Разговорник

bg Пазаруване   »   sk Nakupovanie

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [päťdesiatštyri]

Nakupovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. C--e---- -om-kúp-ť d-rče-. C____ b_ s__ k____ d______ C-c-l b- s-m k-p-ť d-r-e-. -------------------------- Chcel by som kúpiť darček. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al- -i-------š-drahé. A__ n__ p_____ d_____ A-e n-č p-í-i- d-a-é- --------------------- Ale nič príliš drahé. 0
Може би дамска чанта? Mož-o--a--l-u? M____ k_______ M-ž-o k-b-l-u- -------------- Možno kabelku? 0
Какъв цвят желаете? Akú-f---- by---e ------? A__ f____ b_ s__ c______ A-ú f-r-u b- s-e c-c-l-? ------------------------ Akú farbu by ste chceli? 0
Черен, кафяв или бял? Či-r-u, hn--ú--a-e-o b-el-? Č______ h_____ a____ b_____ Č-e-n-, h-e-ú- a-e-o b-e-u- --------------------------- Čiernu, hnedú, alebo bielu? 0
Голяма или малка? V---- -le------ú? V____ a____ m____ V-ľ-ú a-e-o m-l-? ----------------- Veľkú alebo malú? 0
Може ли да видя тази? M---m----po--i---n- --to? M____ s_ p______ n_ t____ M-ž-m s- p-z-i-ť n- t-t-? ------------------------- Môžem sa pozrieť na túto? 0
От кожа ли е? Je z ---e? J_ z k____ J- z k-ž-? ---------- Je z kože? 0
Или от изкуствена материя? A--bo-je ---m------mo-y? A____ j_ z u_____ h_____ A-e-o j- z u-e-e- h-o-y- ------------------------ Alebo je z umelej hmoty? 0
От кожа естествено. S--o---j-e----ože. S_________ z k____ S-m-z-e-m- z k-ž-. ------------------ Samozrejme z kože. 0
Това е особено добро качество. To -e --z---šť----r- k-a-it-. T_ j_ o_______ d____ k_______ T- j- o-z-l-š- d-b-á k-a-i-a- ----------------------------- To je obzvlášť dobrá kvalita. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. K-be-ka-----ku--čne-c---v--vý---ná. K______ j_ s_______ c_____ v_______ K-b-l-a j- s-u-o-n- c-n-v- v-h-d-á- ----------------------------------- Kabelka je skutočne cenovo výhodná. 0
Харесва ми. T- s- -i p-č-. T_ s_ m_ p____ T- s- m- p-č-. -------------- To sa mi páči. 0
Ще я взема. Vez--m---. V_____ j__ V-z-e- j-. ---------- Vezmem ju. 0
Може ли евентуално да я подменя? Môž-m -u -v-n--áln- vym--i-? M____ j_ e_________ v_______ M-ž-m j- e-e-t-á-n- v-m-n-ť- ---------------------------- Môžem ju eventuálne vymeniť? 0
Разбира се. Sam----j--. S__________ S-m-z-e-m-. ----------- Samozrejme. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Zab---m- j- -k--d-r--k. Z_______ j_ a__ d______ Z-b-l-m- j- a-o d-r-e-. ----------------------- Zabalíme ju ako darček. 0
Касата е там отсреща. Ta-t- j- p-k-----. T____ j_ p________ T-m-o j- p-k-a-ň-. ------------------ Tamto je pokladňa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...