Разговорник

bg Пазаруване   »   ku Danûstandin

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pêncî û çar]

Danûstandin

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ez---x----m-d-ya-------bi-i-i-. E_ d_______ d_________ b_______ E- d-x-a-i- d-y-r-y-k- b-k-r-m- ------------------------------- Ez dixwazim diyariyekê bikirim. 0
Но не нещо прекалено скъпо. L-b-l- n- -ir--ih-. L_____ n_ p__ b____ L-b-l- n- p-r b-h-. ------------------- Lêbelê ne pir biha. 0
Може би дамска чанта? Dibe--- --nteye-î --sta -e? D___ k_ ç________ d____ b__ D-b- k- ç-n-e-e-î d-s-a b-? --------------------------- Dibe ku çanteyekî desta be? 0
Какъв цвят желаете? H----îj-n------ -i--az-n? H__ k____ r____ d________ H-n k-j-n r-n-î d-x-a-i-? ------------------------- Hûn kîjan rengî dixwazin? 0
Черен, кафяв или бял? Reş,-q--we-- an-î -p-? R___ q______ a___ s___ R-ş- q-h-e-î a-j- s-î- ---------------------- Reş, qehweyî anjî spî? 0
Голяма или малка? Ye-î -iç-- ---î -e---? Y___ b____ a___ m_____ Y-k- b-ç-k a-j- m-z-n- ---------------------- Yekî biçûk anjî mezin? 0
Може ли да видя тази? E--d----i- -î-b-b--im? E_ d______ v_ b_______ E- d-k-r-m v- b-b-n-m- ---------------------- Ez dikarim vî bibînim? 0
От кожа ли е? E- -i ç-----? E_ j_ ç___ e_ E- j- ç-r- e- ------------- Ev ji çerm e? 0
Или от изкуствена материя? An-----l-s--k-e? A_ j_ p______ e_ A- j- p-a-t-k e- ---------------- An ji plastîk e? 0
От кожа естествено. Ç--m e -elb-t. Ç___ e h______ Ç-r- e h-l-e-. -------------- Çerm e helbet. 0
Това е особено добро качество. Ev b- t-ybet- we--eke---- -. E_ b_ t______ w______ b__ e_ E- b- t-y-e-î w-s-e-e b-ş e- ---------------------------- Ev bi taybetî wespeke baş e. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Û bi-a-ê-vî-ç----yê-de---n--i--a-î-jî -unc----. Û b_____ v_ ç______ d_____ b______ j_ g_____ e_ Û b-h-y- v- ç-n-e-ê d-s-a- b-r-a-î j- g-n-a- e- ----------------------------------------------- Û bihayê vî çenteyê destan birsatî jî guncav e. 0
Харесва ми. Ev-li-xweşi-a mi----. E_ l_ x______ m__ ç__ E- l- x-e-i-a m-n ç-. --------------------- Ev li xweşiya min çû. 0
Ще я взема. E-----dik-r--. E_ v_ d_______ E- v- d-k-r-m- -------------- Ez vî dikirim. 0
Може ли евентуално да я подменя? K- h-wc- b--- e--- --ka-ib-- ---bi--he---i- --lo? K_ h____ b___ e_ ê b________ v_ b__________ g____ K- h-w-e b-k- e- ê b-k-r-b-m v- b-g-h-r-n-m g-l-? ------------------------------------------------- Ku hewce bike ez ê bikaribim vî biguherînim gelo? 0
Разбира се. B-lê. B____ B-l-. ----- Belê. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. E--- ---e d-y------k---bi-in. E_ ê w___ d_____ p____ b_____ E- ê w-k- d-y-r- p-k-t b-k-n- ----------------------------- Em ê weke diyarî pakêt bikin. 0
Касата е там отсреща. Q-s---i -i--e-li-he--er. Q___ l_ w__ e l_ h______ Q-s- l- w-r e l- h-m-e-. ------------------------ Qase li wir e li hember. 0

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...