Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   mr दिशा विचारणे

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

४० [चाळीस]

40 [Cāḷīsa]

दिशा विचारणे

diśā vicāraṇē

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Извинете! म-फ----! मा_ क__ म-फ क-ा- -------- माफ करा! 0
diś- -i-ā-aṇē d___ v_______ d-ś- v-c-r-ṇ- ------------- diśā vicāraṇē
Можете ли да ми помогнете? आ-- --झी-----कर--शक---का? आ__ मा_ म__ क_ श__ का_ आ-ण म-झ- म-त क-ू श-त- क-? ------------------------- आपण माझी मदत करू शकता का? 0
diśā---cā--ṇē d___ v_______ d-ś- v-c-r-ṇ- ------------- diśā vicāraṇē
Къде има тук добър ресторант? इ------प----ां-ले--े----ॉ क-ठे----? इ_ ज____ चां__ रे___ कु_ आ__ इ-े ज-ळ-ा- च-ं-ल- र-स-त-ॉ क-ठ- आ-े- ----------------------------------- इथे जवळपास चांगले रेस्तरॉ कुठे आहे? 0
mā--- -arā! m____ k____ m-p-a k-r-! ----------- māpha karā!
Завийте наляво зад ъгъла. त--- कोप-या------ी-डे-वळा. त्_ को____ डा___ व__ त-य- क-प-य-ल- ड-व-क-े व-ा- -------------------------- त्या कोप-याला डावीकडे वळा. 0
mā----ka--! m____ k____ m-p-a k-r-! ----------- māpha karā!
Вървете след това направо. मग--ो----ळ स-- जा. म_ थो___ स__ जा_ म- थ-ड-व-ळ स-ळ ज-. ------------------ मग थोडावेळ सरळ जा. 0
m-p-a--a-ā! m____ k____ m-p-a k-r-! ----------- māpha karā!
После продължете сто метра надясно. म---जव--डे-शंभ- -ीटर ज-. म_ उ____ शं__ मी__ जा_ म- उ-व-क-े श-भ- म-ट- ज-. ------------------------ मग उजवीकडे शंभर मीटर जा. 0
Ā-a-- ---hī--adata k-rū---k-tā --? Ā____ m____ m_____ k___ ś_____ k__ Ā-a-a m-j-ī m-d-t- k-r- ś-k-t- k-? ---------------------------------- Āpaṇa mājhī madata karū śakatā kā?
Можете да вземете и автобус. आपण--सन-स--्धा --ऊ--कता. आ__ ब_____ जा_ श___ आ-ण ब-न-स-द-ध- ज-ऊ श-त-. ------------------------ आपण बसनेसुद्धा जाऊ शकता. 0
Āp--- m--h- m---t- k--- ś-k--ā -ā? Ā____ m____ m_____ k___ ś_____ k__ Ā-a-a m-j-ī m-d-t- k-r- ś-k-t- k-? ---------------------------------- Āpaṇa mājhī madata karū śakatā kā?
Можете да вземете и трамвай. आ-- -----न---द------- शकता. आ__ ट्______ जा_ श___ आ-ण ट-र-म-े-ु-्-ा ज-ऊ श-त-. --------------------------- आपण ट्रामनेसुद्धा जाऊ शकता. 0
Āpaṇ- -ājh---a--ta-ka----akatā --? Ā____ m____ m_____ k___ ś_____ k__ Ā-a-a m-j-ī m-d-t- k-r- ś-k-t- k-? ---------------------------------- Āpaṇa mājhī madata karū śakatā kā?
Можете и да карате след мен. आ--------ा--ारने--ाझ्-ा मागेसुद-धा-येऊ--क-ा. आ__ आ___ का__ मा__ मा____ ये_ श___ आ-ण आ-ल-य- क-र-े म-झ-य- म-ग-स-द-ध- य-ऊ श-त-. -------------------------------------------- आपण आपल्या कारने माझ्या मागेसुद्धा येऊ शकता. 0
I--- ja---apā---c-ṅga-- rē-tarŏ ---h- āhē? I___ j_________ c______ r______ k____ ā___ I-h- j-v-ḷ-p-s- c-ṅ-a-ē r-s-a-ŏ k-ṭ-ē ā-ē- ------------------------------------------ Ithē javaḷapāsa cāṅgalē rēstarŏ kuṭhē āhē?
Как да стигна до футболния стадион? म- फुट--- स--ेड-यम-डे-कसा -ाऊ--कत-? - -श- जाऊ -क--? मी फु___ स्______ क_ जा_ श___ / क_ जा_ श___ म- फ-ट-ॉ- स-ट-ड-य-क-े क-ा ज-ऊ श-त-? / क-ी ज-ऊ श-त-? --------------------------------------------------- मी फुटबॉल स्टेडियमकडे कसा जाऊ शकतो? / कशी जाऊ शकते? 0
