Разговорник

bg Минало време 3   »   mk Минато време 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [осумдесет и три]

83 [osoomdyesyet i tri]

Минато време 3

Minato vryemye 3

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона т--------а т_________ т-л-ф-н-р- ---------- телефонира 0
Mi--to-v---my--3 M_____ v______ 3 M-n-t- v-y-m-e 3 ---------------- Minato vryemye 3
Аз звънях по телефона. Ј-с---л--о-----. Ј__ т___________ Ј-с т-л-ф-н-р-в- ---------------- Јас телефонирав. 0
Mi-a-o vry---e-3 M_____ v______ 3 M-n-t- v-y-m-e 3 ---------------- Minato vryemye 3
Говорих по телефона през цялото време. Ј-- --л- -рем- те-ефо-ирав. Ј__ ц___ в____ т___________ Ј-с ц-л- в-е-е т-л-ф-н-р-в- --------------------------- Јас цело време телефонирав. 0
t----e---i-a t___________ t-e-y-f-n-r- ------------ tyelyefonira
Питам пра--ва п______ п-а-у-а ------- прашува 0
tyel--f-n--a t___________ t-e-y-f-n-r- ------------ tyelyefonira
Аз питах. Ја---р--ав. Ј__ п______ Ј-с п-а-а-. ----------- Јас прашав. 0
tyel-e-o-i-a t___________ t-e-y-f-n-r- ------------ tyelyefonira
Аз постоянно питах. Ј-с -еко--- -ра-ував. Ј__ с______ п________ Ј-с с-к-г-ш п-а-у-а-. --------------------- Јас секогаш прашував. 0
Јa---yelye-o--rav. Ј__ t_____________ Ј-s t-e-y-f-n-r-v- ------------------ Јas tyelyefonirav.
Разказвам рас-----а р________ р-с-а-у-а --------- раскажува 0
Ј-s ty----f-n-r--. Ј__ t_____________ Ј-s t-e-y-f-n-r-v- ------------------ Јas tyelyefonirav.
Аз разказвах. Ј---р------в--. Ј__ р__________ Ј-с р-с-а-у-а-. --------------- Јас раскажував. 0
Јa- -yel-ef---r-v. Ј__ t_____________ Ј-s t-e-y-f-n-r-v- ------------------ Јas tyelyefonirav.
Аз разказах цялата история. Ј----а -аск--ав--е-а----р-к--н-. Ј__ ј_ р_______ ц_____ п________ Ј-с ј- р-с-а-а- ц-л-т- п-и-а-н-. -------------------------------- Јас ја раскажав целата приказна. 0
Ј-- tz--l- v---m-- ---l-efo-i-a-. Ј__ t_____ v______ t_____________ Ј-s t-y-l- v-y-m-e t-e-y-f-n-r-v- --------------------------------- Јas tzyelo vryemye tyelyefonirav.
Уча у-и у__ у-и --- учи 0
Јas t-ye-- -r----- tye-ye-on-r-v. Ј__ t_____ v______ t_____________ Ј-s t-y-l- v-y-m-e t-e-y-f-n-r-v- --------------------------------- Јas tzyelo vryemye tyelyefonirav.
Аз учих. Ј-с-учев. Ј__ у____ Ј-с у-е-. --------- Јас учев. 0
Јa- ---el-----e-----y-lye--n-rav. Ј__ t_____ v______ t_____________ Ј-s t-y-l- v-y-m-e t-e-y-f-n-r-v- --------------------------------- Јas tzyelo vryemye tyelyefonirav.
Аз учих цяла вечер. Ј----чев--ел---е-е-. Ј__ у___ ц___ в_____ Ј-с у-е- ц-л- в-ч-р- -------------------- Јас учев цела вечер. 0
p-ashoova p________ p-a-h-o-a --------- prashoova
Работя ра---и р_____ р-б-т- ------ работи 0
p---ho-va p________ p-a-h-o-a --------- prashoova
Аз работих. Ј-с р--оте-. Ј__ р_______ Ј-с р-б-т-в- ------------ Јас работев. 0
pra--oova p________ p-a-h-o-a --------- prashoova
Аз работих цял ден. Јас--а-о-ев ц-л-д-н. Ј__ р______ ц__ д___ Ј-с р-б-т-в ц-л д-н- -------------------- Јас работев цел ден. 0
Ј-s-p---h-v. Ј__ p_______ Ј-s p-a-h-v- ------------ Јas prashav.
Ям ја-е ј___ ј-д- ---- јаде 0
Јas ----hav. Ј__ p_______ Ј-s p-a-h-v- ------------ Јas prashav.
Аз ядох. Ја--јадев. Ј__ ј_____ Ј-с ј-д-в- ---------- Јас јадев. 0
Јa- ----h--. Ј__ p_______ Ј-s p-a-h-v- ------------ Јas prashav.
Аз изядох всичката храна. Ј------из--ов ц--о-о---дење. Ј__ г_ и_____ ц_____ ј______ Ј-с г- и-е-о- ц-л-т- ј-д-њ-. ---------------------------- Јас го изедов целото јадење. 0
Јas-s---og-as- p-a---o-av. Ј__ s_________ p__________ Ј-s s-e-o-u-s- p-a-h-o-a-. -------------------------- Јas syekoguash prashoovav.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!