Разговорник

bg Минало време 3   »   he ‫עבר 3‬

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

‫83 [שמונים ושלוש]‬

83 [shmonim w'shalosh]

‫עבר 3‬

avar 3

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ‫--ל--‬ ‫______ ‫-ט-פ-‬ ------- ‫לטלפן‬ 0
a-ar 3 a___ 3 a-a- 3 ------ avar 3
Аз звънях по телефона. ‫אנ-----נ-י-‬ ‫___ ט_______ ‫-נ- ט-פ-ת-.- ------------- ‫אני טלפנתי.‬ 0
avar 3 a___ 3 a-a- 3 ------ avar 3
Говорих по телефона през цялото време. ‫כ--הזמן--לפנ---‬ ‫__ ה___ ט_______ ‫-ל ה-מ- ט-פ-ת-.- ----------------- ‫כל הזמן טלפנתי.‬ 0
l'-a--en l_______ l-t-l-e- -------- l'talfen
Питам ‫--א--‬ ‫______ ‫-ש-ו-‬ ------- ‫לשאול‬ 0
an- ti-f--ti. a__ t________ a-i t-l-a-t-. ------------- ani tilfanti.
Аз питах. ‫א-- -א--י.‬ ‫___ ש______ ‫-נ- ש-ל-י-‬ ------------ ‫אני שאלתי.‬ 0
a-i-ti-fa-ti. a__ t________ a-i t-l-a-t-. ------------- ani tilfanti.
Аз постоянно питах. ‫-מי- -א----‬ ‫____ ש______ ‫-מ-ד ש-ל-י-‬ ------------- ‫תמיד שאלתי.‬ 0
a-i t-lf-nt-. a__ t________ a-i t-l-a-t-. ------------- ani tilfanti.
Разказвам ‫לספ-‬ ‫_____ ‫-ס-ר- ------ ‫לספר‬ 0
kol hazm-n---lf-nt-. k__ h_____ t________ k-l h-z-a- t-l-a-t-. -------------------- kol hazman tilfanti.
Аз разказвах. ‫א-----פר--.‬ ‫___ ס_______ ‫-נ- ס-פ-ת-.- ------------- ‫אני סיפרתי.‬ 0
k-- h-zma- ---f-nti. k__ h_____ t________ k-l h-z-a- t-l-a-t-. -------------------- kol hazman tilfanti.
Аз разказах цялата история. ‫סיפ--י -ת--- הסיפ--.‬ ‫______ א_ כ_ ה_______ ‫-י-ר-י א- כ- ה-י-ו-.- ---------------------- ‫סיפרתי את כל הסיפור.‬ 0
kol---z-an -i---nt-. k__ h_____ t________ k-l h-z-a- t-l-a-t-. -------------------- kol hazman tilfanti.
Уча ‫-ל---‬ ‫______ ‫-ל-ו-‬ ------- ‫ללמוד‬ 0
l---'ol l______ l-s-'-l ------- lish'ol
Аз учих. ‫-נ--למ-תי.‬ ‫___ ל______ ‫-נ- ל-ד-י-‬ ------------ ‫אני למדתי.‬ 0
a---s-a'alt-. a__ s________ a-i s-a-a-t-. ------------- ani sha'alti.
Аз учих цяла вечер. ‫למ--י-כל------‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-מ-ת- כ- ה-ר-.- ---------------- ‫למדתי כל הערב.‬ 0
t---d s-a'-lti. t____ s________ t-m-d s-a-a-t-. --------------- tamid sha'alti.
Работя ‫-ע-וד‬ ‫______ ‫-ע-ו-‬ ------- ‫לעבוד‬ 0
lesa--r l______ l-s-p-r ------- lesaper
Аз работих. ‫אנ---ב----‬ ‫___ ע______ ‫-נ- ע-ד-י-‬ ------------ ‫אני עבדתי.‬ 0
l-sa-er l______ l-s-p-r ------- lesaper
Аз работих цял ден. ‫ע-ד-י--- -י-ם.‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-ב-ת- כ- ה-ו-.- ---------------- ‫עבדתי כל היום.‬ 0
l-saper l______ l-s-p-r ------- lesaper
Ям ‫ל---ל‬ ‫______ ‫-א-ו-‬ ------- ‫לאכול‬ 0
ani -----ti. a__ s_______ a-i s-p-r-i- ------------ ani siparti.
Аз ядох. ‫א-- א--תי-‬ ‫___ א______ ‫-נ- א-ל-י-‬ ------------ ‫אני אכלתי.‬ 0
an---ipart-. a__ s_______ a-i s-p-r-i- ------------ ani siparti.
Аз изядох всичката храна. ‫-כ-ת---ת כל---ו-ל-‬ ‫_____ א_ כ_ ה______ ‫-כ-ת- א- כ- ה-ו-ל-‬ -------------------- ‫אכלתי את כל האוכל.‬ 0
an- --p---i. a__ s_______ a-i s-p-r-i- ------------ ani siparti.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!