Разговорник

bg Сезоните и времето   »   am ወቅቶች እና የአየር ሁኔታ

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [አስራ ስድስት]

16 [አስራ ስድስት]

ወቅቶች እና የአየር ሁኔታ

wek’itochina ye’āyeri hunēta

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Това са сезоните: እ----ወ-ቶ- ና--። እ___ ወ___ ና___ እ-ዚ- ወ-ቶ- ና-ው- -------------- እነዚህ ወቅቶች ናቸው። 0
wek’-----ina-ye------ hunē-a w___________ y_______ h_____ w-k-i-o-h-n- y-’-y-r- h-n-t- ---------------------------- wek’itochina ye’āyeri hunēta
пролет, лято, ጸደይ - -ጋ ጸ__ ፤ በ_ ጸ-ይ ፤ በ- -------- ጸደይ ፤ በጋ 0
we----o----a------er- --nē-a w___________ y_______ h_____ w-k-i-o-h-n- y-’-y-r- h-n-t- ---------------------------- wek’itochina ye’āyeri hunēta
есен и зима. በ-ግ-፤ ---ት በ__ ፤ ክ___ በ-ግ ፤ ክ-ም- ---------- በልግ ፤ ክረምት 0
i--z-h---ek-itoc-i-na-----. i______ w_________ n_______ i-e-ī-i w-k-i-o-h- n-c-e-i- --------------------------- inezīhi wek’itochi nachewi.
Лятото е горещо. በ--ሞቃታማ-ነው። በ_ ሞ___ ነ__ በ- ሞ-ታ- ነ-። ----------- በጋ ሞቃታማ ነው። 0
i--z--i-wek--to--i -a-h-w-. i______ w_________ n_______ i-e-ī-i w-k-i-o-h- n-c-e-i- --------------------------- inezīhi wek’itochi nachewi.
През лятото слънцето грее. ጸ-ይ-በ-- ት---ለ--- -በራ-ች። ጸ__ በ__ ት_____ / ት_____ ጸ-ይ በ-ጋ ት-ም-ለ- / ት-ራ-ች- ----------------------- ጸሐይ በበጋ ትደምቃለች / ትበራለች። 0
i---īhi----’i----i-n----w-. i______ w_________ n_______ i-e-ī-i w-k-i-o-h- n-c-e-i- --------------------------- inezīhi wek’itochi nachewi.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. በ---እኛ የእ-- -ዞ ማድ-- እ-ወ---። በ__ እ_ የ___ ጉ_ ማ___ እ______ በ-ጋ እ- የ-ግ- ጉ- ማ-ረ- እ-ወ-ለ-። --------------------------- በበጋ እኛ የእግር ጉዞ ማድረግ እንወዳለን። 0
ts---------b-ga t_______ ; b___ t-’-d-y- ; b-g- --------------- ts’edeyi ; bega
Зимата е студена. ክ--ት---ቃዛ-ነው። ክ___ ቀ___ ነ__ ክ-ም- ቀ-ቃ- ነ-። ------------- ክረምት ቀዝቃዛ ነው። 0
ts’e---i ;-bega t_______ ; b___ t-’-d-y- ; b-g- --------------- ts’edeyi ; bega
През зимата вали сняг или дъжд. በ-ረ----ረ- ይ-ላል---ም-ይ-ን--። በ____ በ__ ይ___ ወ__ ይ_____ በ-ረ-ት በ-ዶ ይ-ላ- ወ-ም ይ-ን-ል- ------------------------- በክረምት በረዶ ይጥላል ወይም ይዘንባል። 0
t----e-i-- bega t_______ ; b___ t-’-d-y- ; b-g- --------------- ts’edeyi ; bega
През зимата обичаме да стоим вкъщи. በ---- ቤት --- --መ---- -ን-ዳ-ን። በ____ ቤ_ ው__ መ___ እ_ እ______ በ-ረ-ት ቤ- ው-ጥ መ-መ- እ- እ-ወ-ለ-። ---------------------------- በክረምት ቤት ውስጥ መቀመጥ እኛ እንወዳለን። 0
