Разговорник

bg Минало време 3   »   ro Trecut 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [optzeci şi trei]

Trecut 3

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона a-v---i--a t--e--n a v____ l_ t______ a v-r-i l- t-l-f-n ------------------ a vorbi la telefon 0
Аз звънях по телефона. A-----bit----te-e-on. A_ v_____ l_ t_______ A- v-r-i- l- t-l-f-n- --------------------- Am vorbit la telefon. 0
Говорих по телефона през цялото време. Am --rb-t -o- -i-pu---- --lefo-. A_ v_____ t__ t_____ l_ t_______ A- v-r-i- t-t t-m-u- l- t-l-f-n- -------------------------------- Am vorbit tot timpul la telefon. 0
Питам a -ntr-ba a î______ a î-t-e-a --------- a întreba 0
Аз питах. A--î-tr-b-t. A_ î________ A- î-t-e-a-. ------------ Am întrebat. 0
Аз постоянно питах. A--întrebat-î--o-d-au-a. A_ î_______ î___________ A- î-t-e-a- î-t-t-e-u-a- ------------------------ Am întrebat întotdeauna. 0
Разказвам a --vesti a p______ a p-v-s-i --------- a povesti 0
Аз разказвах. Am -ov--t--. A_ p________ A- p-v-s-i-. ------------ Am povestit. 0
Аз разказах цялата история. Am -oves-i--t------o----ea. A_ p_______ t____ p________ A- p-v-s-i- t-a-ă p-v-s-e-. --------------------------- Am povestit toată povestea. 0
Уча a --văţa a î_____ a î-v-ţ- -------- a învăţa 0
Аз учих. A- -nv-ţat. A_ î_______ A- î-v-ţ-t- ----------- Am învăţat. 0
Аз учих цяла вечер. A---nvăţ---t---ă -ea--. A_ î______ t____ s_____ A- î-v-ţ-t t-a-ă s-a-a- ----------------------- Am învăţat toată seara. 0
Работя a-l-c-a a l____ a l-c-a ------- a lucra 0
Аз работих. Am----rat. A_ l______ A- l-c-a-. ---------- Am lucrat. 0
Аз работих цял ден. Am -ucra--t-a-- ----. A_ l_____ t____ z____ A- l-c-a- t-a-ă z-u-. --------------------- Am lucrat toată ziua. 0
Ям a-mân-a a m____ a m-n-a ------- a mânca 0
Аз ядох. Am-------. A_ m______ A- m-n-a-. ---------- Am mâncat. 0
Аз изядох всичката храна. A- m-n-a- -o--ă ---c-r-a. A_ m_____ t____ m________ A- m-n-a- t-a-ă m-n-a-e-. ------------------------- Am mâncat toată mâncarea. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!