Разговорник

bg Числата   »   fa ‫اعداد‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [هفت]‬

7 [haft]

‫اعداد‬

‫adaad‬‬‬

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Аз броя: ‫-ن--ی‌شما--:‬ ‫__ م________ ‫-ن م-‌-م-ر-:- -------------- ‫من می‌شمارم:‬ 0
‫----mi-shom--r--:--‬ ‫___ m_______________ ‫-a- m---h-m-a-a-:-‬- --------------------- ‫man mi-shomaaram:‬‬‬
едно, две, три ‫ی-،-----س-‬ ‫___ د__ س__ ‫-ک- د-، س-‬ ------------ ‫یک، دو، سه‬ 0
‫-e-, -o- se---‬ ‫____ d__ s_____ ‫-e-, d-, s-h-‬- ---------------- ‫yek, do, seh‬‬‬
Аз броя до три. ‫من-ت- سه م---م-ر--‬ ‫__ ت_ س_ م________ ‫-ن ت- س- م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫من تا سه می‌شمارم.‬ 0
‫ma---a--e- -i--h-maara-.-‬‬ ‫___ t_ s__ m_______________ ‫-a- t- s-h m---h-m-a-a-.-‬- ---------------------------- ‫man ta seh mi-shomaaram.‬‬‬
Аз продължавам да броя: ‫-- بی-ت- می‌----م-‬ ‫__ ب____ م________ ‫-ن ب-ش-ر م-‌-م-ر-:- -------------------- ‫من بیشتر می‌شمارم:‬ 0
‫-an ---h--- -i--hom-ar-m:-‬‬ ‫___ b______ m_______________ ‫-a- b-s-t-r m---h-m-a-a-:-‬- ----------------------------- ‫man bishtar mi-shomaaram:‬‬‬
четири, пет, шест, ‫چه-ر----ج، شش-‬ ‫_____ پ___ ش___ ‫-ه-ر- پ-ج- ش-،- ---------------- ‫چهار، پنج، شش،‬ 0
‫---ha--, p-n-- shosh,-‬‬ ‫________ p____ s________ ‫-h-h-a-, p-n-, s-o-h-‬-‬ ------------------------- ‫chahaar, panj, shosh,‬‬‬
седем, осем, девет ‫هفت--ه-ت- ن--‬ ‫____ ه___ ن___ ‫-ف-، ه-ت- ن-،- --------------- ‫هفت، هشت، نه،‬ 0
‫-a-t- hasht- -e--‬-‬ ‫_____ h_____ n______ ‫-a-t- h-s-t- n-h-‬-‬ --------------------- ‫haft, hasht, neh,‬‬‬
Аз броя. ‫م- -ی‌ش-ا-م.‬ ‫__ م________ ‫-ن م-‌-م-ر-.- -------------- ‫من می‌شمارم.‬ 0
‫ma--mi-----a-ram.--‬ ‫___ m_______________ ‫-a- m---h-m-a-a-.-‬- --------------------- ‫man mi-shomaaram.‬‬‬
Ти броиш. ‫ت--می-شم--ی.‬ ‫__ م________ ‫-و م-‌-م-ر-.- -------------- ‫تو می‌شماری.‬ 0
‫t-o m----o-----.‬‬‬ ‫___ m______________ ‫-o- m---h-m-a-i-‬-‬ -------------------- ‫too mi-shomaari.‬‬‬
Той брои. ‫ا- --رد- می--م--د.‬ ‫__ (____ م________ ‫-و (-ر-) م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫او (مرد) می‌شمارد.‬ 0
‫-o --o-d)-----h----rd.‬‬‬ ‫__ (_____ m______________ ‫-o (-o-d- m---h-m-a-d-‬-‬ -------------------------- ‫oo (mord) mi-shomaard.‬‬‬
Едно. Първи. ‫یک---و-.‬ ‫___ ا____ ‫-ک- ا-ل-‬ ---------- ‫یک، اول.‬ 0
‫---, ----.-‬‬ ‫____ a_______ ‫-e-, a-a-.-‬- -------------- ‫yek, aval.‬‬‬
Две. Втори. ‫-و، -و-.‬ ‫___ د____ ‫-و- د-م-‬ ---------- ‫دو، دوم.‬ 0
‫do----v---‬-‬ ‫___ d________ ‫-o- d-v-m-‬-‬ -------------- ‫do, dovom.‬‬‬
Три. Трети. ‫س-،-سوم-‬ ‫___ س____ ‫-ه- س-م-‬ ---------- ‫سه، سوم.‬ 0
‫-e-,--e-om---‬ ‫____ s________ ‫-e-, s-v-m-‬-‬ --------------- ‫seh, sevom.‬‬‬
Четири. Четвърти. ‫--ا-،------.‬ ‫_____ چ______ ‫-ه-ر- چ-ا-م-‬ -------------- ‫چهار، چهارم.‬ 0
‫-------- -ha-a-ro-.‬‬‬ ‫________ c____________ ‫-h-h-a-, c-a-a-r-m-‬-‬ ----------------------- ‫chahaar, chahaarom.‬‬‬
Пет. Пети. ‫پ-ج- پ-جم-‬ ‫____ پ_____ ‫-ن-، پ-ج-.- ------------ ‫پنج، پنجم.‬ 0
‫-an-- ---jo-.--‬ ‫_____ p_________ ‫-a-j- p-n-o-.-‬- ----------------- ‫panj, panjom.‬‬‬
Шест. Шести. ‫----ششم-‬ ‫___ ش____ ‫-ش- ش-م-‬ ---------- ‫شش، ششم.‬ 0
‫-ho--- ---sh-m-‬‬‬ ‫______ s__________ ‫-h-s-, s-e-h-m-‬-‬ ------------------- ‫shosh, sheshom.‬‬‬
Седем. Седми. ‫ه--، -----‬ ‫____ ه_____ ‫-ف-، ه-ت-.- ------------ ‫هفت، هفتم.‬ 0
‫h-f---haft--‬‬‬ ‫_____ h________ ‫-a-t- h-f-m-‬-‬ ---------------- ‫haft, haftm.‬‬‬
Осем. Осми. ‫---،-هش--.‬ ‫____ ه_____ ‫-ش-، ه-ت-.- ------------ ‫هشت، هشتم.‬ 0
‫ha-ht----s-tom-‬‬‬ ‫______ h__________ ‫-a-h-, h-s-t-m-‬-‬ ------------------- ‫hasht, hashtom.‬‬‬
Девет. Девети. ‫-ه، --م-‬ ‫___ ن____ ‫-ه- ن-م-‬ ---------- ‫نه، نهم.‬ 0
‫---,--ohom-‬‬‬ ‫____ n________ ‫-e-, n-h-m-‬-‬ --------------- ‫neh, nohom.‬‬‬

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...