b--i-i-- kir-miti b_____ ; k_______ b-l-g- ; k-r-m-t- ----------------- beligi ; kiremiti
Студено е. ቀዝ-ዛ ነው። ቀ___ ነ__ ቀ-ቃ- ነ-። -------- ቀዝቃዛ ነው። 0
b--i-i ; -i-----i b_____ ; k_______ b-l-g- ; k-r-m-t- ----------------- beligi ; kiremiti
Вали дъжд. እ---በ ነው። እ____ ነ__ እ-ዘ-በ ነ-። --------- እየዘነበ ነው። 0
be---- ---i-em-ti b_____ ; k_______ b-l-g- ; k-r-m-t- ----------------- beligi ; kiremiti
Духа вятър. ነፋሻማ --። ነ___ ነ__ ነ-ሻ- ነ-። -------- ነፋሻማ ነው። 0
be-a mo-----------i. b___ m________ n____ b-g- m-k-a-a-a n-w-. -------------------- bega mok’atama newi.
Топло е. ሞ--ማ-ነ-። ሞ___ ነ__ ሞ-ታ- ነ-። -------- ሞቃታማ ነው። 0
bega---k’---ma----i. b___ m________ n____ b-g- m-k-a-a-a n-w-. -------------------- bega mok’atama newi.
Слънчево е. ፀሐ-- ነው። ፀ___ ነ__ ፀ-ያ- ነ-። -------- ፀሐያማ ነው። 0
b-ga---k’a-a-a ----. b___ m________ n____ b-g- m-k-a-a-a n-w-. -------------------- bega mok’atama newi.
Ясно е. አ-ደሳ---ው። አ____ ነ__ አ-ደ-ች ነ-። --------- አስደሳች ነው። 0
t-’eh--y- --b--a -i-e-ik’a-e-h- /-t-bera-----. t_______ b_____ t_____________ / t___________ t-’-h-ā-i b-b-g- t-d-m-k-a-e-h- / t-b-r-l-c-i- ---------------------------------------------- ts’eḥāyi bebega tidemik’alechi / tiberalechi.
Какво е времето днес? የ-የር ሁ-ታ- -- አይ---ነው--ሬ? የ___ ሁ___ ም_ አ___ ነ_ ዛ__ የ-የ- ሁ-ታ- ም- አ-ነ- ነ- ዛ-? ------------------------ የአየር ሁኔታው ምን አይነት ነው ዛሬ? 0
ts-e-̣ā-- -e-----ti-e--k--l--hi / --b---l--h-. t_______ b_____ t_____________ / t___________ t-’-h-ā-i b-b-g- t-d-m-k-a-e-h- / t-b-r-l-c-i- ---------------------------------------------- ts’eḥāyi bebega tidemik’alechi / tiberalechi.
Днес е студено. ዛ--ቀዝቃ--ነው። ዛ_ ቀ___ ነ__ ዛ- ቀ-ቃ- ነ-። ----------- ዛሬ ቀዝቃዛ ነው። 0
t-’e-̣āyi-be---a -ide---’--e--i / -i-eral-ch-. t_______ b_____ t_____________ / t___________ t-’-h-ā-i b-b-g- t-d-m-k-a-e-h- / t-b-r-l-c-i- ---------------------------------------------- ts’eḥāyi bebega tidemik’alechi / tiberalechi.
Днес е топло. ዛሬ ሞቃታማ ነው። ዛ_ ሞ___ ነ__ ዛ- ሞ-ታ- ነ-። ----------- ዛሬ ሞቃታማ ነው። 0
beb--- -nya-----gir---u---ma-ir-gi-in-wedal-n-. b_____ i___ y_______ g___ m_______ i___________ b-b-g- i-y- y-’-g-r- g-z- m-d-r-g- i-i-e-a-e-i- ----------------------------------------------- bebega inya ye’igiri guzo madiregi iniwedaleni.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...