Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   mk Прашања за патот

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [четириесет]

40 [chyetiriyesyet]

Прашања за патот

Prashaњa za patot

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Извинете! Из--не-е! И________ И-в-н-т-! --------- Извинете! 0
Pras--њ- za--a-ot P_______ z_ p____ P-a-h-њ- z- p-t-t ----------------- Prashaњa za patot
Можете ли да ми помогнете? М-ж-т--ли-д- -и п-м-гнет-? М_____ л_ д_ м_ п_________ М-ж-т- л- д- м- п-м-г-е-е- -------------------------- Можете ли да ми помогнете? 0
Pr--haњa -a pa-ot P_______ z_ p____ P-a-h-њ- z- p-t-t ----------------- Prashaњa za patot
Къде има тук добър ресторант? К--- и-- о-де д-бар---с-о---? К___ и__ о___ д____ р________ К-д- и-а о-д- д-б-р р-с-о-а-? ----------------------------- Каде има овде добар ресторан? 0
Izv--yet--! I__________ I-v-n-e-y-! ----------- Izvinyetye!
Завийте наляво зад ъгъла. По---т- л-во за---гол-т. П______ л___ з__ а______ П-ј-е-е л-в- з-д а-о-о-. ------------------------ Појдете лево зад аголот. 0
Izvi--e-ye! I__________ I-v-n-e-y-! ----------- Izvinyetye!
Вървете след това направо. П-т-а -д-------- --- --а----апр--. П____ о____ е___ д__ п____ н______ П-т-а о-е-е е-е- д-л п-а-о н-п-е-. ---------------------------------- Потоа одете еден дел право напред. 0
Iz--n--t-e! I__________ I-v-n-e-y-! ----------- Izvinyetye!
После продължете сто метра надясно. По----о---е-с----етри н- д-с-о. П____ о____ с__ м____ н_ д_____ П-т-а о-е-е с-о м-т-и н- д-с-о- ------------------------------- Потоа одете сто метри на десно. 0
M----t-- ----a-m- ---ogu--e---? M_______ l_ d_ m_ p____________ M-ʐ-e-y- l- d- m- p-m-g-n-e-y-? ------------------------------- Moʐyetye li da mi pomogunyetye?
Можете да вземете и автобус. Мо--т- и-т- --к---- з-м--е - ав--бу-. М_____ и___ т___ д_ з_____ и а_______ М-ж-т- и-т- т-к- д- з-м-т- и а-т-б-с- ------------------------------------- Можете исто така да земете и автобус. 0
Mo-yety- ----a-m- -o-og-nye-ye? M_______ l_ d_ m_ p____________ M-ʐ-e-y- l- d- m- p-m-g-n-e-y-? ------------------------------- Moʐyetye li da mi pomogunyetye?
Можете да вземете и трамвай. М---т----т- ---а-д--зем-т-----р-----. М_____ и___ т___ д_ з_____ и т_______ М-ж-т- и-т- т-к- д- з-м-т- и т-а-в-ј- ------------------------------------- Можете исто така да земете и трамвај. 0
Moʐ-e-y- li d- ---p-----ny-ty-? M_______ l_ d_ m_ p____________ M-ʐ-e-y- l- d- m- p-m-g-n-e-y-? ------------------------------- Moʐyetye li da mi pomogunyetye?
Можете и да карате след мен. М--е-е ис----а-а да-во-и---- п----- м-не. М_____ и___ т___ д_ в_____ и п_____ м____ М-ж-т- и-т- т-к- д- в-з-т- и п-з-д- м-н-. ----------------------------------------- Можете исто така да возите и позади мене. 0
K-dy----a ov--- d-bar -y-sto-a-? K____ i__ o____ d____ r_________ K-d-e i-a o-d-e d-b-r r-e-t-r-n- -------------------------------- Kadye ima ovdye dobar ryestoran?
Как да стигна до футболния стадион? К-ко--а-сти---- д--фу---лс---т---а-и--? К___ д_ с______ д_ ф__________ с_______ К-к- д- с-и-н-м д- ф-д-а-с-и-т с-а-и-н- --------------------------------------- Како да стигнам до фудбалскиот стадион? 0
