Разговорник

bg Пазаруване   »   lt Pirkiniai

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [penkiasdešimt keturi]

Pirkiniai

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. (A---n---č-au--ir-ti d--a--. (___ n_______ p_____ d______ (-š- n-r-č-a- p-r-t- d-v-n-. ---------------------------- (Aš) norėčiau pirkti dovaną. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Bet-k- ---- -eb--ngaus. B__ k_ n___ n__________ B-t k- n-r- n-b-a-g-u-. ----------------------- Bet ką nors nebrangaus. 0
Може би дамска чанта? Ga- r-nk-nę? G__ r_______ G-l r-n-i-ę- ------------ Gal rankinę? 0
Какъв цвят желаете? K-kio- --al--s norėtum-te? K_____ s______ n__________ K-k-o- s-a-v-s n-r-t-m-t-? -------------------------- Kokios spalvos norėtumėte? 0
Черен, кафяв или бял? Juo-ą--rud--a-----tą? J_____ r___ a_ b_____ J-o-ą- r-d- a- b-l-ą- --------------------- Juodą, rudą ar baltą? 0
Голяма или малка? Di-elę--- ma-ą? D_____ a_ m____ D-d-l- a- m-ž-? --------------- Didelę ar mažą? 0
Може ли да видя тази? Ar ga--u--i-ą--as-ž-ū-ė--? A_ g____ š___ p___________ A- g-l-u š-t- p-s-ž-ū-ė-i- -------------------------- Ar galiu šitą pasižiūrėti? 0
От кожа ли е? A---- --inė? A_ j_ o_____ A- j- o-i-ė- ------------ Ar ji odinė? 0
Или от изкуствена материя? Ar j--iš -------k--t---? A_ j_ i_ o___ p_________ A- j- i- o-o- p-k-i-a-o- ------------------------ Ar ji iš odos pakaitalo? 0
От кожа естествено. Žin---,--- -d-s. Ž______ i_ o____ Ž-n-m-, i- o-o-. ---------------- Žinoma, iš odos. 0
Това е особено добро качество. Tai -aba- -e----ok-b-. T__ l____ g___ k______ T-i l-b-i g-r- k-k-b-. ---------------------- Tai labai gera kokybė. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. I----nk--ė --k-a- n-br-ngi. I_ r______ t_____ n________ I- r-n-i-ė t-k-a- n-b-a-g-. --------------------------- Ir rankinė tikrai nebrangi. 0
Харесва ми. Ji-m-n -ati--a. J_ m__ p_______ J- m-n p-t-n-a- --------------- Ji man patinka. 0
Ще я взема. A- -- -erk-. A_ j_ p_____ A- j- p-r-u- ------------ Aš ją perku. 0
Може ли евентуално да я подменя? A--p----i-u-----ėsiu -ą--a-e-st- k--a? A_ p________ g______ j_ p_______ k____ A- p-i-e-k-s g-l-s-u j- p-k-i-t- k-t-? -------------------------------------- Ar prireikus galėsiu ją pakeisti kita? 0
Разбира се. Sa-ai-e --p-a-----. S______ s__________ S-v-i-e s-p-a-t-m-. ------------------- Savaime suprantama. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Mes-j----pak--sime -ai----va--. M__ j_ s__________ k___ d______ M-s j- s-p-k-o-i-e k-i- d-v-n-. ------------------------------- Mes ją supakuosime kaip dovaną. 0
Касата е там отсреща. Š--- ------a kas-. Š___ t__ y__ k____ Š-a- t-n y-a k-s-. ------------------ Štai ten yra kasa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + литовски (1-100) MP3 литовски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...