Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   he ‫חיפוש הדרך‬

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

‫40 [ארבעים]‬

40 [arba'im]

‫חיפוש הדרך‬

xipuss haderekh

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Извинете! ‫-ליחה!‬ ‫_______ ‫-ל-ח-!- -------- ‫סליחה!‬ 0
x----s--a-e-ekh x_____ h_______ x-p-s- h-d-r-k- --------------- xipuss haderekh
Можете ли да ми помогнете? ‫-וכל-- - ---------‬ ‫____ / י ל____ ל___ ‫-ו-ל / י ל-ז-ר ל-?- -------------------- ‫תוכל / י לעזור לי?‬ 0
xipus- --de-e-h x_____ h_______ x-p-s- h-d-r-k- --------------- xipuss haderekh
Къде има тук добър ресторант? ‫היכ- יש-מס----טובה-‬ ‫____ י_ מ____ ט_____ ‫-י-ן י- מ-ע-ה ט-ב-?- --------------------- ‫היכן יש מסעדה טובה?‬ 0
sl--a-! s______ s-i-a-! ------- slixah!
Завийте наляво зад ъгъла. ‫-ך-- י-ש-אל- -ע----פי-ה.‬ ‫__ / י ש____ מ___ ל______ ‫-ך / י ש-א-ה מ-ב- ל-י-ה-‬ -------------------------- ‫לך / י שמאלה מעבר לפינה.‬ 0
s-----! s______ s-i-a-! ------- slixah!
Вървете след това направо. ‫תמ-י-----י --------צ- ישר-‬ ‫_____ / כ_ א_ ע__ ק__ י____ ‫-מ-י- / כ- א- ע-ד ק-ת י-ר-‬ ---------------------------- ‫תמשיך / כי אז עוד קצת ישר.‬ 0
sl-xa-! s______ s-i-a-! ------- slixah!
После продължете сто метра надясно. ‫---ם עוד---ה מטר-ימ-נ-.‬ ‫____ ע__ מ__ מ__ י______ ‫-מ-ם ע-ד מ-ה מ-ר י-י-ה-‬ ------------------------- ‫ומשם עוד מאה מטר ימינה.‬ 0
t-k-al/t--hli---'--o--l-? t____________ l______ l__ t-k-a-/-u-h-i l-'-z-r l-? ------------------------- tukhal/tukhli la'azor li?
Можете да вземете и автобус. ‫תו-ל - -----לנסו- ----וב--.‬ ‫____ / י ג_ ל____ ב_________ ‫-ו-ל / י ג- ל-ס-ע ב-ו-ו-ו-.- ----------------------------- ‫תוכל / י גם לנסוע באוטובוס.‬ 0
h-y-han -esh-----ad----ovah? h______ y___ m_______ t_____ h-y-h-n y-s- m-s-a-a- t-v-h- ---------------------------- heykhan yesh mis'adah tovah?
Можете да вземете и трамвай. ‫תוכ- --י גם לנ-ו--בר-בת--ח-מ-י--‬ ‫____ / י ג_ ל____ ב____ ה________ ‫-ו-ל / י ג- ל-ס-ע ב-כ-ת ה-ש-ל-ת-‬ ---------------------------------- ‫תוכל / י גם לנסוע ברכבת החשמלית.‬ 0
le--/y ssmo---- me'ev-r-l-pi---. l_____ s_______ m______ l_______ l-k-/- s-m-'-a- m-'-v-r l-p-n-h- -------------------------------- lekh/y ssmo'lah me'ever lapinah.
Можете и да карате след мен. ‫-ו-ל /-- פ-וט---ק-ב --רי-‬ ‫____ / י פ___ ל____ א_____ ‫-ו-ל / י פ-ו- ל-ק-ב א-ר-.- --------------------------- ‫תוכל / י פשוט לעקוב אחרי.‬ 0
tam-h--h/ta--hi-h- -- od q-sat-y-shar. t_________________ a_ o_ q____ y______ t-m-h-k-/-a-s-i-h- a- o- q-s-t y-s-a-. -------------------------------------- tamshikh/tamshikhi az od qtsat yeshar.
Как да стигна до футболния стадион? ‫-י-- ניתן-לה--ע--א--דיו---------?‬ ‫____ נ___ ל____ ל_______ ה________ ‫-י-ד נ-ת- ל-ג-ע ל-צ-ד-ו- ה-ד-ר-ל-‬ ----------------------------------- ‫כיצד ניתן להגיע לאצטדיון הכדורגל?‬ 0
t---h-kh/----hikhi a--od---sat--e--a-. t_________________ a_ o_ q____ y______ t-m-h-k-/-a-s-i-h- a- o- q-s-t y-s-a-. -------------------------------------- tamshikh/tamshikhi az od qtsat yeshar.
