Разговорник

bg Минало време 2   »   zh 过去时2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82[八十二]

82 [Bāshí'èr]

过去时2

guòqù shí 2

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? 你 -- --护车 吗 ？ 你 得_ 叫___ 吗 ？ 你 得- 叫-护- 吗 ？ ------------- 你 得要 叫救护车 吗 ？ 0
g---ù --í 2 g____ s__ 2 g-ò-ù s-í 2 ----------- guòqù shí 2
Трябваше ли да викаш лекаря? 你--要-找医--吗 ？ 你 得_ 找__ 吗 ？ 你 得- 找-生 吗 ？ ------------ 你 得要 找医生 吗 ？ 0
g-ò-ù-sh--2 g____ s__ 2 g-ò-ù s-í 2 ----------- guòqù shí 2
Трябваше ли да викаш полицията? 你-得要 找---吗-？ 你 得_ 找__ 吗 ？ 你 得- 找-察 吗 ？ ------------ 你 得要 找警察 吗 ？ 0
nǐ-d---ào -iào ji-hù-c-ē --? n_ d_ y__ j___ j____ c__ m__ n- d- y-o j-à- j-ù-ù c-ē m-? ---------------------------- nǐ dé yào jiào jiùhù chē ma?
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. 您 - -----号码-- ？---刚--还- -----号码 。 您 有 那_ 电___ 吗 ？ 我 刚_ 还_ 那_ 电___ 。 您 有 那- 电-号- 吗 ？ 我 刚- 还- 那- 电-号- 。 --------------------------------- 您 有 那个 电话号码 吗 ？ 我 刚才 还有 那个 电话号码 。 0
nǐ-dé---- -ià----ùh---h----? n_ d_ y__ j___ j____ c__ m__ n- d- y-o j-à- j-ù-ù c-ē m-? ---------------------------- nǐ dé yào jiào jiùhù chē ma?
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. 您---地------我--- ----个--- 。 您 有 地_ 吗 ？ 我 刚_ 还_ 那_ 地_ 。 您 有 地- 吗 ？ 我 刚- 还- 那- 地- 。 -------------------------- 您 有 地址 吗 ？ 我 刚才 还有 那个 地址 。 0
nǐ dé-yà--jiào jiù-ù-chē--a? n_ d_ y__ j___ j____ c__ m__ n- d- y-o j-à- j-ù-ù c-ē m-? ---------------------------- nǐ dé yào jiào jiùhù chē ma?
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. 您 ---市-----吗 --我 刚- 还--。 您 有 城_____ 吗 ？ 我 刚_ 还_ 。 您 有 城-旅-指- 吗 ？ 我 刚- 还- 。 ------------------------ 您 有 城市旅游指南 吗 ？ 我 刚才 还有 。 0
N- -é-yào---ǎ- --s--n- --? N_ d_ y__ z___ y______ m__ N- d- y-o z-ǎ- y-s-ē-g m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo yīshēng ma?
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. 他-来- ------ ------时 --。 他 来_ 准_ 吗 ？ 他 没_ 准_ 来 。 他 来- 准- 吗 ？ 他 没- 准- 来 。 ----------------------- 他 来得 准时 吗 ？ 他 没能 准时 来 。 0
N--d---ào--hǎo-------- -a? N_ d_ y__ z___ y______ m__ N- d- y-o z-ǎ- y-s-ē-g m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo yīshēng ma?
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. 他 找--路-了---？ 他-没--找- 路-。 他 找_ 路 了 吗 ？ 他 没_ 找_ 路 。 他 找- 路 了 吗 ？ 他 没- 找- 路 。 ------------------------ 他 找到 路 了 吗 ？ 他 没能 找到 路 。 0
Nǐ d----o----o -ī-h----ma? N_ d_ y__ z___ y______ m__ N- d- y-o z-ǎ- y-s-ē-g m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo yīshēng ma?
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. 他-听--你说--- --吗 ？-他 没-懂-我说- 话 。 他 听_ 你__ 话 了 吗 ？ 他 没__ 我__ 话 。 他 听- 你-的 话 了 吗 ？ 他 没-懂 我-的 话 。 ------------------------------ 他 听懂 你说的 话 了 吗 ？ 他 没听懂 我说的 话 。 0
Nǐ -- ------ǎ--jǐn-c---ma? N_ d_ y__ z___ j______ m__ N- d- y-o z-ǎ- j-n-c-á m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo jǐngchá ma?
Защо не можа да дойдеш навреме? 你-为-- -能- -- - 呢 ？ 你 为__ 没__ 准_ 来 呢 ？ 你 为-么 没-够 准- 来 呢 ？ ------------------ 你 为什么 没能够 准时 来 呢 ？ 0
Nǐ-d- y-- ---- -ǐ-gchá-m-? N_ d_ y__ z___ j______ m__ N- d- y-o z-ǎ- j-n-c-á m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo jǐngchá ma?
Защо не можа да намериш пътя? 你 --么-没-能 找到----？ 你 为__ 没__ 找__ 呢 ？ 你 为-么 没-能 找-路 呢 ？ ----------------- 你 为什么 没有能 找到路 呢 ？ 0
Nǐ -é---o -hǎo -ǐng--- m-? N_ d_ y__ z___ j______ m__ N- d- y-o z-ǎ- j-n-c-á m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo jǐngchá ma?
Защо не можа да го разбереш? 你 为-- -听懂-他-的-- --？ 你 为__ 没__ 他__ 话 呢 ？ 你 为-么 没-懂 他-的 话 呢 ？ ------------------- 你 为什么 没听懂 他说的 话 呢 ？ 0