Kad-- --a-ovd-e -obar--y-s--ra-? K____ i__ o____ d____ r_________ K-d-e i-a o-d-e d-b-r r-e-t-r-n- -------------------------------- Kadye ima ovdye dobar ryestoran?
Пресечете моста! Премине---го м----т ! П________ г_ м_____ ! П-е-и-е-е г- м-с-о- ! --------------------- Преминете го мостот ! 0
K-d-e -m---v--- -o-ar-r--st-ra-? K____ i__ o____ d____ r_________ K-d-e i-a o-d-e d-b-r r-e-t-r-n- -------------------------------- Kadye ima ovdye dobar ryestoran?
Карайте през тунела! Воз-т----з тунел-т ! В_____ н__ т______ ! В-з-т- н-з т-н-л-т ! -------------------- Возете низ тунелот ! 0
P-јdyety--ly--o---d----olot. P________ l____ z__ a_______ P-ј-y-t-e l-e-o z-d a-u-l-t- ---------------------------- Poјdyetye lyevo zad aguolot.
Карайте до третия светофар. Возе-е -о-т--тиот-семаф--. В_____ д_ т______ с_______ В-з-т- д- т-е-и-т с-м-ф-р- -------------------------- Возете до третиот семафор. 0
P-ј-y---e ---v--zad----o-ot. P________ l____ z__ a_______ P-ј-y-t-e l-e-o z-d a-u-l-t- ---------------------------- Poјdyetye lyevo zad aguolot.
След това завийте по първата улица надясно. П-то--сврт-те--- прв--- улица-десн-. П____ с______ н_ п_____ у____ д_____ П-т-а с-р-е-е н- п-в-т- у-и-а д-с-о- ------------------------------------ Потоа свртете на првата улица десно. 0
P---ye--e -y-----a--a-u-lot. P________ l____ z__ a_______ P-ј-y-t-e l-e-o z-d a-u-l-t- ---------------------------- Poјdyetye lyevo zad aguolot.
После карайте направо през следващото кръстовище. По-о----з----п--во-н--ре--пре-- сл-дн-т- р-скрс-ица. П____ в_____ п____ н_____ п____ с_______ р__________ П-т-а в-з-т- п-а-о н-п-е- п-е-у с-е-н-т- р-с-р-н-ц-. ---------------------------------------------------- Потоа возете право напред преку следната раскрсница. 0
Pot-- od-et-- -ed-e--dy-l pr-----apry-d. P____ o______ y_____ d___ p____ n_______ P-t-a o-y-t-e y-d-e- d-e- p-a-o n-p-y-d- ---------------------------------------- Potoa odyetye yedyen dyel pravo napryed.
Извинете, как да стигна до летището? Извин-т-, -ако--а-сти-на- д- а-р--р--о-? И________ к___ д_ с______ д_ а__________ И-в-н-т-, к-к- д- с-и-н-м д- а-р-д-о-о-? ---------------------------------------- Извинете, како да стигнам до аеродромот? 0
Po-o---d-e--- ye-------e- p--vo-n-prye-. P____ o______ y_____ d___ p____ n_______ P-t-a o-y-t-e y-d-e- d-e- p-a-o n-p-y-d- ---------------------------------------- Potoa odyetye yedyen dyel pravo napryed.
Най-добре вземете метрото. Н--до--о-- -- з-м--- метро. Н_______ е д_ з_____ м_____ Н-ј-о-р- е д- з-м-т- м-т-о- --------------------------- Најдобро е да земете метро. 0
P-to- ---e-ye--edy-n-d-e--pr-v- -a--ye-. P____ o______ y_____ d___ p____ n_______ P-t-a o-y-t-e y-d-e- d-e- p-a-o n-p-y-d- ---------------------------------------- Potoa odyetye yedyen dyel pravo napryed.
Пътувайте просто до последната спирка. В-з-те-с- е-н-ст-вно до--ослед---- -та-и-а. В_____ с_ е_________ д_ п_________ с_______ В-з-т- с- е-н-с-а-н- д- п-с-е-н-т- с-а-и-а- ------------------------------------------- Возете се едноставно до последната станица. 0
P-----o-yet---st- myetr- n- d-e---. P____ o______ s__ m_____ n_ d______ P-t-a o-y-t-e s-o m-e-r- n- d-e-n-. ----------------------------------- Potoa odyetye sto myetri na dyesno.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!