לנסוע לבד בטרמפים?‬ 0
h--h--e---b----e-. h_ h_____ b_______ h- h-l-k- b-r-g-l- ------------------ hu holekh baregel.
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? ‫מ-ו-ן-לטייל-----ה?‬ ‫_____ ל____ ב______ ‫-ס-כ- ל-י-ל ב-י-ה-‬ -------------------- ‫מסוכן לטייל בלילה?‬ 0
h----lekh-bar--e-. h_ h_____ b_______ h- h-l-k- b-r-g-l- ------------------ hu holekh baregel.
Ние объркахме пътя. ‫ט-י-- ב-רך-‬ ‫_____ ב_____ ‫-ע-נ- ב-ר-.- ------------- ‫טעינו בדרך.‬ 0
hu---f--g --q'--ia-. h_ m_____ b_________ h- m-f-i- b-q-o-i-h- -------------------- hu maflig baq'oniah.
Ние сме на погрешен път. ‫א--נ- בדר- ה-א-נכונה.‬ ‫_____ ב___ ה__ נ______ ‫-נ-נ- ב-ר- ה-א נ-ו-ה-‬ ----------------------- ‫אנחנו בדרך הלא נכונה.‬ 0
h----at--a--i- ---i-ah. h_ s__________ b_______ h- s-a-/-a-l-g b-s-r-h- ----------------------- hu shat/maflig besirah.
Ние трябва да се върнем. ‫---נ- -ר-כ---לנסו----ר-.‬ ‫_____ צ_____ ל____ ח_____ ‫-נ-נ- צ-י-י- ל-ס-ע ח-ר-.- -------------------------- ‫אנחנו צריכים לנסוע חזרה.‬ 0
h- s--t/-a--ig-be--r-h. h_ s__________ b_______ h- s-a-/-a-l-g b-s-r-h- ----------------------- hu shat/maflig besirah.
Къде може да се паркира тук? ‫א-פה--פ-ר -ח--ת-‬ ‫____ א___ ל______ ‫-י-ה א-ש- ל-נ-ת-‬ ------------------ ‫איפה אפשר לחנות?‬ 0
hu sh----afli- ---ir-h. h_ s__________ b_______ h- s-a-/-a-l-g b-s-r-h- ----------------------- hu shat/maflig besirah.
Тук има ли паркинг? ‫-ש כאן ---י--‬ ‫__ כ__ ח______ ‫-ש כ-ן ח-י-ה-‬ --------------- ‫יש כאן חנייה?‬ 0
h----o---. h_ s______ h- s-o-e-. ---------- hu ssoxeh.
Колко време може да се паркира тук? ‫----זמן אפ-ר--חנ----אן?‬ ‫___ ז__ א___ ל____ כ____ ‫-מ- ז-ן א-ש- ל-נ-ת כ-ן-‬ ------------------------- ‫כמה זמן אפשר לחנות כאן?‬ 0
hu--so-eh. h_ s______ h- s-o-e-. ---------- hu ssoxeh.
Карате ли ски? ‫-------גולש / ---קי-‬ ‫__ / ה ג___ / ת ס____ ‫-ת / ה ג-ל- / ת ס-י-‬ ---------------------- ‫את / ה גולש / ת סקי?‬ 0
hu ------. h_ s______ h- s-o-e-. ---------- hu ssoxeh.
Със ски лифта ли ще се качите? ‫את -------ה ב-עלי--ה-ק--‬ ‫__ / ה ע___ ב_____ ה_____ ‫-ת / ה ע-ל- ב-ע-י- ה-ק-?- -------------------------- ‫את / ה עולה במעלית הסקי?‬ 0
m-su----k-'n? m______ k____ m-s-k-n k-'-? ------------- mesukan ka'n?
Може ли да се заемат тук ски? ‫-ית----כ-ר כאן--ג-ש- סקי?‬ ‫____ ל____ כ__ מ____ ס____ ‫-י-ן ל-כ-ר כ-ן מ-ל-י ס-י-‬ --------------------------- ‫ניתן לשכור כאן מגלשי סקי?‬ 0
m---ka- -i----a ----d-b'---m-im? m______ l______ l____ b_________ m-s-k-n l-n-o-a l-v-d b-t-e-p-m- -------------------------------- mesukan linso'a l'vad b'trempim?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!