Разговорник

bg Числата   »   zh 数(复数)

7 [седем]

Числата

Числата

7[七]

7 [Qī]

数(复数)

shù (fùshù)

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Аз броя: 我 数 - : 我 数 数 : 我 数 数 : ------- 我 数 数 : 0
w----ù -h-: w_ s__ s___ w- s-ù s-ù- ----------- wǒ shù shù:
едно, две, три 一, ---三 一_ 二_ 三 一- 二- 三 ------- 一, 二, 三 0
Y---èr- -ān Y__ è__ s__ Y-, è-, s-n ----------- Yī, èr, sān
Аз броя до три. 我-数 --- 。 我 数 到 三 。 我 数 到 三 。 --------- 我 数 到 三 。 0
wǒ---ù --- -ā-. w_ s__ d__ s___ w- s-ù d-o s-n- --------------- wǒ shù dào sān.
Аз продължавам да броя: 我--续-数数 : 我 继_ 数_ : 我 继- 数- : --------- 我 继续 数数 : 0
Wǒ----ù-shù -h-: W_ j___ s__ s___ W- j-x- s-ù s-ù- ---------------- Wǒ jìxù shù shù:
четири, пет, шест, 四,--,-六 四_ 五_ 六 四- 五- 六 ------- 四, 五, 六 0
Sì, --- -iù S__ w__ l__ S-, w-, l-ù ----------- Sì, wǔ, liù
седем, осем, девет 七, 八, 九 七_ 八_ 九 七- 八- 九 ------- 七, 八, 九 0
q-----, j-ǔ q__ b__ j__ q-, b-, j-ǔ ----------- qī, bā, jiǔ
Аз броя. 我-数-数-。 我 数 数 。 我 数 数 。 ------- 我 数 数 。 0
wǒ shù s--. w_ s__ s___ w- s-ù s-ù- ----------- wǒ shù shù.
Ти броиш. 你-数-数 。 你 数 数 。 你 数 数 。 ------- 你 数 数 。 0
N- shù-s-ù-. N_ s__ s____ N- s-ù s-ù-. ------------ Nǐ shù shù..
Той брои. 他-数 --。 他 数 数 。 他 数 数 。 ------- 他 数 数 。 0
T-------hù. T_ s__ s___ T- s-ù s-ù- ----------- Tā shù shù.
Едно. Първи. 一, -一 一_ 第_ 一- 第- ----- 一, 第一 0
Y---d---ī Y__ d_ y_ Y-, d- y- --------- Yī, dì yī
Две. Втори. 二, 第二 二_ 第_ 二- 第- ----- 二, 第二 0
è-, dì-èr è__ d_ è_ è-, d- è- --------- èr, dì èr
Три. Трети. 三,--三 三_ 第_ 三- 第- ----- 三, 第三 0
sān,-dì--ān s___ d_ s__ s-n- d- s-n ----------- sān, dì sān
Четири. Четвърти. 四,--四 四_ 第_ 四- 第- ----- 四, 第四 0
s----ì -ì s__ d_ s_ s-, d- s- --------- sì, dì sì
Пет. Пети. 五,-第五 五_ 第_ 五- 第- ----- 五, 第五 0
w---dì wǔ w__ d_ w_ w-, d- w- --------- wǔ, dì wǔ
Шест. Шести. 六,--六 六_ 第_ 六- 第- ----- 六, 第六 0
liù,-d- -iù l___ d_ l__ l-ù- d- l-ù ----------- liù, dì liù
Седем. Седми. 七--第七 七_ 第_ 七- 第- ----- 七, 第七 0
qī- dì-qī q__ d_ q_ q-, d- q- --------- qī, dì qī
Осем. Осми. 八- -八 八_ 第_ 八- 第- ----- 八, 第八 0
b----- bā b__ d_ b_ b-, d- b- --------- bā, dì bā
Девет. Девети. 九--第九 九_ 第_ 九- 第- ----- 九, 第九 0
j-ǔ- -ì-j-ǔ j___ d_ j__ j-ǔ- d- j-ǔ ----------- jiǔ, dì jiǔ

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...