I--- ja--ḷ-p-s- --ṅg-lē r-sta-- -uṭ-ē-āh-? I___ j_________ c______ r______ k____ ā___ I-h- j-v-ḷ-p-s- c-ṅ-a-ē r-s-a-ŏ k-ṭ-ē ā-ē- ------------------------------------------ Ithē javaḷapāsa cāṅgalē rēstarŏ kuṭhē āhē?
Пресечете моста! प-- --- ---. पू_ पा_ क__ प-ल प-र क-ा- ------------ पूल पार करा. 0
It-ē jav--a---a cāṅ---ē-r---arŏ-k--h---hē? I___ j_________ c______ r______ k____ ā___ I-h- j-v-ḷ-p-s- c-ṅ-a-ē r-s-a-ŏ k-ṭ-ē ā-ē- ------------------------------------------ Ithē javaḷapāsa cāṅgalē rēstarŏ kuṭhē āhē?
Карайте през тунела! बोग-्यात-न ज-. बो_____ जा_ ब-ग-्-ा-ू- ज-. -------------- बोगद्यातून जा. 0
Tyā k--a-yālā ḍ-vī-a-ē -aḷ-. T__ k________ ḍ_______ v____ T-ā k-p---ā-ā ḍ-v-k-ḍ- v-ḷ-. ---------------------------- Tyā kōpa-yālā ḍāvīkaḍē vaḷā.
Карайте до третия светофар. तिस-य---्--फ-क स-ग-----े --ह----र्य-त ग-डी चालवत ज-. ति___ ट्___ सि_____ पो______ गा_ चा___ जा_ त-स-य- ट-र-फ-क स-ग-न-क-े प-ह-च-प-्-ं- ग-ड- च-ल-त ज-. ---------------------------------------------------- तिस-या ट्रॅफिक सिग्नलकडे पोहोचेपर्यंत गाडी चालवत जा. 0
Ty- -ōpa-yālā ḍā--k-ḍē--a-ā. T__ k________ ḍ_______ v____ T-ā k-p---ā-ā ḍ-v-k-ḍ- v-ḷ-. ---------------------------- Tyā kōpa-yālā ḍāvīkaḍē vaḷā.
След това завийте по първата улица надясно. न-तर--ु-च्------ी-डे -हि-्या-रस-त्या-र-व--. नं__ तु___ उ____ प___ र_____ व__ न-त- त-म-्-ा उ-व-क-े प-ि-्-ा र-्-्-ा-र व-ा- ------------------------------------------- नंतर तुमच्या उजवीकडे पहिल्या रस्त्यावर वळा. 0
T-- kō------ā -ā-ī--ḍ- va--. T__ k________ ḍ_______ v____ T-ā k-p---ā-ā ḍ-v-k-ḍ- v-ḷ-. ---------------------------- Tyā kōpa-yālā ḍāvīkaḍē vaḷā.
После карайте направо през следващото кръстовище. न--र प------ इंटरसेक-शनवर-न--र--ज-. नं__ पु___ इं_________ स__ जा_ न-त- प-ढ-्-ा इ-ट-स-क-श-व-ू- स-ळ ज-. ----------------------------------- नंतर पुढच्या इंटरसेक्शनवरून सरळ जा. 0
M-g- -hōḍ-------araḷa --. M___ t________ s_____ j__ M-g- t-ō-ā-ē-a s-r-ḷ- j-. ------------------------- Maga thōḍāvēḷa saraḷa jā.
Извинете, как да стигна до летището? मा--क-ा---िम-न---कड--क-े-ज---े? मा_ क__ वि______ क_ जा___ म-फ क-ा- व-म-न-ळ-क-े क-े ज-य-े- ------------------------------- माफ करा, विमानतळाकडे कसे जायचे? 0
M--a ---ḍ-v-ḷa --r--- j-. M___ t________ s_____ j__ M-g- t-ō-ā-ē-a s-r-ḷ- j-. ------------------------- Maga thōḍāvēḷa saraḷa jā.
Най-добре вземете метрото. आ-ण-----री म--्---ि---े सर्व-त-उत-त-. आ__ भु__ मा__ नि___ स___ उ____ आ-ण भ-य-र- म-र-ग न-व-ण- स-्-ा- उ-्-म- ------------------------------------- आपण भुयारी मार्ग निवडणे सर्वात उत्तम. 0
M-g---hōḍā-ē---sa-a-a-jā. M___ t________ s_____ j__ M-g- t-ō-ā-ē-a s-r-ḷ- j-. ------------------------- Maga thōḍāvēḷa saraḷa jā.
Пътувайте просто до последната спирка. अ-दी-शे-ट-्-------न-पर-----ट्-ाम ----र--ने ज- आ-- -ेथे-उ---. अ__ शे____ स्_______ ट्__ / ट्___ जा आ_ ते_ उ___ अ-द- श-व-च-य- स-थ-न-प-्-ं- ट-र-म / ट-र-न-े ज- आ-ि त-थ- उ-र-. ------------------------------------------------------------ अगदी शेवटच्या स्थानकपर्यंत ट्राम / ट्रेनने जा आणि तेथे उतरा. 0
M--- uja--k--- śa--h-ra m-ṭ-r--j-. M___ u________ ś_______ m_____ j__ M-g- u-a-ī-a-ē ś-m-h-r- m-ṭ-r- j-. ---------------------------------- Maga ujavīkaḍē śambhara mīṭara jā.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!