Разговорник

bg Минало време 3   »   zh 过去时3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83[八十三]

83 [Bāshísān]

过去时3

guòqù shí 3

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона 通电话--电-) 通_______ 通-话-打-话- -------- 通电话(打电话) 0
g-ò---s-í 3 g____ s__ 3 g-ò-ù s-í 3 ----------- guòqù shí 3
Аз звънях по телефона. 我 打- 电- 了 。 我 打_ 电_ 了 。 我 打- 电- 了 。 ----------- 我 打过 电话 了 。 0
guò---sh--3 g____ s__ 3 g-ò-ù s-í 3 ----------- guòqù shí 3
Говорих по телефона през цялото време. 我 一------话 - 。 我 一_ 在_ 电_ 了 。 我 一- 在- 电- 了 。 -------------- 我 一直 在打 电话 了 。 0
tō-g-d-----à (----i-n-u-) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Питам 提问-- 问--,问 提___ 问____ 提-题- 问-题-问 ---------- 提问题, 问问题,问 0
tō-g--ià---à (----i--huà) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз питах. 我 -过---。 我 问_ 了 。 我 问- 了 。 -------- 我 问过 了 。 0
t----d-ành-- (dǎ di-----) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз постоянно питах. 我 以--经常----- 。 我 以_ 经_ 问 问_ 。 我 以- 经- 问 问- 。 -------------- 我 以前 经常 问 问题 。 0
w--dǎ--ò d-àn--à--. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Разказвам 讲述-描述、---说-叙述 讲____________ 讲-、-述-告-、-、-述 ------------- 讲述、描述、告诉、说、叙述 0
w- --gu- d-à-hu--e. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Аз разказвах. 我 -- - 。 我 说_ 了 。 我 说- 了 。 -------- 我 说过 了 。 0
wǒ dǎg-- d-à--u-le. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Аз разказах цялата история. 我-- 整个------过 --。 我 把 整___ 都 说_ 了 。 我 把 整-事- 都 说- 了 。 ----------------- 我 把 整个事情 都 说过 了 。 0
Wǒ-y--h---à--d- -iàn-uàl-. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Уча -习 学_ 学- -- 学习 0
W- yī-h- -ài-d--di-nh-à--. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Аз учих. 我--- -- 。 我 学_ 过_ 。 我 学- 过- 。 --------- 我 学习 过了 。 0
W--yīz----ài-dǎ d-ành----. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Аз учих цяла вечер. 我 学-- ---晚--。 我 学__ 整_ 晚_ 。 我 学-了 整- 晚- 。 ------------- 我 学习了 整个 晚上 。 0
T- -è-----w-n w------wèn T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Работя 工- 工_ 工- -- 工作 0
Tí --nt-,-w-- w-nt-- w-n T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз работих. 我 ---了 。 我 工_ 了 。 我 工- 了 。 -------- 我 工作 了 。 0
Tí -è-----w---w-ntí----n T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз работих цял ден. 我 工作-了 一-- 。 我 工_ 了 一__ 。 我 工- 了 一-天 。 ------------ 我 工作 了 一整天 。 0
w---èng---e. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Ям -饭 吃_ 吃- -- 吃饭 0
wǒ -èn---l-. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз ядох. 我 吃- - 。 我 吃_ 了 。 我 吃- 了 。 -------- 我 吃过 了 。 0
wǒ --ng-òl-. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз изядох всичката храна. 我 --全--菜-都 吃光-了-。 我 把 全___ 都 吃_ 了 。 我 把 全-饭- 都 吃- 了 。 ----------------- 我 把 全部饭菜 都 吃光 了 。 0
W- --q-án j--g--án- w-n -èntí. W_ y_____ j________ w__ w_____ W- y-q-á- j-n-c-á-g w-n w-n-í- ------------------------------ Wǒ yǐqián jīngcháng wèn wèntí.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!