Разговорник

bg Пазаруване   »   tr Alışveriş yapmak

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [elli dört]

Alışveriş yapmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. B-r---di-e al--k is-i--rum. B__ h_____ a____ i_________ B-r h-d-y- a-m-k i-t-y-r-m- --------------------------- Bir hediye almak istiyorum. 0
Но не нещо прекалено скъпо. A-- ç-- --z-a---h--ı-o---y--. A__ ç__ f____ p_____ o_______ A-a ç-k f-z-a p-h-l- o-m-y-n- ----------------------------- Ama çok fazla pahalı olmayan. 0
Може би дамска чанта? B--ki --r e------a-ı? B____ b__ e_ ç_______ B-l-i b-r e- ç-n-a-ı- --------------------- Belki bir el çantası? 0
Какъв цвят желаете? H---i -e-gi--s-e-siniz? H____ r____ i__________ H-n-i r-n-i i-t-r-i-i-? ----------------------- Hangi rengi istersiniz? 0
Черен, кафяв или бял? S-yah- k--v-r-ng- --y--bey-z? S_____ k_________ v___ b_____ S-y-h- k-h-e-e-g- v-y- b-y-z- ----------------------------- Siyah, kahverengi veya beyaz? 0
Голяма или малка? Bü--k --y- k---k? B____ v___ k_____ B-y-k v-y- k-ç-k- ----------------- Büyük veya küçük? 0
Може ли да видя тази? B--u -ir --re----r miy--? B___ b__ g________ m_____ B-n- b-r g-r-b-l-r m-y-m- ------------------------- Bunu bir görebilir miyim? 0
От кожа ли е? Bu-d---d-- -i? B_ d______ m__ B- d-r-d-n m-? -------------- Bu deriden mi? 0
Или от изкуствена материя? Yoksa--las-ik-e- -i? Y____ p_________ m__ Y-k-a p-a-t-k-e- m-? -------------------- Yoksa plastikten mi? 0
От кожа естествено. D--i-t---i. D___ t_____ D-r- t-b-i- ----------- Deri tabii. 0
Това е особено добро качество. B- ----lik----y--b-- -ali-e. B_ ö________ i__ b__ k______ B- ö-e-l-k-e i-i b-r k-l-t-. ---------------------------- Bu özellikle iyi bir kalite. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ve -u--------ası-ın--ia-ı-ger------ --g-n. V_ b_ e_ ç_________ f____ g________ u_____ V- b- e- ç-n-a-ı-ı- f-a-ı g-r-e-t-n u-g-n- ------------------------------------------ Ve bu el çantasının fiatı gerçekten uygun. 0
Харесва ми. Bu---ş--- ----i. B_ h_____ g_____ B- h-ş-m- g-t-i- ---------------- Bu hoşuma gitti. 0
Ще я взема. Bu-u ----o-u-. B___ a________ B-n- a-ı-o-u-. -------------- Bunu alıyorum. 0
Може ли евентуално да я подменя? Bunu ger--irse d-ğ--tire-i-ir miy--? B___ g________ d_____________ m_____ B-n- g-r-k-r-e d-ğ-ş-i-e-i-i- m-y-m- ------------------------------------ Bunu gerekirse değiştirebilir miyim? 0
Разбира се. T--iî-ki. T____ k__ T-b-î k-. --------- Tabiî ki. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Hediy--o-ar-- paket-eyeceğiz. H_____ o_____ p______________ H-d-y- o-a-a- p-k-t-e-e-e-i-. ----------------------------- Hediye olarak paketleyeceğiz. 0
Касата е там отсреща. K-sa--r--- ka----a. K___ o____ k_______ K-s- o-a-a k-r-ı-a- ------------------- Kasa orada karşıda. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...