Разговорник

bg Пазаруване   »   am ግብይት

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሃምሳ አራት]

54 [ሃምሳ አራት]

ግብይት

gibiyiti

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ስ---መግዛት-እ-ልጋ--። ስ__ መ___ እ______ ስ-ታ መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ---------------- ስጦታ መግዛት እፈልጋለው። 0
gi--yi-i g_______ g-b-y-t- -------- gibiyiti
Но не нещо прекалено скъпо. ግን --ም--ዶ-- አይ-ለም። ግ_ በ__ ው___ አ_____ ግ- በ-ም ው-ቹ- አ-ደ-ም- ------------------ ግን በጣም ውዶቹን አይደለም። 0
gib-y--i g_______ g-b-y-t- -------- gibiyiti
Може би дамска чанта? ድ-ገት -----ርሳ? ድ___ የ__ ቦ___ ድ-ገ- የ-ጅ ቦ-ሳ- ------------- ድንገት የእጅ ቦርሳ? 0
si-’--a-meg-za-- i-el--ale-i. s______ m_______ i___________ s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Какъв цвят желаете? የትኛው----ም ----ሉ? የ____ ቀ__ ይ_____ የ-ኛ-ን ቀ-ም ይ-ል-ሉ- ---------------- የትኛውን ቀለም ይፈልጋሉ? 0
s-t’-ta-megi---i--f-------wi. s______ m_______ i___________ s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Черен, кафяв или бял? ጥ----ቡ--ወ---ነጭ? ጥ__ ፤__ ወ__ ነ__ ጥ-ር ፤-ኒ ወ-ስ ነ-? --------------- ጥቁር ፤ቡኒ ወይስ ነጭ? 0
si------m--iza-i if-l-gale-i. s______ m_______ i___________ s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Голяма или малка? ት-----ይ------? ት___ ወ__ ት____ ት-ቁ- ወ-ስ ት-ሻ-? -------------- ትልቁን ወይስ ትንሻን? 0
g-n- -et’-mi wido---n--āy--e-e-i. g___ b______ w________ ā_________ g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
Може ли да видя тази? የ-ንን ማየት እ----? የ___ ማ__ እ_____ የ-ን- ማ-ት እ-ላ-ው- --------------- የሄንን ማየት እችላለው? 0
g--i -et---i -id---u-i ā---ele--. g___ b______ w________ ā_________ g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
От кожа ли е? ከቆ---ተሰ---ው? ከ__ የ___ ነ__ ከ-ዳ የ-ሰ- ነ-? ------------ ከቆዳ የተሰራ ነው? 0
g-n----t-----wi---h-ni -yi--le--. g___ b______ w________ ā_________ g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
Или от изкуствена материя? ወ---ከ-ላስቲክ የተሰራ--ው? ወ__ ከ_____ የ___ ነ__ ወ-ስ ከ-ላ-ቲ- የ-ሰ- ነ-? ------------------- ወይስ ከፕላስቲክ የተሰራ ነው? 0
di--ge-----’i-i -o-is-? d_______ y_____ b______ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
От кожа естествено. በ--ክል --ዳ---። በ____ ከ__ ነ__ በ-ክ-ል ከ-ዳ ነ-። ------------- በትክክል ከቆዳ ነው። 0
din--et----’i-- b-risa? d_______ y_____ b______ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
Това е особено добро качество. ይ- በ--የ--ጥሩ --ጃ-የተ-- -ው። ይ_ በ___ በ__ ደ__ የ___ ነ__ ይ- በ-ለ- በ-ሩ ደ-ጃ የ-ሰ- ነ-። ------------------------ ይሄ በተለየ በጥሩ ደረጃ የተሰራ ነው። 0
di----t--ye’i-i-bo-is-? d_______ y_____ b______ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
Чантата действително е на много изгодна цена. እ- -ቦ-ሳ----ው ተመ------። እ_ የ____ ዋ__ ተ____ ነ__ እ- የ-ር-ው ዋ-ው ተ-ጣ-ኝ ነ-። ---------------------- እና የቦርሳው ዋጋው ተመጣጣኝ ነው። 0
yet---------k’e-em- y--el-g---? y__________ k______ y__________ y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Харесва ми. ወድጄ-ለው። ወ______ ወ-ጄ-ለ-። ------- ወድጄዋለው። 0
y-t--ya-in- k’--em- -i-e--gal-? y__________ k______ y__________ y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Ще я взема. እ-ስ-ዋለ-። እ_______ እ-ስ-ዋ-ው- -------- እወስደዋለው። 0
ye-i-y-wi-i-k-e-e-i-y--e-ig-l-? y__________ k______ y__________ y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Може ли евентуално да я подменя? መቀየ--------ስ---? መ___ ይ___ ካ_____ መ-የ- ይ-ላ- ካ-ፈ-ገ- ---------------- መቀየር ይቻላል ካስፈለገ? 0
t’ik-u-i---u-ī--ey-s-----h’i? t_______ ;____ w_____ n______ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Разбира се. በት-ክ- ። በ____ ። በ-ክ-ል ። ------- በትክክል ። 0
t’-k-uri--bu-ī w-yi-----ch’i? t_______ ;____ w_____ n______ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Ние ще я опаковаме като подарък. በ-ጦ- -ሸፈ---ንጠቀ---ለ-። በ___ መ___ እ_________ በ-ጦ- መ-ፈ- እ-ጠ-ል-ዋ-ን- -------------------- በስጦታ መሸፈኛ እንጠቀልለዋለን። 0
t-i----i ;-un- w--isi--e--’i? t_______ ;____ w_____ n______ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Касата е там отсреща. ገንዘብ---ፈ-ው እዛጋ-ነው። ገ___ መ____ እ__ ነ__ ገ-ዘ- መ-ፈ-ው እ-ጋ ነ-። ------------------ ገንዘብ መክፈያው እዛጋ ነው። 0
t----’uni--e-is- ti--sh--i? t________ w_____ t_________ t-l-k-u-i w-y-s- t-n-s-a-i- --------------------------- tilik’uni weyisi tinishani?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...