Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   he ‫לתרץ משהו 1‬

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

‫75 [שבעים וחמש]‬

75 [shiv'im w'xamesh]

‫לתרץ משהו 1‬

letarets mashehu 1

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Защо няма да дойдете? ‫--וע-א------לא-ב- / -?‬ ‫____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__ ‫-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-‬ ------------------------ ‫מדוע את / ה לא בא / ה?‬ 0
le-a-e----as-e-- 1 l_______ m______ 1 l-t-r-t- m-s-e-u 1 ------------------ letarets mashehu 1
Времето е лошо. ‫-זג---ו----כ- כ- ר-.‬ ‫___ ה_____ כ_ כ_ ר___ ‫-ז- ה-ו-י- כ- כ- ר-.- ---------------------- ‫מזג האוויר כל כך רע.‬ 0
l---re-- -as---u 1 l_______ m______ 1 l-t-r-t- m-s-e-u 1 ------------------ letarets mashehu 1
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. ‫אני-לא בא --ה-כ--מזג--א--י- כל כך--ע-‬ ‫___ ל_ ב_ / ה כ_ מ__ ה_____ כ_ כ_ ר___ ‫-נ- ל- ב- / ה כ- מ-ג ה-ו-י- כ- כ- ר-.- --------------------------------------- ‫אני לא בא / ה כי מזג האוויר כל כך רע.‬ 0
m----a----h--t l- ba/b---h? m_____ a______ l_ b________ m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-? --------------------------- madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
Защо той няма да дойде? ‫מ--ע-ה-- לא----‬ ‫____ ה__ ל_ ב___ ‫-ד-ע ה-א ל- ב-?- ----------------- ‫מדוע הוא לא בא?‬ 0
me----ha'-wir k-- ---h --. m____ h______ k__ k___ r__ m-z-g h-'-w-r k-l k-k- r-. -------------------------- mezeg ha'awir kol kakh ra.
Той не е поканен. ‫הוא ל--הו---.‬ ‫___ ל_ ה______ ‫-ו- ל- ה-ז-ן-‬ --------------- ‫הוא לא הוזמן.‬ 0
a-- l----/b-'a- k--m---g -----i--k-- --kh r. a__ l_ b_______ k_ m____ h______ k__ k___ r_ a-i l- b-/-a-a- k- m-z-g h-'-w-r k-l k-k- r- -------------------------------------------- ani lo ba/ba'ah ki mezeg ha'awir kol kakh r.
Той няма да дойде, защото не е поканен. ‫-ו- ל------י ה---לא-ה-ז-ן.‬ ‫___ ל_ ב_ כ_ ה__ ל_ ה______ ‫-ו- ל- ב- כ- ה-א ל- ה-ז-ן-‬ ---------------------------- ‫הוא לא בא כי הוא לא הוזמן.‬ 0
madu-- h--l--ba? m_____ h_ l_ b__ m-d-'- h- l- b-? ---------------- madu'a hu lo ba?
Защо няма да дойдеш? ‫-ד-ע א--/ ה ---בא /--?‬ ‫____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__ ‫-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-‬ ------------------------ ‫מדוע את / ה לא בא / ה?‬ 0
h- lo hu-m--. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Аз нямам време. ‫--ן-ל--זמן.‬ ‫___ ל_ ז____ ‫-י- ל- ז-ן-‬ ------------- ‫אין לי זמן.‬ 0
h- -- -u-man. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Аз няма да дойда, защото нямам време. ‫--י--א בא-/-ה ---אי--ל--זמן-‬ ‫___ ל_ ב_ / ה כ_ א__ ל_ ז____ ‫-נ- ל- ב- / ה כ- א-ן ל- ז-ן-‬ ------------------------------ ‫אני לא בא / ה כי אין לי זמן.‬ 0
hu--o -u-m--. h_ l_ h______ h- l- h-z-a-. ------------- hu lo huzman.
Защо не останеш? ‫---- -- - ה -- נ--אר----?‬ ‫____ א_ / ה ל_ נ____ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה ל- נ-ש-ר / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה לא נישאר / ת?‬ 0
hu -- b------- -o-h-z-an. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Аз трябва да работя още. ‫אני -ו-רח---- ל----.‬ ‫___ מ____ / ה ל______ ‫-נ- מ-כ-ח / ה ל-ב-ד-‬ ---------------------- ‫אני מוכרח / ה לעבוד.‬ 0
h---o--a-----u--------an. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. ‫א-- לא -ש---/-ת--י-----מוכרח-/----ע----‬ ‫___ ל_ נ___ / ת כ_ א__ מ____ / ה ל______ ‫-נ- ל- נ-א- / ת כ- א-י מ-כ-ח / ה ל-ב-ד-‬ ----------------------------------------- ‫אני לא נשאר / ת כי אני מוכרח / ה לעבוד.‬ 0
hu-----a -- h--lo --z-an. h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______ h- l- b- k- h- l- h-z-a-. ------------------------- hu lo ba ki hu lo huzman.
Защо си тръгвате вече? ‫מדו- את-- ה -בר-הו-- --ת?‬ ‫____ א_ / ה כ__ ה___ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה כ-ר ה-ל- / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה כבר הולך / ת?‬ 0
ma-u-- at---at-lo--a/--'a-? m_____ a______ l_ b________ m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-? --------------------------- madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
Аз съм уморен / уморена. ‫א---עייף / ה.‬ ‫___ ע___ / ה__ ‫-נ- ע-י- / ה-‬ --------------- ‫אני עייף / ה.‬ 0
ey- l- --an. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. ‫א-י--ולך - ת-כ- -ני עייף /-ה.‬ ‫___ ה___ / ת כ_ א__ ע___ / ה__ ‫-נ- ה-ל- / ת כ- א-י ע-י- / ה-‬ ------------------------------- ‫אני הולך / ת כי אני עייף / ה.‬ 0
e-------m-n. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Защо заминавате вече? ‫מ-וע -- /-ה-כב- -וסע - --‬ ‫____ א_ / ה כ__ נ___ / ת__ ‫-ד-ע א- / ה כ-ר נ-ס- / ת-‬ --------------------------- ‫מדוע את / ה כבר נוסע / ת?‬ 0
ey- -i--man. e__ l_ z____ e-n l- z-a-. ------------ eyn li zman.
Вече е късно. ‫כבר ----ר.‬ ‫___ מ______ ‫-ב- מ-ו-ר-‬ ------------ ‫כבר מאוחר.‬ 0
ani -- ------ah--- e-n l- -man. a__ l_ b_______ k_ e__ l_ z____ a-i l- b-/-a-a- k- e-n l- z-a-. ------------------------------- ani lo ba/ba'ah ki eyn li zman.
Заминавам, защото вече е късно. ‫--י--וסע-/----- כ-- מא-ח-.‬ ‫___ נ___ / ת כ_ כ__ מ______ ‫-נ- נ-ס- / ת כ- כ-ר מ-ו-ר-‬ ---------------------------- ‫אני נוסע / ת כי כבר מאוחר.‬ 0
ma-u-a -t---a--lo-nis--ar/-i-h-er--? m_____ a______ l_ n_________________ m-d-'- a-a-/-t l- n-s-'-r-n-s-'-r-t- ------------------------------------ madu'a atah/at lo nish'ar/nish'eret?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...