Разговорник

bg Пазаруване   »   sk Nakupovanie

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [päťdesiatštyri]

Nakupovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. C-c-- by-som -ú--ť -arče-. C____ b_ s__ k____ d______ C-c-l b- s-m k-p-ť d-r-e-. -------------------------- Chcel by som kúpiť darček. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al- -----------dra--. A__ n__ p_____ d_____ A-e n-č p-í-i- d-a-é- --------------------- Ale nič príliš drahé. 0
Може би дамска чанта? M---o ----lk-? M____ k_______ M-ž-o k-b-l-u- -------------- Možno kabelku? 0
Какъв цвят желаете? A-ú -arb- -y ste -h-el-? A__ f____ b_ s__ c______ A-ú f-r-u b- s-e c-c-l-? ------------------------ Akú farbu by ste chceli? 0
Черен, кафяв или бял? Čie-n-,-h-e--- -le---b--l-? Č______ h_____ a____ b_____ Č-e-n-, h-e-ú- a-e-o b-e-u- --------------------------- Čiernu, hnedú, alebo bielu? 0
Голяма или малка? V---ú-al-bo-m-lú? V____ a____ m____ V-ľ-ú a-e-o m-l-? ----------------- Veľkú alebo malú? 0
Може ли да видя тази? M---m s---o------n- t--o? M____ s_ p______ n_ t____ M-ž-m s- p-z-i-ť n- t-t-? ------------------------- Môžem sa pozrieť na túto? 0
От кожа ли е? J- z---ž-? J_ z k____ J- z k-ž-? ---------- Je z kože? 0
Или от изкуствена материя? Al-b--je - u--l-j h--ty? A____ j_ z u_____ h_____ A-e-o j- z u-e-e- h-o-y- ------------------------ Alebo je z umelej hmoty? 0
От кожа естествено. Sa-o-r--me-- k---. S_________ z k____ S-m-z-e-m- z k-ž-. ------------------ Samozrejme z kože. 0
Това е особено добро качество. T- je--b-vláš- -obr--kvalita. T_ j_ o_______ d____ k_______ T- j- o-z-l-š- d-b-á k-a-i-a- ----------------------------- To je obzvlášť dobrá kvalita. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. K--e-ka--e --ut---e ---o---vý-o-n-. K______ j_ s_______ c_____ v_______ K-b-l-a j- s-u-o-n- c-n-v- v-h-d-á- ----------------------------------- Kabelka je skutočne cenovo výhodná. 0
Харесва ми. To -a-mi p---. T_ s_ m_ p____ T- s- m- p-č-. -------------- To sa mi páči. 0
Ще я взема. V----- ju. V_____ j__ V-z-e- j-. ---------- Vezmem ju. 0
Може ли евентуално да я подменя? Mô-e- j- e--n-u--ne-vym--i-? M____ j_ e_________ v_______ M-ž-m j- e-e-t-á-n- v-m-n-ť- ---------------------------- Môžem ju eventuálne vymeniť? 0
Разбира се. Sa--z-ejm-. S__________ S-m-z-e-m-. ----------- Samozrejme. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Z------e -u---o d-r--k. Z_______ j_ a__ d______ Z-b-l-m- j- a-o d-r-e-. ----------------------- Zabalíme ju ako darček. 0
Касата е там отсреща. Ta--o -e-po-la-ňa. T____ j_ p________ T-m-o j- p-k-a-ň-. ------------------ Tamto je pokladňa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...