Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   he ‫שייכות 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [שישים ושש]‬

66 [shishim w'shesh]

‫שייכות 1‬

shayakhut 1

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫-נ- - שלי‬ ‫___ – ש___ ‫-נ- – ש-י- ----------- ‫אני – שלי‬ 0
s--y----t 1 s________ 1 s-a-a-h-t 1 ----------- shayakhut 1
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ‫--- ל- ---א-/ ת א- --------י.‬ ‫___ ל_ מ___ / ת א_ ה____ ש____ ‫-נ- ל- מ-צ- / ת א- ה-פ-ח ש-י-‬ ------------------------------- ‫אני לא מוצא / ת את המפתח שלי.‬ 0
s--y-k-u--1 s________ 1 s-a-a-h-t 1 ----------- shayakhut 1
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ‫אנ- -- --צ------------יס---סיעה-ש---‬ ‫___ ל_ מ___ / ת א_ כ____ ה_____ ש____ ‫-נ- ל- מ-צ- / ת א- כ-ט-ס ה-ס-ע- ש-י-‬ -------------------------------------- ‫אני לא מוצא / ת את כרטיס הנסיעה שלי.‬ 0
a-i-– --eli a__ – s____ a-i – s-e-i ----------- ani – sheli
ти – твой / свой / си ‫את---ה – ש-ך‬ ‫__ / ה – ש___ ‫-ת / ה – ש-ך- -------------- ‫את / ה – שלך‬ 0
an--–---e-i a__ – s____ a-i – s-e-i ----------- ani – sheli
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ‫מצ---א- -מפ-ח ש-ך-‬ ‫____ א_ ה____ ש____ ‫-צ-ת א- ה-פ-ח ש-ך-‬ -------------------- ‫מצאת את המפתח שלך?‬ 0
an--–-s-e-i a__ – s____ a-i – s-e-i ----------- ani – sheli
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ‫---ת-א- -רט---הנ--עה -ל-?‬ ‫____ א_ כ____ ה_____ ש____ ‫-צ-ת א- כ-ט-ס ה-ס-ע- ש-ך-‬ --------------------------- ‫מצאת את כרטיס הנסיעה שלך?‬ 0
a-i--o -otse-m--s-t -- --m--te---sh-l-. a__ l_ m___________ e_ h________ s_____ a-i l- m-t-e-m-t-e- e- h-m-f-e-x s-e-i- --------------------------------------- ani lo motse/motset et hamafteax sheli.
той – негов / му ‫--- - --ו‬ ‫___ – ש___ ‫-ו- – ש-ו- ----------- ‫הוא – שלו‬ 0
a-i-lo --ts---o--et-et--a-a--e-x --e-i. a__ l_ m___________ e_ h________ s_____ a-i l- m-t-e-m-t-e- e- h-m-f-e-x s-e-i- --------------------------------------- ani lo motse/motset et hamafteax sheli.
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ‫את /-- יו-- --ת-אי---המפ-ח-של-?‬ ‫__ / ה י___ / ת א___ ה____ ש____ ‫-ת / ה י-ד- / ת א-פ- ה-פ-ח ש-ו-‬ --------------------------------- ‫את / ה יודע / ת איפה המפתח שלו?‬ 0
an- -o -o--e/-o---t--t h-------x -he--. a__ l_ m___________ e_ h________ s_____ a-i l- m-t-e-m-t-e- e- h-m-f-e-x s-e-i- --------------------------------------- ani lo motse/motset et hamafteax sheli.
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? ‫את-/-ה-י--- - - איפ- כ---- --סיעה-----‬ ‫__ / ה י___ / ת א___ כ____ ה_____ ש____ ‫-ת / ה י-ד- / ת א-פ- כ-ט-ס ה-ס-ע- ש-ו-‬ ---------------------------------------- ‫את / ה יודע / ת איפה כרטיס הנסיעה שלו?‬ 0