N-n---u -----d-à-h-à -àomǎ-ma? -ǒ---n-cái hái --u -àgè---ànhu-----mǎ. N__ y__ n___ d______ h____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d______ h_____ N-n y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ- --------------------------------------------------------------------- Nín yǒu nàgè diànhuà hàomǎ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè diànhuà hàomǎ.
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. 我-没- -时 来，--为 -时 ---公共---。 我 没_ 准_ 来_ 因_ 当_ 没_ 公___ 。 我 没- 准- 来- 因- 当- 没- 公-汽- 。 -------------------------- 我 没能 准时 来， 因为 当时 没有 公共汽车 。 0
Nín --- -à-è di-nhu--h--mǎ-m-- -ǒ -ān-cá--h-i--ǒu ---è ----h-à h-o-ǎ. N__ y__ n___ d______ h____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d______ h_____ N-n y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ- --------------------------------------------------------------------- Nín yǒu nàgè diànhuà hàomǎ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè diànhuà hàomǎ.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. 我 没能 找到---- 因为---当时 没有 城市----。 我 没_ 找_ 路 ， 因_ 我 当_ 没_ 城____ 。 我 没- 找- 路 ， 因- 我 当- 没- 城-交-图 。 ------------------------------ 我 没能 找到 路 ， 因为 我 当时 没有 城市交通图 。 0
Nín y-- ---è di--h-à -àom- m-- -- gān-cái-hái -ǒu -à-è --ànhu---à--ǎ. N__ y__ n___ d______ h____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d______ h_____ N-n y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ- --------------------------------------------------------------------- Nín yǒu nàgè diànhuà hàomǎ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè diànhuà hàomǎ.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. 我 没有--- 他-的 - 因--当时 音---吵-了 。 我 没_ 听_ 他__ ， 因_ 当_ 音_ 太_ 了 。 我 没- 听- 他-的 ， 因- 当- 音- 太- 了 。 ----------------------------- 我 没有 听懂 他说的 ， 因为 当时 音乐 太吵 了 。 0
N-n-yǒ- dìzhǐ ma- W--g--gc-i hái------àg- dìz-ǐ. N__ y__ d____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d_____ N-n y-u d-z-ǐ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-z-ǐ- ------------------------------------------------ Nín yǒu dìzhǐ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè dìzhǐ.
Трябваше за взема такси. 我 -时-必--坐--租- 。 我 当_ 必_ 坐 出__ 。 我 当- 必- 坐 出-车 。 --------------- 我 当时 必须 坐 出租车 。 0
Nín-yǒu---zhǐ -a---- g---cái há---------è ---hǐ. N__ y__ d____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d_____ N-n y-u d-z-ǐ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-z-ǐ- ------------------------------------------------ Nín yǒu dìzhǐ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè dìzhǐ.
Трябваше да купя карта на града. 我 ---必--买 -张 -市-交-指--。 我 当_ 必_ 买 一_ 城_ 交___ 。 我 当- 必- 买 一- 城- 交-指- 。 ---------------------- 我 当时 必须 买 一张 城市 交通指南 。 0
N-n y-u dì--ǐ-m-- ---g-ngcái h---yǒu ---è--ì-hǐ. N__ y__ d____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d_____ N-n y-u d-z-ǐ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-z-ǐ- ------------------------------------------------ Nín yǒu dìzhǐ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè dìzhǐ.
Трябваше за изключа радиото. 我-当时 必须 把-收音--关- 。 我 当_ 必_ 把 收__ 关_ 。 我 当- 必- 把 收-机 关- 。 ------------------ 我 当时 必须 把 收音机 关掉 。 0
Ní---ǒ--c-én--h--l--óu --ǐná--ma? -----ngcá---ái----. N__ y__ c_______ l____ z_____ m__ W_ g______ h__ y___ N-n y-u c-é-g-h- l-y-u z-ǐ-á- m-? W- g-n-c-i h-i y-u- ----------------------------------------------------- Nín yǒu chéngshì lǚyóu zhǐnán ma? Wǒ gāngcái hái yǒu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!