Пресечете моста! ‫--צה --צ- א- -----‬ ‫____ / צ_ א_ ה_____ ‫-ח-ה / צ- א- ה-ש-.- -------------------- ‫תחצה / צי את הגשר.‬ 0
t-msh-k-/----h--h- a- od--t-at yesha-. t_________________ a_ o_ q____ y______ t-m-h-k-/-a-s-i-h- a- o- q-s-t y-s-a-. -------------------------------------- tamshikh/tamshikhi az od qtsat yeshar.
Карайте през тунела! ‫סע /-י-----ה--ה---‬ ‫__ / י ד__ ה_______ ‫-ע / י ד-ך ה-נ-ר-.- -------------------- ‫סע / י דרך המנהרה.‬ 0
um-s--m-od me'a- me-e- y--i-ah. u______ o_ m____ m____ y_______ u-i-h-m o- m-'-h m-t-r y-m-n-h- ------------------------------- umisham od me'ah meter yeminah.
Карайте до третия светофар. ‫סע - - -- ל----ר הש----.‬ ‫__ / י ע_ ל_____ ה_______ ‫-ע / י ע- ל-מ-ו- ה-ל-ש-.- -------------------------- ‫סע / י עד לרמזור השלישי.‬ 0
tu-hal---khli ga--l-n--'a -'--obu-. t____________ g__ l______ b________ t-k-a-/-u-h-i g-m l-n-o-a b-o-o-u-. ----------------------------------- tukhal/tukhli gam linso'a b'otobus.
След това завийте по първата улица надясно. ‫פנ- / פ---אז בר-ו----אשון-י----.‬ ‫___ / פ__ א_ ב____ ה_____ י______ ‫-נ- / פ-י א- ב-ח-ב ה-א-ו- י-י-ה-‬ ---------------------------------- ‫פנה / פני אז ברחוב הראשון ימינה.‬ 0
t--hal/--khl--g-- -in---- bar--e----h--a--m----. t____________ g__ l______ b________ h___________ t-k-a-/-u-h-i g-m l-n-o-a b-r-k-v-t h-x-s-m-l-t- ------------------------------------------------ tukhal/tukhli gam linso'a barakevet haxashmalit.
После карайте направо през следващото кръстовище. ‫סע - --אח- -ך י-- מ--ר ל--מ- ה-א-‬ ‫__ / י א__ כ_ י__ מ___ ל____ ה____ ‫-ע / י א-ר כ- י-ר מ-ב- ל-ו-ת ה-א-‬ ----------------------------------- ‫סע / י אחר כך ישר מעבר לצומת הבא.‬ 0
tukha--tukh----ashu--la--qo---xar-y. t____________ p_____ l______ a______ t-k-a-/-u-h-i p-s-u- l-'-q-v a-a-a-. ------------------------------------ tukhal/tukhli pashut la'aqov axaray.
Извинете, как да стигна до летището? ‫ס----, -י-ד נ--ן----י--ל-ד- -תעו--?‬ ‫______ כ___ נ___ ל____ ל___ ה_______ ‫-ל-ח-, כ-צ- נ-ת- ל-ג-ע ל-ד- ה-ע-פ-?- ------------------------------------- ‫סליחה, כיצד ניתן להגיע לשדה התעופה?‬ 0
keyt--d nit-- -'h--i'a-l'i----d--n---k-d-regel? k______ n____ l_______ l__________ h___________ k-y-s-d n-t-n l-h-g-'- l-i-s-a-i-n h-k-d-r-g-l- ----------------------------------------------- keytsad nitan l'hagi'a l'itstadion hakaduregel?
Най-добре вземете метрото. ‫ה-י -וב ----ע --כ-ת-ה--תית.‬ ‫___ ט__ ל____ ב____ ה_______ ‫-כ- ט-ב ל-ס-ע ב-כ-ת ה-ח-י-.- ----------------------------- ‫הכי טוב לנסוע ברכבת התחתית.‬ 0
t-xt-eh-ta-ts- et -------r. t_____________ e_ h________ t-x-s-h-t-x-s- e- h-g-s-e-. --------------------------- taxtseh/taxtsi et hagesher.
Пътувайте просто до последната спирка. ‫סע ----פ--ט עד-ל-ח---ה-חר----‬ ‫__ / י פ___ ע_ ל____ ה________ ‫-ע / י פ-ו- ע- ל-ח-ה ה-ח-ו-ה-‬ ------------------------------- ‫סע / י פשוט עד לתחנה האחרונה.‬ 0
taxts-h/t-x-si -- --ge-he-. t_____________ e_ h________ t-x-s-h-t-x-s- e- h-g-s-e-. --------------------------- taxtseh/taxtsi et hagesher.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!