Разговорник

bg Минало време 2   »   ku Dema borî 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [heştê û du]

Dema borî 2

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? D-vê t------î -mbûl-n-ê--i-iba? D___ t_ b____ a________ k______ D-v- t- b-n-î a-b-l-n-ê k-r-b-? ------------------------------- Divê te bangî ambûlansê kiriba? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Di-ê t- gazî-----ş---i---a? D___ t_ g___ b_____ k______ D-v- t- g-z- b-j-ş- k-r-b-? --------------------------- Divê te gazî bijîşk kiriba? 0
Трябваше ли да викаш полицията? D--ê te b-n---po--- ki---a? D___ t_ b____ p____ k______ D-v- t- b-n-î p-l-s k-r-b-? --------------------------- Divê te bangî polîs kiriba? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. L- -e---- -ejm--a tel-f--- ----- -iha -----tand. L_ g__ w_ h______ t_______ h____ N___ m__ s_____ L- g-l w- h-j-a-a t-l-f-n- h-y-? N-h- m-n s-a-d- ------------------------------------------------ Li gel we hejmara telefunê heye? Niha min stand. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. L- --l -e na---ş---h-y-- Nih- mi---t--d. L_ g__ w_ n_______ h____ N___ m__ s_____ L- g-l w- n-v-î-a- h-y-? N-h- m-n s-a-d- ---------------------------------------- Li gel we navnîşan heye? Niha min stand. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. L--ge- ----l-na ----r-hey-? N--a -i--s-a-d. L_ g__ w_ p____ b____ h____ N___ m__ s_____ L- g-l w- p-a-a b-j-r h-y-? N-h- m-n s-a-d- ------------------------------------------- Li gel we plana bajêr heye? Niha min stand. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Ew-di d----x-- -e-h-t- ----ikar----di dema xwe -----re. E_ d_ d___ x__ d_ h___ W_ n_______ d_ d___ x__ d_ w____ E- d- d-m- x-e d- h-t- W- n-k-r-b- d- d-m- x-e d- w-r-. ------------------------------------------------------- Ew di dema xwe de hat? Wî nikarîbû di dema xwe de were. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. W--rê dît? Wî n---rîbû -- bi-ît-. W_ r_ d___ W_ n_______ r_ b______ W- r- d-t- W- n-k-r-b- r- b-d-t-. --------------------------------- Wî rê dît? Wî nikarîbû rê bidîta. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. W- t- -êm--i-- Wî -i-a--bû-min -------e. W_ t_ f__ k___ W_ n_______ m__ f__ b____ W- t- f-m k-r- W- n-k-r-b- m-n f-m b-k-. ---------------------------------------- Wî te fêm kir? Wî nikarîbû min fêm bike. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? T- j- bo çi di----a--we d--ne--tî? T_ j_ b_ ç_ d_ d___ x__ d_ n______ T- j- b- ç- d- d-m- x-e d- n-h-t-? ---------------------------------- Tu ji bo çi di dema xwe de nehatî? 0
Защо не можа да намериш пътя? Te-ji--o -i-rê-----t? T_ j_ b_ ç_ r_ n_____ T- j- b- ç- r- n-d-t- --------------------- Te ji bo çi rê nedît? 0
Защо не можа да го разбереш? Te--i-b- ç- -w-fehm-n-k--? T_ j_ b_ ç_ e_ f___ n_____ T- j- b- ç- e- f-h- n-k-r- -------------------------- Te ji bo çi ew fehm nekir? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. Min ------b---i d--a xwe -e-w--i- j----r-k-------s-t-ne bû. M__ n_______ d_ d___ x__ d_ w____ j_ b__ k_ o_____ t___ b__ M-n n-k-r-b- d- d-m- x-e d- w-r-m j- b-r k- o-o-u- t-n- b-. ----------------------------------------------------------- Min nikarîbû di dema xwe de werim ji ber ku otobus tine bû. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. M-n --karîb-----b--î--- ji-b-r-k---lan- min-e--ajê--t--e---. M__ n_______ r_ b______ j_ b__ k_ p____ m__ e b____ t___ b__ M-n n-k-r-b- r- b-b-n-m j- b-r k- p-a-a m-n e b-j-r t-n- b-. ------------------------------------------------------------ Min nikarîbû rê bibînim ji ber ku plana min e bajêr tine bû. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. M-- --ka-îbû--î -êm -i----ji-ber--- -e--- ----k- -----d -û. M__ n_______ w_ f__ b____ j_ b__ k_ d____ m_____ b_____ b__ M-n n-k-r-b- w- f-m b-k-m j- b-r k- d-n-ê m-z-k- b-l-n- b-. ----------------------------------------------------------- Min nikarîbû wî fêm bikim ji ber ku dengê muzîkê bilind bû. 0
Трябваше за взема такси. D----min-t-xsi--k --g-r-a. D___ m__ t_______ b_______ D-v- m-n t-x-i-e- b-g-r-a- -------------------------- Divê min texsiyek bigirta. 0
Трябваше да купя карта на града. Di----in-plana --j-r-b-kir--a. D___ m__ p____ b____ b________ D-v- m-n p-a-a b-j-r b-k-r-y-. ------------------------------ Divê min plana bajêr bikiriya. 0
Трябваше за изключа радиото. Di-i-a -i------o b-gi-ta. D_____ m__ r____ b_______ D-v-y- m-n r-d-o b-g-r-a- ------------------------- Diviya min radyo bigirta. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 кюрдски (курманджи) (1-100)
Няма намерено видео!

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!