Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   eo En la hotelo – Alveno

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [dudek sep]

En la hotelo – Alveno

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Имате ли свободна стая? Ĉ- ---hav-s-lib-----ĉamb--n? Ĉ_ v_ h____ l______ ĉ_______ Ĉ- v- h-v-s l-b-r-n ĉ-m-r-n- ---------------------------- Ĉu vi havas liberan ĉambron? 0
Аз запазих стая. Mi--eze-v-s--a-bro-. M_ r_______ ĉ_______ M- r-z-r-i- ĉ-m-r-n- -------------------- Mi rezervis ĉambron. 0
Името ми е Мюлер. Mia n----es-as-M-ll--. M__ n___ e____ M______ M-a n-m- e-t-s M-l-e-. ---------------------- Mia nomo estas Müller. 0
Трябва ми единична стая. M- --z-na- -nu-p---- ---b---. M_ b______ u________ ĉ_______ M- b-z-n-s u-u-p-l-n ĉ-m-r-n- ----------------------------- Mi bezonas unuopulan ĉambron. 0
Трябва ми двойна стая. M--be-o-as du-pu-an--a-b--n. M_ b______ d_______ ĉ_______ M- b-z-n-s d-o-u-a- ĉ-m-r-n- ---------------------------- Mi bezonas duopulan ĉambron. 0
Колко струва стаята за една нощ? Po---om n-k-e-l- ---bro---stas? P_ k___ n____ l_ ĉ_____ k______ P- k-o- n-k-e l- ĉ-m-r- k-s-a-? ------------------------------- Po kiom nokte la ĉambro kostas? 0
Бих желал / желала стая с баня. Mi--at-s -am-r-n--u- --nk-vo. M_ ŝ____ ĉ______ k__ b_______ M- ŝ-t-s ĉ-m-r-n k-n b-n-u-o- ----------------------------- Mi ŝatus ĉambron kun bankuvo. 0
Бих желал / желала стая с душ. M---atus ĉam-ro- --- --ŝejo. M_ ŝ____ ĉ______ k__ d______ M- ŝ-t-s ĉ-m-r-n k-n d-ŝ-j-. ---------------------------- Mi ŝatus ĉambron kun duŝejo. 0
Може ли да видя стаята? Ĉu-mi -o-a- vi-- -----mb-o-? Ĉ_ m_ p____ v___ l_ ĉ_______ Ĉ- m- p-v-s v-d- l- ĉ-m-r-n- ---------------------------- Ĉu mi povas vidi la ĉambron? 0
Има ли тук гараж? Ĉu--s-a--pa-k-jo -i--i-? Ĉ_ e____ p______ ĉ______ Ĉ- e-t-s p-r-e-o ĉ---i-? ------------------------ Ĉu estas parkejo ĉi-tie? 0
Има ли тук сейф? Ĉu e-tas -o---ank-----ti-? Ĉ_ e____ m________ ĉ______ Ĉ- e-t-s m-n-r-n-o ĉ---i-? -------------------------- Ĉu estas monŝranko ĉi-tie? 0
Има ли тук факс? Ĉu----as -e-e-aksilo ĉi---e? Ĉ_ e____ t__________ ĉ______ Ĉ- e-t-s t-l-f-k-i-o ĉ---i-? ---------------------------- Ĉu estas telefaksilo ĉi-tie? 0
Добре, ще взема стаята. B-----mi-p--na---a ĉ-m--on. B____ m_ p_____ l_ ĉ_______ B-n-, m- p-e-a- l- ĉ-m-r-n- --------------------------- Bone, mi prenas la ĉambron. 0
Ето ключовете. J-n la ---s--oj. J__ l_ ŝ________ J-n l- ŝ-o-i-o-. ---------------- Jen la ŝlosiloj. 0
Това е багажат ми. J--------a---a--. J__ m__ p________ J-n m-a p-k-ĵ-r-. ----------------- Jen mia pakaĵaro. 0
В колко часа е закуската? Je ----iom--h----esta- ma-e---nĝ-? J_ l_ k____ h___ e____ m__________ J- l- k-o-a h-r- e-t-s m-t-n-a-ĝ-? ---------------------------------- Je la kioma horo estas matenmanĝo? 0
В колко часа е обядът? Je l- ----a ---o -s-a----gman-o? J_ l_ k____ h___ e____ t________ J- l- k-o-a h-r- e-t-s t-g-a-ĝ-? -------------------------------- Je la kioma horo estas tagmanĝo? 0
В колко часа е вечерята? Je la --oma---ro es-a- --sper---ĝ-? J_ l_ k____ h___ e____ v___________ J- l- k-o-a h-r- e-t-s v-s-e-m-n-o- ----------------------------------- Je la kioma horo estas vespermanĝo? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...