Разговорник

bg Минало време 3   »   eo Is-tempo 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [okdek tri]

Is-tempo 3

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t---foni t_______ t-l-f-n- -------- telefoni 0
Аз звънях по телефона. Mi---l-f--is. M_ t_________ M- t-l-f-n-s- ------------- Mi telefonis. 0
Говорих по телефона през цялото време. Mi --lefo-i- l- -u-a- t-mp-n. M_ t________ l_ t____ t______ M- t-l-f-n-s l- t-t-n t-m-o-. ----------------------------- Mi telefonis la tutan tempon. 0
Питам dem--di d______ d-m-n-i ------- demandi 0
Аз питах. Mi--ema-dis. M_ d________ M- d-m-n-i-. ------------ Mi demandis. 0
Аз постоянно питах. Mi---am-d--and--. M_ ĉ___ d________ M- ĉ-a- d-m-n-i-. ----------------- Mi ĉiam demandis. 0
Разказвам r-k---i r______ r-k-n-i ------- rakonti 0
Аз разказвах. Mi---k--tis. M_ r________ M- r-k-n-i-. ------------ Mi rakontis. 0
Аз разказах цялата история. Mi rak----- -a--ut-----storion. M_ r_______ l_ t____ h_________ M- r-k-n-i- l- t-t-n h-s-o-i-n- ------------------------------- Mi rakontis la tutan historion. 0
Уча st--i s____ s-u-i ----- studi 0
Аз учих. Mi-st--is. M_ s______ M- s-u-i-. ---------- Mi studis. 0
Аз учих цяла вечер. M- st---s l----t-- ---pe--n. M_ s_____ l_ t____ v________ M- s-u-i- l- t-t-n v-s-e-o-. ---------------------------- Mi studis la tutan vesperon. 0
Работя l-bo-i l_____ l-b-r- ------ labori 0
Аз работих. Mi-labori-. M_ l_______ M- l-b-r-s- ----------- Mi laboris. 0
Аз работих цял ден. Mi-la--r-s--a-t---n -ag-n. M_ l______ l_ t____ t_____ M- l-b-r-s l- t-t-n t-g-n- -------------------------- Mi laboris la tutan tagon. 0
Ям man-i m____ m-n-i ----- manĝi 0
Аз ядох. M- --n--s. M_ m______ M- m-n-i-. ---------- Mi manĝis. 0
Аз изядох всичката храна. Mi---nĝi--l- ------manĝ--. M_ m_____ l_ t____ m______ M- m-n-i- l- t-t-n m-n-o-. -------------------------- Mi manĝis la tutan manĝon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!