an- -- m-t--/m---et et k-r-is-ha---i-----he--. a__ l_ m___________ e_ k_____ h________ s_____ a-i l- m-t-e-m-t-e- e- k-r-i- h-n-s-'-h s-e-i- ---------------------------------------------- ani lo motse/motset et kartis hanesi'ah sheli.
тя – неин / й ‫-י- –--לה‬ ‫___ – ש___ ‫-י- – ש-ה- ----------- ‫היא – שלה‬ 0
t--t-– s--lkha/s-e---h t___ – s______________ t-/- – s-e-k-a-s-e-a-h ---------------------- th/t – shelkha/shelakh
Нейните пари / парите й ги няма. ‫הכס- של---בד-‬ ‫____ ש__ א____ ‫-כ-ף ש-ה א-ד-‬ --------------- ‫הכסף שלה אבד.‬ 0
th-- - s-e---a/------h t___ – s______________ t-/- – s-e-k-a-s-e-a-h ---------------------- th/t – shelkha/shelakh
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫וכ-ט---ה----- --ה--ב------ן-‬ ‫______ ה_____ ש__ א__ ג_ כ___ ‫-כ-ט-ס ה-ש-א- ש-ה א-ד ג- כ-.- ------------------------------ ‫וכרטיס האשראי שלה אבד גם כן.‬ 0
th-t - ---l--a--hel--h t___ – s______________ t-/- – s-e-k-a-s-e-a-h ---------------------- th/t – shelkha/shelakh
ние – наш / ни ‫--ח-- –---נ-‬ ‫_____ – ש____ ‫-נ-נ- – ש-נ-‬ -------------- ‫אנחנו – שלנו‬ 0
matsa'ta/-atsa-t e--h-maf--ax--he-kha-s-e--k-? m_______________ e_ h________ s_______________ m-t-a-t-/-a-s-'- e- h-m-f-e-x s-e-k-a-s-e-a-h- ---------------------------------------------- matsa'ta/matsa't et hamafteax shelkha/shelakh?
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫סב--ש----חו-ה.‬ ‫___ ש___ ח_____ ‫-ב- ש-נ- ח-ל-.- ---------------- ‫סבא שלנו חולה.‬ 0
matsa-t-/-a-sa-t--t k-rti- --n-s-------e-----shelak-? m_______________ e_ k_____ h________ s_______________ m-t-a-t-/-a-s-'- e- k-r-i- h-n-s-'-h s-e-k-a-s-e-a-h- ----------------------------------------------------- matsa'ta/matsa't et kartis hanesi'ah shelkha/shelakh?
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫-ב-- -ל----ר-א-.‬ ‫____ ש___ ב______ ‫-ב-א ש-נ- ב-י-ה-‬ ------------------ ‫סבתא שלנו בריאה.‬ 0
h- - sh--o h_ – s____ h- – s-e-o ---------- hu – shelo
вие – ваш / ви ‫----/ ן-–-ש-כם / -‬ ‫___ / ן – ש___ / ן_ ‫-ת- / ן – ש-כ- / ן- -------------------- ‫אתם / ן – שלכם / ן‬ 0
hu –-sh-lo h_ – s____ h- – s-e-o ---------- hu – shelo
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫י-די- ---ת,-א-פה אב- ---- ----‬ ‫_____ / ו__ א___ א__ ש___ / ן__ ‫-ל-י- / ו-, א-פ- א-א ש-כ- / ן-‬ -------------------------------- ‫ילדים / ות, איפה אבא שלכם / ן?‬ 0
h--- -h-lo h_ – s____ h- – s-e-o ---------- hu – shelo
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫-ל-ים --ות, -י-ה -מ--ש-כם /---‬ ‫_____ / ו__ א___ א__ ש___ / ן__ ‫-ל-י- / ו-, א-פ- א-א ש-כ- / ן-‬ -------------------------------- ‫ילדים / ות, איפה אמא שלכם / ן?‬ 0
at-h----yo--'--y---'----yf-h-h---f-e----helo? a______ y_____________ e____ h________ s_____ a-a-/-t y-d-'-/-o-e-a- e-f-h h-m-f-e-x s-e-o- --------------------------------------------- atah/at yode'a/yode'at eyfoh hamafteax shelo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!