Разговорник

bg Минало време 3   »   zh 过去时3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83[八十三]

83 [Bāshísān]

过去时3

guòqù shí 3

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона 通电-（打-话） 通_______ 通-话-打-话- -------- 通电话（打电话） 0
g--qù s-í 3 g____ s__ 3 g-ò-ù s-í 3 ----------- guòqù shí 3
Аз звънях по телефона. 我 打过--话 了-。 我 打_ 电_ 了 。 我 打- 电- 了 。 ----------- 我 打过 电话 了 。 0
g-òqù --í 3 g____ s__ 3 g-ò-ù s-í 3 ----------- guòqù shí 3
Говорих по телефона през цялото време. 我 -直--- 电--了-。 我 一_ 在_ 电_ 了 。 我 一- 在- 电- 了 。 -------------- 我 一直 在打 电话 了 。 0
t----d-ànhu- -d- d-àn--à) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Питам 提问-，-问问-，问 提___ 问____ 提-题- 问-题-问 ---------- 提问题， 问问题，问 0
t-ng---à---- -dǎ di-n---) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз питах. 我 问过-了-。 我 问_ 了 。 我 问- 了 。 -------- 我 问过 了 。 0
tōng-d--nh-- ----dià-hu-) t___ d______ (__ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз постоянно питах. 我 以--经- - -题-。 我 以_ 经_ 问 问_ 。 我 以- 经- 问 问- 。 -------------- 我 以前 经常 问 问题 。 0
w- -ǎguò -i-nh--l-. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Разказвам 讲述、--、告诉、说--述 讲____________ 讲-、-述-告-、-、-述 ------------- 讲述、描述、告诉、说、叙述 0
w- -ǎ-----iànhu--e. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Аз разказвах. 我-说过 了-。 我 说_ 了 。 我 说- 了 。 -------- 我 说过 了 。 0
wǒ d--uò--iàn--à--. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Аз разказах цялата история. 我----个事----说过 --。 我 把 整___ 都 说_ 了 。 我 把 整-事- 都 说- 了 。 ----------------- 我 把 整个事情 都 说过 了 。 0
W- --zh- z-- ---di------e. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Уча 学- 学_ 学- -- 学习 0
Wǒ yīz-- zài d- --à-huàle. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Аз учих. 我-----了-。 我 学_ 过_ 。 我 学- 过- 。 --------- 我 学习 过了 。 0
Wǒ-yī-h--zà- d---i--h-à-e. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Аз учих цяла вечер. 我 学习了 ---晚上 。 我 学__ 整_ 晚_ 。 我 学-了 整- 晚- 。 ------------- 我 学习了 整个 晚上 。 0
Tí w-ntí, --n -è---- wèn T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Работя 工- 工_ 工- -- 工作 0
T---èn--,-wè- --n--,-wèn T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз работих. 我 -作 了-。 我 工_ 了 。 我 工- 了 。 -------- 我 工作 了 。 0
Tí-w---í- w----è--í- --n T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз работих цял ден. 我 -作-了 一整--。 我 工_ 了 一__ 。 我 工- 了 一-天 。 ------------ 我 工作 了 一整天 。 0
wǒ---n-uò--. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Ям 吃- 吃_ 吃- -- 吃饭 0
wǒ-w-n-----. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз ядох. 我 吃过 - 。 我 吃_ 了 。 我 吃- 了 。 -------- 我 吃过 了 。 0
w- wèn-u---. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз изядох всичката храна. 我 --全部饭菜---吃光-了 。 我 把 全___ 都 吃_ 了 。 我 把 全-饭- 都 吃- 了 。 ----------------- 我 把 全部饭菜 都 吃光 了 。 0
W- yǐq--n jī-gchá-g -è- wèn--. W_ y_____ j________ w__ w_____ W- y-q-á- j-n-c-á-g w-n w-n-í- ------------------------------ Wǒ yǐqián jīngcháng wèn wèntí.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!